Присъда № 99 от 18.05.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 99/18.05.2023 г. по НОХД № 4461/2022 г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от РП - Сливен срещу З. И. И. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че на 20.11.2019 г. в гр. Сливен се е заканил с убийство на Д. К. К. в качеството му на длъжностно лице - * Районно управление - С. при Областна дирекция на МВР-С. ****) при и по повод изпълнение на службата му по организиране, ръководене, контрол и отговорност за цялостната дейност на Районното управление, изричайки думите: „К., покажи се К.! Ще те убия - ти изпрати групата да ме задържат“ и това заканване да би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. първо, вр. ал.

2 пр. първо, вр. ал. 1 от НК.

Настоящето разглеждане на делото е второ поред след промяна на подсъдността от ВКС. Първоначално по обвинителния акт е било образувано НОХД № 2268/2021 г. на БРС, завършило с постановяване на Присъда № 86/06.06.2022 г. Съдебният акт е обжалван пред БОС, като с Решение № 228/08.11.2022 г. по ВНОХД № 929/2022 г. на БОС въззивният съд е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

Пред настоящия състав производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени всички необходими и относими доказателствени материали.

Подсъдимият И. присъства на всички съдебни заседания, като двукратно депозира обяснения, в които потвърди, че на процесната датата и място действително е възникнал конфликт между него и св. К. по повод предходно задържане на подсъдимия. Потвърди и че в хода на този конфликт той е отправил невъзпитани думи към К., но отрече да му се е заканвал с убийство.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 година, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от 4 години.

Защитник на подсъдимия – адв. М. К. – АК-С. пледира, че деянието е останало недоказано от обективна страна. В тази връзка се позовава на показанията на св. Р. и на св.

И., дадени пред съда, в които и двамата свидетели отричат да са чували И. да се заканва с убийство на св. К.. Посочва и че при изричане на думите по поска на кабинета на св. К., подсъдимият въобще не е знаел дали той е там или не, поради което според него липсва и субективната страна на престъплението. Моли за постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимият И. заявява, че се присъединява към казаното от неговия защитник и също моли да бъде оправдан. В предоставената от съда възможност за последна дума още веднъж отправя искане да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият З. И. И. с ЕГН: ********** е ********************

Подсъдимият не се води на отчет в ЦПЗ, но страда от „Биполярно афективно 1 разстройство“, което се е развило на терена на акцетуирана личност с някои нарцистични и хистрионни огрубявания. За първи път подсъдимият е потърсил помощ от психиатър на 09.02.2009 г. и от тогава многократно е бил лекуван и диагностициран по различни поводи и от различни специалисти. Бил е обект на няколко експертни изследвания по повод различни прояви, заключенията от които са приобщени по делото.

Подсъдимият З. И. бил служител на МВР-С. за периода 1995 г. до 07.09.2009 г., когато напуснал по собствено желание. През периода на службата му подсъдимият бил няколкократно награждаван, но имал и налагани няколко наказания. Подсъдимият познавал св. Д. К. К., като за известен период от време двамата били колеги в РУ-Сливен.

След напускането на подсъдимия на системата на МВР на 02.08.2017 г. със Заповед № 8121К-6378/02.08.2017 год. на Министъра на вътрешните работи св. Д. К. бил преназначен на длъжността „* Районно управление - Сливен при Областна Дирекция на МВР-С.“, която длъжност изпълнявал и към месец ноември 2019 год.

На 18.11.2019 год. между подсъдимият З. И. и друг гражданин възникнало пререкание, за което било потърсено съдействие от органите на МВР- С.н. На същата дата около 22.00 ч. в сградата на РУ-С- се явила едната от страните в спора, като мъжът бил приет от дежурния към РУ-С. - св. В. В. С.. Пред него мъжът обяснил, че подс. И. е заявил, че човек, който умира няма какво да губи, че можел да се бие и убива и че тепърва започвал.

Св. В. С. приел заявлението и го завел във входящия дневник, след което мъжът си тръгнал.

Малко след това при св. С. се явил и подсъдимият И., който на свой ред също поискал да подаде заявление, като помолил св. В. С. да му напише заявлението и сведенията, обяснявайки, че не бил в кондиция. Докато св. В. С. пишел под диктовката на подсъдимия, последният му показал краката си на които имал поставени тежести и обяснил, че ги носи за тренировка. Освен това си показал ръцете, които били черни и обяснил, че ги е намазал с фосфор, за да не оставя следи. След това прочел написаното от полицейския служител, подписал се и напуснал сградата.

Св. В. С. завел във входящия дневник и това заявление, след което излязъл пред входа на районното управление. Малко след това при него се върнал подсъдимият И. и започнал да му обяснява, че можел и сам да се справи с мъжа, като в този момент направил рязко движение с ръцете си напред и от ръкава на якето си извадил сгъваем бръснач.

Показал го на св. В. С., който веднага му го взел от ръката. Подсъдимият не реагирал и не се държал агресивно. Св. В. С. огледал бръснача и видял, че е без острие, а само с пластмасовата част и тъй като не представлявал оръжие му го върнал. Подсъдимият си го взел и си тръгнал.

За случилото св. Д. К., като Началник на РУ - С. бил уведомен. Освен това св. Д. К. бил уведомен и за друг случай, датиращ от 18.11.2019 год. преди обяд, когато подсъдимият З. И. не изпълнил полицейски разпореждане свързано с неправилно паркирано от него превозно средство, при който отказал да представи документите си за проверка, извадил телескопична палка и заплашително тръгнал към униформен полицай, след което се качил на превозното си средство и напуснал мястото.

Във връзка с тези инциденти подс. И. бил задържан от органите на РУ-С. по реда на ЗМВР, като със задачата били натоварени специализираните полицейски сили към управлението.

На 20.11.2019 год. около обяд, след като бил освободен, подсъдимият отишъл до РУ - Сливен, като до сградата се придвижил с управлявания от него автомобил марка „Мерцедес“, с английска регистрация. Автомобила паркирал на автобусната спирка в непосредствена близост до сградата на МВР. Насочил се към входа на Районното управление, където на пост №1 в този момент бил св. Я. З., който сменил св. Ц. Ц.в за ползване на обедна почивка. При него до поста бил и св. С. Ф., когато подсъдимият се 2 приближил и поискал обяснение защо предния ден е бил задържан и кой е пратил „групата у тях“. Поискал среща с началника на РУ – С. - гл. инспектор Д. К., за да го пита за това. На св. С. Ф., който не познавал подсъдимият до този момент, му направило впечатление тона с който говори. Освен това пред него подсъдимият твърдял, че „цялата работа по задържането му била от Началника на районното и от Директора“, като използвал и нецензурни изрази. Св. Я. Зингинов обяснил на И., че в момента е обедна почивка и няма как да бъде приет от Началника на управлението.

Междувременно, около 12.35 ч. на посочената дата св. Д. К. се прибрал със служебния автомобил на територията на управлението. Насочвайки се към сградата той видял на спирката, източно от сградата паркиран „Мерцедес“, с английска регистрация.

Преминавайки през пост № 1 св. Д. К. попитал св. Я. З. чий е автомобилът и разпоредил да се вземе отношение по административен ред. Първоначално последният не се сетил, но почти веднага му отговорил, че е на подсъдимия З. И. - бивш колега, който желаел среща с него. След като му казал да си запише среща, св. Д. К. тръгнал навътре, когато видял че на входа се появява подсъдимият, който му извикал „ Г-н К. искам да се срещна с Вас“. Св. Д.

К. му отговорил, че няма проблем, като следва да си запише час и че приемният ден е сряда след 16.00 ч. Тръгвайки към дежурната стая св. Д. К. чул че подсъдимият му подвиква: „ Ще се срещнем, обещавам Ви, даже още тази вечер ще се срещнем, бъди сигурен!“ Св. Д. К. не обърнал внимание на репликите отправени му от подсъдимия и продължил, като се прибрал в кабинета си. Малко по-късно му било съобщено от полицейския служител Н. П., който излязъл да санкционира водача на „Мерцедес“-а, че автомобилът вече го няма на спирката, като не е видял кой го управлява.

Около 12.45 ч., св. Ц. Ц. застъпил на пост № 1 след обедната почивка. Няколко минути по-късно до него се доближил подсъдимият З. И., когото Ц. познавал като бивш колега, напуснал системата на МВР. И. бил с велосипед, който подпрял на една от пейките пред пост № 1. Поискал да си запише час за приемния ден на Началника на районното управление, като му казал че иска да разбере кой му е пратил „групата“ предния ден да го задържи; кой работи по подадената от него жалба; кой е човекът, който набил преди това и който е подал жалба срещу него. Подсъдимият бил видимо ядосан. Св. Ц. Ц. се обадил на командира на отделението - Х. К., за да запише подсъдимият за прием. В този момент покрай поста преминала служителка от деловодството, която св. Ц. попитал дали може да даде информация по повод жалбата на И.. Жената не била в явното деловодство, но записала данните, като малко по-късно се обадила на св. Ц. Ц. и дала исканата информация.

Полицейският служител информирал подсъдимия за номера на досъдебното производство и за служителя, който работи по случая. По същото време покрай подсъдимия преминал и св.

С. И., който се прибирал от обедна почивка. И на него подсъдимият започнал да обяснява, че не го приемали и че иска да разбере нещо по негова жалба. Двамата провели разговор, в който подсъдимият изразил огорчението си от действията на св. К., който смятал за бивш колега, с когото са в добри отношения. В хода на разговора подсъдимият си позволил да отправя обиди и закани към К., които били възприети от св. И. и който се опитал да го успокои. След като двамата приключили с разговора си И. излязъл извън сградата на МВР.

Пред сградата подс. И. видял св. С. Р., който в този момент оставял служебния автомобил за ползването му от другите му колеги по график. Разменили няколко думи и св.

С. Р. отишъл до дежурната стая, за да остави служебните ключове. Излизайки видял подсъдимият З. И. да разговаря със С. П. на когото обяснявал, че предния ден бил задържан от групата и подал жалба срещу някого. След като Сава П. му обяснил, че се извършва проверка и че всичко ще бъде наред, се отдалечил. Тъй като съС.ието на подсъдимият било възприето от св. С. Р. като превъзбудено, той го отдръпнал малко в страни, но в обсега на входа на районното управление и се опитал да го успокои. Подсъдимият му обяснил, че предния ден на 19.11.2019 год. го били нападнали и му огънали вратата на автомобила му, а той бил задържан за 5 часа. Питал риторично - той ли бил най-големият престъпник и други 3 подобни. Св. С. Р. го попитал какво прави пред районното, а подсъдимият отговорил, че иска среща с началника, но той не го приемал. Св. С. Р. му обяснил, че най-вероятно има работа и че когато е възможно ще го приеме, при което подсъдимият казал, че ще отиде пред входа на районното и ще стои докато не го приемат, както и че ще отиде под прозореца на началника и ще му вика. Тези думи подсъдимият говорил на висок тон, почти викайки, като св. Ц. Ц., който бил на поста си и в близост до тях, чул че подсъдимият казва, че ще отиде отсреща и ще гръмне началника на Районното управление през прозореца. Св. С. Р. се опитвал да го успокои, като двамата с И. се отправили към паркинга на управлението обяснявайки му да не прави глупости. Двамата се разделили.