Решение № 134 от 30.12.2025, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Средец, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Д. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20252170100610 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от Д. В. М., с ЕГН: **********, със съгласието на майка си З. К. А., ЕГН: **********, двете с постоянен адрес: гр.

Средец, ул. *******, чрез адв. Й. Ж. от БАК, със служебен адрес: гр. Средец, ул. *****, ПРОТИВ В. Д. М., с ЕГН: **********, с посочен в исковата молба адрес: гр. Средец, ул. ********.

Иска се да се постанови решение, с което:

Да се измени размера на издръжката, изменена с Решение № 2 от 23.04.2021г., постановено по гр.д. № 171/ 2021г. на Районен съд – гр. Средец, по отношение на непълнолетното дете Д. В. М., с ЕГН: **********, от 162,50 лева на 500 лева, считано от датата на превяване на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 2 от 23.04.2021г., постановено по гр.д. № 171/ 2021г. на Районен съд – гр. Средец ответникът В.

Д. М. е осъден да плаща месечна издръжка в размер на 162,50лв. на детето си Д. В. М., чрез неговата майка и законен представител З. А.. Излага се, че от тогава са изминали повече от четири години, като детето Д. е вече ученик в осми клас и има големи разходи, като се излагат съображения в тази насока.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от ответника В. Д. М., с ЕГН: **********.

Намира исковата молба за допустима, а по същество за частично основателна до размер от 280 лева.

Намира изложените обстоятелства в ИМ за неверни, а нуждите на детето за прекомерно завишени. Излага се, че наскоро ищцата се разсърдила на ответника, поради направени забележки от негова страна във връзка с поведението . Излага се, че сумата в размер на 500 лева е непосилна, тъй 1 като работи на частно като електротехник и няма постоянни доходи. Досега не е закъснявал с плащането на присъдената издръжка, като допълнително е предоставял средства за облекло, обувки и други вещи.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът Д. В. М., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. Й. Ж. при БАК, като поддържа молбата.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът В. Д. М. редовно призова се явява лично.

Доказателствата по делото са гласни и писмени.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди същите, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акта за раждане № 0176 от 14.02.2011г. на Д. В. М., същата е родена на 09.02.2011г. в гр.Бургас, като нейна майка е З. К. А., а баща й е В. Д. М.. В доказателствената съвкупност е приобщено Удостоверение изх.№ РД-21195/11.11.2025г., издадено от директора на СУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – гр.Средец, че детето Д. В. М. е редовна ученичка в VIII А клас за учебната 2025/2026г. в дневна форма на обучение. От приложеното по делото гр. д. № 171/2021 г. се установява, че със съдебна спогодба, одобрена с Определение № 47/30.04.2013г., по гр.д.№ 122/2013г., по описа на Районен съд – Средец, обективирана в протокол от открито съдебно заседание, проведено на 30.04.2013г., от което се установява, че ответникът в настоящото производство следва да заплаща месечна издръжка на своята дъщеря Д. в размер на 80,00 лева. Сочи се, че майката и бащата съжителствали на семейни начала около две години, по време на което била родена малолетната.

Видно от приложеното към настоящото дело гр. д. № 171/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Средец, с Решение № 2 от 23.04.2021г., е изменен на основание чл.150 от СК размера на определената с Определение № 47/30.04.2013г. за одобряване на съдебна спогодба, обективирана в протокол от съдебно заседание на дата 30.04.2013г. по гр.д.№ 122/2013г., по описа на Районен съд – Средец, издръжка, която В. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***** е осъден да заплаща на Д. В. М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител З. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, *****, като УВЕЛИЧАВА същата от 80,00 лева на 162,50 лева /сто шейсет и два лева и петдесет стотинки/ месечно, считано от подаване на исковата молба на дата 23.03.2021г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение и/или прекратяване.

Свидетелят Й.Т.Д., в проведения разпит в хода на съдебното дирене, излага пред съда, че познава ищцата. Споделя, че за нея се грижи майка .

Помагала и е с пари, като не и е известно детето да тренира някакъв спорт или 2 да ходи на уроци извън училище. Категорично заявява, че и е известно, че бащата редовно дава пари за детето. Допълва, че майката на ищцата не работи.

Свидетелят О.В.Х. – съжителстваща с ответника в условията на фактическо съпружеско съжителство в проведения разпит в хода на съдебното дирене, излага пред съда, че лично е виждала, ответника да дава пари на ищцата, като има случаи, когато е помагал финансово допълнително, когато има възможност. Допълва, че заедно са пазарували дрехи и обувки с детето в гр. Бургас. Съдът кредитира показанията на свидетеля Х., тъй като кореспондират с останалия по делото доказателствен материал, включително и с показанията на свидетеля на ищеца.

От приложената по делото справка от ТД на НАП – гр. Бургас, се установява, че В. Д. М. за периода 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г., не е регистриран като самоосигуряващо се лице, няма начислен облагаем декларира доход и не получава доходи от трудови възнаграждения за периода от 01.01.2025г. до 01.12.2025г.

От представената от ответника справка от ТД на НАП – гр. Бургас за действащи трудови договори се установява, че от 19.02.2018 г. до изготвянето на справката – 27.11.2025 г., няма действащ такъв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 150 във вр. с чл.

143, ал. 1 Семейния кодекс.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК те дължат издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат (142, ал. 1 от СК). Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете“. Съгласно чл. 27, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право, родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите способности и финансови възможности, условия за живот, необходими за развитието на детето. В този смисъл са и разпоредбите в СК.

Текстът на чл. 150 от СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да се измени. Основание за това, е изменение на обстоятелствата въз основа, на които е била определена издръжката. Размерът на издръжката се определя от съотношението на нуждата от издръжка и възможностите за нейното плащане. Съгласно нормата на чл. 150 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея 3 може да бъде изменена или прекратена. Ако при определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена вече от съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

Предвид изложеното съдът намира, че е налице трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, свързани с нарасналите нужди на детето и изменение на нормативната база. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Увеличен е и размерът на минималната работна заплата, който служи за минимална база при определяне на издръжката на децата.

Разходите, които има едно дете месечно, следва да бъдат поети и от двамата родители, като се отчетат възможностите им и факта кой от тях отглежда детето.

В настоящия казус, безспорно се установи, че е настъпило изменение на обстоятелствата, при които е определен предходният размер на издръжката на Д. В. М. от влизането в сила на решението с което е определена месечна издръжка на детето в размер на 162,50 лева до настоящия момент са изминали повече от четири години, а именно от 2021 г. През това време детето на страните безспорно е пораснало. Понастоящем Д. В. М. е ученик в средно училище. Съответно са нараснали съществено нуждите му от храна, дрехи, спортни екипи, обувки, помагала и пособия.

Освен изложеното, съдът отчита и факта, че през последните години съществено се промениха социално-икономическите условия на живот в страната. Увеличиха се и то значително цените на стоките и услугите.

В този смисъл, съдът намира, че от присъждането на издръжката до настоящия момент е нараснала необходимостта от допълнителни средства за отглеждането, възпитанието и обучението на непълнолетното дете – обстоятелства, обуславящи увеличението на размера на присъдената издръжка.

При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид, както нуждите на детето, което има право на такава, така и възможностите за нейното плащане от страна на родителя, съгласно общата разпоредба на чл.

142, ал. 1 от СК. Ал. 2 на същия текст предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към момента последната е в размер на 1077 лева или минималният размер на издръжката се равнява на сумата от 270.00 лева. Определената към момента месечна издръжка на детето е 162,50 лева и е далеч от този минимален размер.

В конкретния случай съдът съобразява възрастта на детето, неговите нужди, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението му. Взема 4 предвид и възможностите на двамата родители, дължащи издръжка.

Съобразява обстоятелството, че през процесния период от време, а и понастоящем, преките и непосредствени ежедневни грижи за детето са осигурявани от неговата майка, при която то живее. Бащата и ответник не получава официален месечен доход от каквато и да е дейност, включително и от трудова, съгласно представените по делото справки. Безспорното, което се следва от закона и влязлото в сила съдебно решение, е че той като осъден родител дължи изплащане на издръжка за детето си.

Отговорността на родителите за издръжка на родените им деца е обща и приоритет има нуждаещия се от издръжка. Преценката за възможностите на родителите е комплексна и включва освен доходите и материално състояние /движимо и недвижимо имущество/, така също и квалификация, трудоспособност, здравословно състояние, задължения към други лица с право на издръжка - чл. 141 от СК. В допълнение, следва да се посочи, че ответникът е в работоспособна възраст /52 години/, в здравословно състояние, което му позволява да полага труд и да си осигурява доход, с който да заплаща необходимата издръжка за детето Д., предвид порасналите му нужди.

Налице е промяна в икономическите условия на живот в страната – инфлационните процеси, повишаване на цените на стоките и услугите, както и в размера на минималната работна заплата, която за 2025 г. е 1077.00 лв. С оглед нормативно определение минимум на издръжката в размер на 1/4 от МРЗ, същият към настоящия момент е 269.25 лв. Действащата законодателна уредба не обвързва съда с максимален размер на присъдената издръжка, а тя се определя от съда във връзка с представените по делото доказателства с оглед интереса на детето и в съответствие с доходите на родителите. Принцип в правото е, че нуждите на детето са поставени пред тези на дължащия издръжка родител. В същия смисъл е и последователната практика на въззивната инстанция, обективирана по аналогични спорове Решение № 152 от 03.07.2025 г. по в.гр. д № 331/2025 г. по описа на ОС – гр. Ловеч и др. В случая следва да се отбележи и че 2025 г. е към своя край, а след по-малко десет дни, ще бъде действащ нов размер на МРЗ, от чиито размер, следва да бъде изчисляван минималният размер на дължимата издръжка, предвид което определеният от съда размер на дължима издръжка от 310 лева, ще бъде с малко над минималният дължим размер на издръжка за 2026 г. в случая следва да се отбележи, че с Постановление на МС № 243 от 13 ноември 2025 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната, то определената МРЗ за 2026 г. е в размер на 1213 лева, която предполага минимален размер на дължимата издръжка, в размер на 303.25 лева или 155.05 евро. Предвид изложеното съдебният състав намира определеният размер на дължима издръжка, в размер на 310 лева за справедлив и балансиран.