Решение № 195 от 17.12.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Варна, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20213001000554 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба вх. № 266684/21.06.2021 г. на „Юробанк България“ АД – гр. София, ЕИК 000694749, подадена чрез ю.к. Н К, срещу решение № 260104/17.05.2021г., постановено по т. д. № 676/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която, по иск от Б. АНТ. Ш. от гр. Варна, предявен срещу въззивника, са прогласени за нищожни клаузите на чл. 2, ал.

1 и ал. 3, чл. 3, ал. 5, изр. 1, чл. 6, ал. 2, изр. 1 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от сключен между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34447/02.04.2008г., на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, и „Юробанк България“ АД – гр. София е осъдено да заплати на Б.

АНТ. Ш. следните суми, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД : сумата 6 481.27 швейцарски франка, платени без основание в резултат на едностранно увеличение на приложимия лихвен процент за периода 07.03.2015г. до 23.02.2020г.; сумата 26 088.73лв., представляваща платена без основание сума по кредита за периода от 24.02.2015г. до 23.02.2020г. в резултат на разликата в курса на швейцарския франк в деня на плащането на всяка вноска и в деня 1 на усвояване на кредита; законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба– 24.02.2020г., до окончателното им изплащане.

Поддържайки доводи за неправилност на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените установителен и осъдителни искове да бъде отхвърлени изцяло, ведно с присъждане на направените съдебно - деловодни разноски за двете инстанции. В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част с твърдения за нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се неправилност на изводите на първоинстанционният съд неправилно е възприел, че ищецът е предал или заплатил на банката присъдените суми, че оспорените процесни договорни клаузи не са индивидуално договорени, както и че усвояването на кредита в швейцарски франкове е фиктивно. Излага се, че погрешно е възприето заключението на вещото лице относно обстоятелството, че банката е разполагала с информация за бъдещото движение на валутните курсове, която не е предоставила на кредитополучателя. Сочи се необоснованост и нелогичност на извода в обжалваното решение за прехвърляне на потребителя на валутния курс по процесното кредитно правоотношение. Според жалбоподателя съдът не е обсъдил представените по делото допълнителни споразумения, които съставляват индивидуално договаряне, неправилно е определил размера на надплатената сума към банката в резултат на промяната в лихвения процент и е кредитирал показанията на свидетели, които нямат непосредствени впечатления.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Въззиваемият Б. АНТ. Ш. , чрез процесуалния си представител - адв.

М.К. от ВАК, представя отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения.

За да се произнесе по спора съставът на ВОС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал.

2

1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, предявени от Б. АНТ. Ш. от гр.

Варна срещу „Юробанк България“ АД – гр. София.

Ищецът твърди, че в качеството си на кредитополучател е сключил с ответната банка Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34447/02.04.2008г., обезпечен с ипотека, за сумата от 96 000 евро. Излага, че кредитът е изтеглен и усвоен в евро и като такъв е следвало да се връща в евро, а не в друга валута – швейцарски франкове, каквато изобщо не е усвоявана; през исковите периоди при погасяване на кредита банката е преизчислявала месечните вноски в швейцарски франкове, прилагайки определен от нея курс на франка, който от сключване на договора се е увеличил значително. Оспорва се валидността на клаузите на чл. 2, ал. 1 и ал.

3, чл. 3, ал. 5, изр. 1, чл. 6, ал. 2, изр. 1 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора, предмет на установителния иск за нищожност, даващи право на банката за едностранното увеличение на лихвения процент без ясни условия и методика, и за прехвърляне на валутния риск на потребителя, Твърди се, че оспорените клаузи не са уговорени индивидуално, същите са неясни и неразбираеми, банката не е предоставила и предварителна информация на кредитополучателя за промяна на курса на швейцарския франк и за наличието на риск от повишаване на размера на погасителните вноски. Според ищеца клаузите на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора са довели до значителна неравнопоставеност между страните, във вреда на потребителя, с тях е прехвърлен изцяло валутния риск, а съгласието на потребителя е получено вследствие на недостатъчна информираност и въвеждането му в заблуда.

Исковите суми се формират по размер съответно от валутни разлики в курса на швейцарския франк и от разликите между дължимите договорни лихви по първоначалния погасителен план и лихвите, начислени и събрани от банката в резултат на едностранното увеличение на лихвения процент.

Ответното дружество оспорва исковете като излага, че процесният кредит не е отпуснат в евро, а в швейцарски франкове, в която валута и е следвало да бъде върнат, а размерът в CHF - 155 619 CHF е посочен в молбата на кредитополучателя за откупуване на валута и искането за усвояване на суми по кредита. Сочи се, че договорните клаузи, предмет на установителния иск, са индивидуално уговорени и не са налице предвидените в чл. 146, ал. 2 от ЗПП основания по чл. 143, вр. чл.146 от ЗЗП, а са налице условията на чл.

3

144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП и тези за прилагане на хипотезата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Навежда доводи, че предметът на договора е ясен, категоричен и отразява постигнатата обща воля на страните, респ. разпоредбите на договора не се нуждаят от тълкуване. Излага съображения, че промяната на обменните курсове е риск, който и двете страни поемат, съгласявайки се плащанията по съответния договор да се извършват в чужда валута, като за този риск кредитополучателят е бил уведомен, а служителите на банката не са могли да знаят или прогнозират динамиката на валутните курсове за дългия период на договора. Релевирано е възражение за погасяване на претенциите по давност, с изтичане на тригодишен срок по чл. 111 ЗЗД, а в условие на евентуалност - с изтичане на общия петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението на първоинстанционния съд е валидно, както и допустимо в обжалваните части като постановено в съответствие с въведения спорен предмет, ясно очертан от ищеца чрез последователно поддържаните в исковата молба и в хода на производството твърдения за неравноправност на клаузи от сключения между страните потребителския договор, както и с петитумите за прогласяване на тяхната нищожност и за осъждане на ответника да върне исковите суми, заплатените без основание, като начислени въз основа на нищожните клаузи.

Страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34447/02.04.2008г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 96 000 евро по курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита /чл.1 от договора/. Договорено е разрешеният кредит да се усвои по блокирана сметка на кредитополучателя в щвейцарски франкове /чл.2, ал.1/, след което сумата се превалутира служебно от банката в евро, по кръстосан курс в деня на усвояването - CHF/EUR и да се преведе по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро /чл. 2, ал. 4/. Съобразно чл. 6, ал. 2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен 4 и усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал.

1, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят с подписването на договора е дал своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от договора било постигнато съгласие, че кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в евро, като се съгласява банката да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от нея за съответната валута и вид на кредита, а за услугата кредитополучателят се съгласява да заплати съответна комисионна.

В чл. 22, ал. 1 от договора, кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането, могат да имат за последица, включително в случаите на чл.

6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поемат всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал. 2 на чл.

22 от договора, кредитополучателят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.

6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.

Между страните са сключени две допълнителни споразумения от 01.09.2009г. и 19.02.2016г., в които са предоговорени съществуващите задължения, както и надбавката към лихвения процент.

От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че предоставянето на сумата по процесния кредитен договор, е извършено еднократно от банката, на 07.04.2008 г. по блокирана сметка в 5 швейцарски франкове / чл. 2, ал. 1/, за сумата 155 619 CHF с левова равностойност 191 761.51лв. при курс 1,23225 лева за един франк, след което сумата е превалутирана служебно от банката в евро, по кръстосан курс в деня на усвояването - CHF/EUR 1,621029 и е преведена по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро. Според заключението за относимия към спора период до завеждане на исковата молба всички задължения по договора за кредит са погасени. Към датата на усвояване на кредита - 07.04.2008 г. кръстосаният курс на франка към еврото е 1,5872, а към падежа на последна вноска преди завеждане на иска - 05.02.2020 г., кръстосаният курс е 1,0702 франка за едно евро. От записванията в движенията по разплащателната сметка, от която се обслужва кредит, се установява, че дължимите месечни вноски по погасителните планове са заплащани текущо, като сумите за погасяване са внасяни в брой на каса - в CHF. Разликата между равностойността на изплатените суми по курс на БНБ в деня на плащане и в деня на усвояване на кредита в лева е 30 537.15лв., а в евро – 15 613.39 евро.