Решение № 51 от 26.06.2026, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Г.Т., 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко М. Динков при участието на секретаря Димитричка Й. Иванова като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело № 20263220100447 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „АПС Б.Б.„ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., п.к.1404, район „Т.“, бул. „Б.“№81 В, чрез пълномощник юрк. Кр. Х., срещу Д. П. Д. ЕГН ********** с настоящ адрес с.

Р., общ.Г.Т., ул. „П.“ № 6 с предявени искове за признаване на установено по отношение на ответника съществуването вземането на ищеца в общ размер на сумата от 6 523, 08 евро, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №1018/2025г. на РС Б., която включва сумата от 4 846.03 евро незаплатена главница; сумата от 794.41 евро договорна лихва върху главница за периода от 14.06.2022г. до 15.10.2024г., сумата от 882.64 евро законна лихва за забава върху главницата за периода от 16.10.2024г. до 2.12.2025г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от 2.12.2025г.- датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.

Претендират се сторените по делото разноски в настоящето и заповедното производство.

В законовоустановения срок от ответника e приложен писмен отговор ан исковата молба. Намира исковете за допустими частично основателни.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен на осн. чл.22 във вр. с чл.11,ал.1,т.10и т.20 от ЗПК, поради което на осн. чл.23 от ЗПК 1 ответникът дължи само чистата стойност на кредита.

С исковата молба са предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК във в вр. с чл. 79, чл. 86, и чл.99 от ЗЗД.

Исковете са допустими.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 14.06.2022г. между ответника, в качеството му на кредитополучател, и „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, в качеството му на кредитор, бил сключен договор за потребителски кредит №7053303032 при следните условия : размер на кредита от 10 000 лв. която сума ответникът следвало да върне на 71 броя месечни вноски, всяка в размер на сумата от 250.57 лв. в срок до 15.06.2028г.

Уговорен бил лихвеният процент е в размер на 21.59%.92.%, представляващ лихвен процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен процент от разходите /ГПР/ в размер на 22.92%,.

С договор за продажба на вземанията от 31.10.2024г между „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и ищеца по делото последният придобил процесното вземане.

В заповедно производство по ч.гр.дело №1018/2025г. цесионерът предявил срещу настоящия ответник процесните вземания.

Като писмени доказателства по делото са приложени договор за цесия от 31.10.2024г., договор за потребителски кредит от 14.06.2022г. с приложение №1 към договора, уведомление за цесия, справки : за заплатени суми от ответника по договор за потребителски кредит от 14.06.2022г., за остатъка за сумата, която следва да бъде погасена.

Не е спорно по делото, а и от приложеното преводно банково нареждане се установява, че ищецът е получил сумата от 10 000 лв. от кредитора.

От така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.3 от ЗПК.

Годишният процент на разходите е част от съществен елемент от договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с цел необходимост за потребителя да съществува пълна яснота относно крайната цена на договора, за да направи своя информиран избор. Договорът за потребителски кредит трябва да включва освен стойността на ГПР, получена след приложението на 2 формулата по чл.19,ал.2 от ЗПК, и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване, като не е достатъчно само разходите /възнаградителна лихва и такси/ да са отбелязани в договора, а е необходимо договорът да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи в неговото формиране компоненти, това води до неяснота у потребителя относно неговия размер.

Бланкетното посочване в процесния договор единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗПК, която цели на потребителя да бъде предоставена пълна и точна информация за разходите, които следва да направи по кредита, за да направи информиран и икономически обоснован избор при сключването на договора.

За да е спазена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които кредитополучателят ще направи и които са отчетени при формирането на ГПР, като в противен случай потребителят ще бъде поставен в неравностойно положение спрямо кредитора и няма информация колко точно е оскъпяването по кредита.

Съгласно даденото от СЕС разрешение, чл. 3, б. ж от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения чл. 3, б. и, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. С оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този 3 процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор както непосочването на този процент.

При тези съображения е прието, че чл. 10, § 2, б. ж и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Освен това СЕС е постановил, че чл. 4, § 2 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават право на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.

От горните задължителни указания по тълкуването на Директива 2008/48, както и от цитираната в решението по дело С-714/22 предходна практика на СЕС следва, че преценката за неравноправност и поради това - за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на посочения ГПР в договор за потребителски кредит е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Поставянето на кредитополучателя да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, визирано в разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.

В процесния договор е нарушено посоченото изискване на закона, доколкото никъде не е посочено точно кои разходи формират ГПР.

В настоящия договор е нарушена и разпоредбата на чл.11,ал.1,т.20 от ЗПК, тъй като в договора не е посоченото конкретното изражение на лихвения процент на ден, в случай, че ищецът упражни правото си на отказ от договора.

4

В разпоредбата на чл.29,ал.1 от ЗПК е предвидено правото на потребителя да се откаже от сключения договор за потребителски кредит, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина за това, при спазване на срока, реда и условията за упражняване на това право.

Съгласно разпоредбата на чл.11,ал.1, т.20 от ЗПК, в която е въведено изискването по чл.10,параграф, б.“п“ от Директива/ЕС/ 2008/48 договорът за потребителски кредит следва да съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока в който това право може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително информацията за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29,ал.4 и ал.6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.

С предоставената по чл.11,ал.1,т.20 от ЗПК информация в договора относно размера на дължимия лихвен процент на ден се цели да се обезпечи възможността на потребителя да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност, която следва да заплати в периода от усвояването на до връщането на главницата, за да може да упражни правото си на отказ от договора за кредит, което включва и условието на чл.29,ал.4 от ЗПК за връщане не само на главницата, но и заплащане на лихва за ползването . По този начин цитираната разпоредба на чл.11,ал.1,т.20, изр. последно от ЗПК/посочване на лихвения процент на ден/ гарантира реалното упражняване на правото на потребителя на отказ от договора, без да са налице негативни последици.

В конкретния случай в чл.20 от настоящия договор е посоченото право на отказ на ищеца от договора, като е възпроизведена бланкетно уредената в чл.29 от ЗПК възможност да отказ от договора, но липсва съществения елемент по чл.11,ал.1,т.20 от ЗПК.

В случая в чл.9.2. от Договора е посочено, че „лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината.

Това противоречи на изискването на разпоредбата на чл.11 т.20 от ЗПК, където е указано лихвеният процент на дена да бъде посочен изрично Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ясно и недвусмислено лихвения процент по кредита, включително 5 дневния лихвен процент.

В настоящия договор за потребителски кредит е посочено, че лихвата се изчислява на база 1/360, което представлява метод за изчисляване на лихвата, но не посочва лихвения процент, съгласно заложеното в разпоредбата на чл.11 т.20 от ЗПК, тъй като на тази база потребителят не би могъл да придобие информация за размера на дължимата лихва на ден, ни то пък да добие ясна представа за общия размер на кредита.

Предвид тези обстоятелства съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11,ал1, т.10 и т.20 от ЗПК, поради което предявеното възражение основателно.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихви и други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 4 846.03 евро, като предявените искове са доказани и основателни до размера на сумата по главницата, като в частта на претендираните лихви за сумата от 794.41 евро договорна лихва върху главницата и за сумата от 882.64 евро законна лихва за забава следва да бъдат отхвърлени.

Ищецът претендира сторени разноски по делото в общ размер на сумата 418.14 евро, сторени в настоящото и в заповедното производство.Ответникът претендира сторени разноски за адвокатско възнаграждение, при условията на чл.38,ал.1 във вр. с ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на сумата от 1857.87 евро с включен ДДС в исковото производство и сумата от 970.17 евро с включен ДДС в заповедното производство. Ищецът е заявил в исковата молба, че оспорва това възнаграждение.