Решение № 570 от 16.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. София, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20211110209577 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от М.А.Г.., ЕГН ********** чрез нейния упълномощен процесуален представител – адв. К. М. от САК срещу наказателно постановление № 577271-F582345/14.05.2021 г., издадено от Д.С.Т. – директор на офис „Младост“ при ТД на НАП-София, с което на основание чл. 80а, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ, обн. в ДВ бр. 95 от 24.11.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 45 878,60 лева /четиридесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и осем лв. и шестдесет ст./ за нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „б“ ЗДДФЛ.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, представлява се от адв. К. М. от САК, с пълномощно по делото, която 1 поддържа жалбата и изложените в нея съображения. В допълнение са представени писмени бележки. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.

Н.Н., с пълномощно по делото. Последната пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на твърдяното административно нарушение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Представени са и писмени бележки. Отправена е молба за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят М.Г. е управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество „******* ЕООД, ЕИК ****. На 17.12.2019 г. била възложена ревизия на търговеца от органите по приходите, в хода на която от представляващия са изискани и представени счетоводна документация, решения на едноличния собственик на капитала и разходни касови ордери.

От анализа на приобщените при ревизията книжа е установено, че в периода от 11.01.2015 г. до 18.11.2016 г., с 26 отделни решения на едноличния собственик на капитала, подробно описани в АУАН и НП, са фиксирани допълнителни парични вноски за кредитиране на търговското дружество в общ размер на 458 786 лв., част от тях внесени с приходни касови ордери, в които като основание за плащането е посочено „временна финансова помощ“, 2 а останалите – по банков път.

Според административните органи процесни парични средства произтичат от сключени договори за заем, доколкото за отчетните 2015 г. и 2016 г. търговско дружество „******* ЕООД е със счетоводен резултат печалба, като към момента на проверката същите не са били възстановени.

При извършена справка в информационната система на НАП е установено, че за 2018 г. жалбоподателят Г. не е подала годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ в срок до 30.04.2019 г. и не е декларирала предоставените от нейна страна на търговско дружество „******* ЕООД парични заеми през 2015 г. и 2016 г. и непогасените остатъци от тях към края на данъчната година, надхвърлящи 40 000,00 лв.

С акт за установяване на административно нарушение № F582345/09.12.2020 г., съставен от Д. Г. ИВ. – ст. инспектор по приходите в ТД на НАП-София и в присъствието на свидетелите А.Х.Х. и С.Д.Т. е констатирано, че жалбоподателят М.Г. не е подала годишна данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ в срок до 30.04.2019 г. и не е декларирала предоставените от нейна страна парични заеми през 2015 г. и 2016 г. на търговско дружество „******* ЕООД и непогасените остатъци от тях към края на данъчната година в общ размер на 458 786 лв.

В акта е отразено, че с демонстрираното бездействие на 02.05.2019 г. е нарушена разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „б“ ЗДДФЛ, като препис е връчен на упълномощен представител на въззивника в деня на неговото съставяне.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 577271-F582345/14.05.2021 г. от Д.С.Т. – директор на офис „Младост“ при ТД на НАП-София, с което на основание чл.

80а, ал. 1 ЗДДФЛ, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя М.Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 45 878,60 лева /четиридесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и осем лв. и шестдесет ст./ за нарушение на чл. 50, ал.

1, т. 5, б. „б“ ЗДДФЛ.

Препис от оспореното НП е връчен на 08.06.2021 г. на упълномощен представител на въззивника, видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна 3 инстанция, е депозирана в законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия орган на 16.06.2021 г., видно от поставения печат върху същата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от постъпилите заповеди за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган. Доколкото на етапа на съдебните прения адв. М. оттегля възражението, че оспореното НП не е подписано от неговия издател, съдът не намира за необходимо да обсъжда посоченото оплакване, което поначало се опровергава от показанията на свидетелите Д.И. и Пламен Георгиев.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелства, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. В тази връзка, макар да не е релевирано като изрично възражение в жалбата, липсата на конкретизация на 4 мястото на процесното нарушение не накърнява правото на защита на привлеченото към отговорност лице, имайки предвид, че същото е изводимо от естеството на вменената деятелност, свързана с неподаване на ГДД по чл.

50, ал. 1 ЗДДФЛ в компетентната ТД на НАП-София. По отношение на доводите, че жалбоподателят Г. е била нередовно призована за съставянето на акта, това обстоятелство по никакъв начин не ограничава правата й, доколкото препис от АУАН е връчен на неин упълномощен процесуален представител, което от своя страна е позволило да се запознае с възведеното „административно обвинение“ и да организира адекватно и пълноценно своята защита. Ирелевантно е и оплакването, че в НП са цитирани документи, които не са били предоставени на въззивника, тъй като съдебната фаза заема централно място в процеса, поради което Г. и адв. М. разполагат с безпрепятствена възможност да се запознаят с инкорпорирания по делото доказателствен материал и да релевират своите искания, бележки и възражения на етапа на съдебното следствие.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от извършване на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника М.Г. е ангажирана за нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „б“ ЗДДФЛ , като на основание чл. 80а, ал. 1 ЗДДФЛ й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 45 878,60 лева /четиридесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и осем лв. и шестдесет ст./.

При съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира, че актосъставителят и наказващият орган са достигнали до погрешно формирани 5 по вътрешно убеждение антиципирани правни изводи, касателно подвеждането на установените в хода на административнонаказателното производство фактически положения под приложимия материален закон, доколкото предоставените от въззивника Г. парични средства на търговско дружество „******* ЕООД не произтичат от сключени договори за заем, а представляват допълнителни парични вноски по смисъла на чл. 134, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/ и като такива не подлежат на деклариране по реда на чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ.

Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ТЗ по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. При еднолично дружество с ограничена отговорност, въпросите от компетентността на общото събрание се решават от едноличния собственик на капитала /арг. от чл. 147, ал. 2 ТЗ/. Касае се за способ на вътрешно дружествено кредитиране чрез който съдружниците, съответно едноличният собственик на капитала подпомагат дружествената дейност и способстват за нормализиране на финансовото състояние на търговеца, както и за преодоляване на възникнали икономически трудности с временен характер. Фактическият състав за възникване на правоотношение за предоставяне на допълнителни вноски включва три обособени елемента, а именно: 1.) необходимост от покриване на загуби; 2.) временна необходимост от парични средства и 2.) решение на общото събрание на съдружниците /или на едноличния собственик на капитала/ за предоставяне на допълнителните парични вноски.

В контекста на изложените принципни разсъждения, противно на застъпената позиция от наказващия орган и на дадените вътрешноведомствени указания на органите по приходите, този съдебен състав намира, че законодателят не е поставил изискване за кумулативното наличие на първите две условия, тъй като същите са алтернативно дадени /в този смисъл вж. решение № 7219 от 31.05.2018 г. по адм. д. № 717/2018 г. по описа на ВАС, I о., докладчик-съдия Мадлен Петрова, както и Герджиков, О. Коментар на Търговския закон. Книга Втора. Член 113-157. С., 2000, с.

446/. Предназначението на допълнителните парични вноски при необходимостта от покриване на загуби е да се избегне откриването на производство по несъстоятелност на дружеството в хипотезата на 6 свръхзадълженост по смисъла на чл. 607а, ал. 2 ТЗ, докато при втората предпоставка, макар активите на дружеството да надхвърлят неговите задължения, то е изпаднало във временна ликвидна криза т.е. не е в състояние за определен период от време да покрие своите изискуеми задължения по търговски сделки, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, като целта на допълнителните парични вноски в този случай е да се избегне откриването на производство по несъстоятелност в хипотезата на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.