Решение № 70 от 04.04.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. гр. Д., 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев

Членове:

Милена Ив. Хараламбиева

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Елица Вл. А.а в присъствието на прокурора Д. Н. Д. като разгледа докладваното от Петър П. Монев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233200600037 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.313 и следващите от НПК.

С Присъда №39 от 21.11.2022г., постановена по н.о.х.д. №834/2022г.

Районен съд-гр.Д. е признал подсъдимият С. Д. И., с ЕГН ********** от гр.К. за ВИНОВЕН, в това, че на 26.07.2022г. в гр.Д., по бул.„Р.“, управлявал МПС - лек автомобил „АУДИ А4“ с рег. № ********, след употреба на наркотични вещества – амфетамин („АМР“), метамфетамин („МЕТ“) и марихуана („ТНС“тетрахидроканабинол, марихуана, канабис, коноп), поради което и на основание чл.343б ал.3 във вр. с чл.58а ал.1 от НК му НАЛОЖИЛ наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8/осем/ месеца и на основание чл.58 ал.5 във вр. с чл.37 ал.1 т.4 във вр. с чл.54 ал.1 от НК наказание „глоба“ в размер на 500/петстотин/ лева.

Изтърпяването на определеното наказание „лишаване от свобода“ било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3/три/ години.

1

На основание чл.67 ал.2 от НК спрямо подсъдимия било постановено и осъществяването на възпитателна работа от РИ по местоживеенето му.

На основание чл.343г във вр. с чл.343б ал.3 във вр. с чл.58 ал.5 във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК във вр. с чл.54 ал.1 от НК на подсъдимия било наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8/осем/ месеца.

По отношение на вещественото доказателство – Дръг тест, е разпоредено след влизане на присъдата в сила да бъде унищожено по надлежния ред.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс.С. Д. И. чрез процесуалния му представител.В жалбата са изложени доводи за неправилност-наложеното наказание било несправедливо и несъразмерно тежко в частта, с която на подсъдимия е наложено наказание „глоба“ в размер на 500лв.На следващо място подсъдимият не следвало да бъде лишаван от право да управлява моторно превозно средство, тъй като същият към момента на извършване на деянието бил неправоспособен водач.Настоява се за отмяна на присъдата в частта й, с която на основание чл.343г във вр. с чл.343б ал.3 във вр. с чл.58 ал.5 във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК във вр. с чл.54 ал.1 от НК на подсъдимия било наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8/осем/ месеца и изменение на присъдата в частта, с която на подсъдимия на основание чл.58 ал.5 във вр. с чл.37 ал.1 т.4 във вр. с чл.54 ал.1 от НК било наложено и наказание „глоба“ в размер на 500/петстотин/лева.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил и протест от РП-гр.Д..В протеста се излагат доводи за неправилност в частта за определяне на някои наказания на подсъдимия – наложените наказания били несправедливо леки.Настоява се наложеното наказание „глоба“ да бъде увеличено до 1000/хиляда/ лева, а наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ да бъде увеличено до 1/една/ година.

В съдебно заседание подсъдимият не се явява, представлява се от защитника си, който поддържа заявеното в жалбата, а протеста смята за неоснователен.

Представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста, оспорва жалбата.

2

Д.кият окръжен съд на основание чл.314 ал.1 от НПК извърши изцяло проверка на правилността на атакуваната присъда и като взе предвид доводите, изнесени в жалбата и тези в протеста, както и становищата на страните, констатира:

Производството пред първата съдебна инстанция е било образувано въз основа на обвинителен акт по обвинението на С. Д. И., с ЕГН ********** за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343б ал.3 от НК, а именно - на 26.07.2022г. в гр.Д., по бул. „Р.“, управлявал МПС - л.а.„АУДИ А4“ с рег. № *********, след употреба на наркотични вещества – амфетамин („АМР“), метамфетамин („МЕТ“) и марихуана („ТНС“- тетрахидроканабинол, марихуана, канабис, коноп).

В съдебно заседание от 24.11.2022г., преди даване ход на съдебното следствие, процесуалният представител на подсъдимия е поискал производството да се проведе по реда на чл.371 ал.2 от НК, а подсъдимият е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.С протоколно определение районният съд е постановил разглеждане на делото по реда на глава 27-ма от НПК, също и че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт/л.43 и сл. от НОХД 843/2022г. по описа на РС-гр.Д./ .

Не се спори по въпросите на вината.Поради това въззивната инстанция намира за излишно да преповтаря фактическата обстановка, подробно описана в обжалвания съдебен акт.

По делото е безспорно установено, че с действията си на 26.07.2022г. в гр.Д., подс.С. И. осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъпление по чл.343б ал.3 от НК.Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие – подсъдимият управлявал лек автомобил след употребата на наркотични вещества.От субективна страна деянието било извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК – подс.И. осъзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал настъпването на неговите общественоопасни последици и целял настъпването им.

При определяне на наказанието районният съд се е ръководил от разпоредбите на чл.54 от НК – съобразил е обществената опасност на дееца и 3 на деянието, подбудите за извършването му, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е приел, че деянието е извършено при баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.И това е така, тъй като въпреки лошите характеристични данни, свързани с множество нарушения по ЗДвП, както и сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, по отношение на дееца на са били налице други висящи наказателни производства, а спрямо предходните му осъждания е настъпила реабилитация.

Правилно и законосъобразно районният съд е преценил, че в конкретния случай разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК не може да намери приложение.Престъпленията по транспорта винаги се свързват с една повисока обществена опасност, тъй като създават опасност за живота, здравето и имуществото на много лица – участници в движението по пътищата.Поради това една такова престъпление не може да бъде прието за малозначително.

Въззивната инстанция не споделя единствено мотивите на районния съд, съгласно които самопризнанията на подсъдимия са отчетени като допълнително смекчаващо вината обстоятелство.Съдебната практика приема, ч е самопризнанията на подсъдимия не могат да бъдат допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като те са предпоставка за разглеждане на делото по особените правила, които включват облекчен режим за определяне на наказанието.Съгласно ТР №1 от 06.04.2009г. на ОСНК на ВКС, формалното волеизявление по чл.371 т.2 от НК, с което подсъдимия признава фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл.373 ал.2 от НК във вр. с чл.55 от НК, както и районният съд правилно е приел.Благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл.373 ал.2 от НК), поради които то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.

Въпреки това, дори и самопризнанието на подсъдимия да бъде извадено от кръга на смекчаващите вината обстоятелства, все още продължава да е налице баланс между отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, въз основа на което районният съд правилно е определил какво наказание да наложи в конкретния случай.

4

За престъпление по чл.343б ал.3 от НК предвиденото от законодателя наказание е „лишаване от свобода“ от 1/една/ до 3/три/ години и „глоба“ от 500/петстотин/ до 1500/хиляда и петстотин/ лева.

Ръководен от мотивите си за баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, районният съд е определил наказание към самия минимума, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от една година и „глоба“ в размер на петстотин лева.Редуцирано с една трета, съгласно разпоредбата на чл.58а от НК, окончателното наказание „лишаване от свобода“ е за срок от осем месеца.

Налице са условията за приложение на института на условното осъждане – наложеното наказание „лишаване от свобода“ е за срок е до три години, подсъдимият не е осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер и съдът е намерил, че за постигане целите на наказанието и за поправяне на осъдения не е наложително същият за изтърпи наказанието.Поради което районният съд правилно и законосъобразно е отложил изтърпяването на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за минималния срок, предвиден от закона, а именно – три години.

Въззивната инстанция намира, че постановените от районния съд наказания спрямо подсъдимия И., както следва: 1. „лишаване от свобода“ за срок от една година, редуцирано с една трета на основание чл.58а от НК с окончателен размер от осем месеца, отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години на основание чл.66 ал.1 от НК; 2. „глоба“ в размер на петстотин лева и 3. „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осем месеца, са определени от съда правилно и законосъобразно и са в съС.ие да постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция, визирани от чл.36 на НК, а именно - да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително върху него, както и върху другите членове на обществото.

По отношение на наказанието - „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осем месеца, въззивната инстанция смята, че изложените в жалбата доводи са неоснователни.Подсъдимият е бил правоспособен водач на МПС, категория „В4 и АМ“, като срокът на валидност на СУМПС бил изтекъл на 20.02.2016г., без документът да е бил подновен.Няма пречка по отношение на подсъдимия И. да бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява 5

МПС“, тъй като същият във всеки един момент би могъл да депозира пред надлежния орган нужните документи, за да поднови своето свидетелство за управление на МПС.А именно това е целта на наказанието – за известен период от време на подсъдимия да бъде отнета възможността да управлява МПС.Неоснователни се явяват и изложените в протеста доводи относно прекомерно и необосновано снизхождение към осъдения.

След извършената цялостна проверка на обжалваната присъда, съобразно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК въззивната инстанция установи, че при постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да основават неговото изменение или отмяна.Според настоящият съдебен състав, определените на подсъдимия С. И. наказания са правилни, законосъобразни, справедливи и достатъчни, в съС.ие да постигнат целите на индивидуалната и генерална превенция на наказателната репресия.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Д.кият окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда №39/21.11.2022г., постановена по н.о.х.д. №834/2022г. по описа на РС-гр.Д..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6