Определение № 11220 от 11.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 5085/2025
- Вид
- Определение № 11220
- Подписан
- 11.06.2025
- Състав
- Стефан Исаков Шекерджийски
Цитирани разпоредби
- чл. 100а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 24, т. 1 · Закон за правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11220 гр. София, 11.06.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стефан Ис. Шекерджийски като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20251100105085 по описа за 2025 година
1. Пред СРС е депозиран нередовен иск (гр.д. №№ 9890/25г.) от П. Ж. П., като претенцията е по отношение на НОИ и НЕК за сумата от 100 000 лева.
С разпореждане от 20.02.2025г. на ищеца е указано да:
- представи искова молба, която да не е изписана върху акт на съд;
- да посочи ЕГН; и
- да изложи разбираемо изложение (нямало е как на този етап да се дадат поясни указания).
В едноседмичния срок, считана от 06.03.2025г. (пощенското клеймо е от 10.03.2025г.) е депозирано „уточнение“ върху самото разпореждане от 20.02.2025г. ЕГН не е посочено.
Вместо това се излагат характерните за г-н П. реплики, че председателят на състава не е обективен, че актът на съда не е подписан, че съдията преграждал делото и му се прави отвод. Ситуацията е идентична с „искова молба“ (датата на пощенското клеймо не се чете) – л. 19.
И двете волеизявления нарушават нормата на чл. 100а от ГПК. Излишно е обаче, с оглед досегашното процесуално поведение на г-н П., делото да се оставя без движение.
Целта му не е да се реши спор, а да се кореспондира със съда (съобразно и посоченото в т.
3). По всяко производство се стига до процесуален тенис, видно и от гр.д. № 8990/25г. по описа на СРС.
Във всеки случай не е налице каквото и да е изпълнение (според Р. № 315 от 07.12.2010г. на ВКС, ІІ г.о., по гр.д. № 3555/2008г., относно многократно давани указания на една от страните за отстраняване нередовности на исковата молба и отражението върху принципа за равнопоставеност на страните в гражданския процес, ВКС на РБ приема, че указанията, които дава съда, следва да се извършват в рамките, поставени с разпоредбите на чл. 7 ал. 1, чл. 8, ал. 2 и 3 от новия ГПК и при съблюдаване изискванията на чл. 9 за равни възможности на страните да упражняват предоставените им права и чл. 10 като съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото. Оказваното съдействие на страните по посочените разпоредби трябва да има адресат и двете страни по спора, а не едната да е в привилегировано положение спрямо противната …С многократните си указания за отстраняване на 1 нередовности на исковата молба на практика съдът се е превърнал в помощник само на едната страна по делото, което накърнява изискването за равни възможности за упражняване на предоставените права).
За да се изложат твърдения на чист лист и да се посочи ЕГН не е необходима правна помощ, още повече предвид изложеното по-долу относно количеството инициирани от ищеца дела.
Иска се и правна помощ.
2. Ищецът е известна с кверулантното си поведение. Изготвена е справка от ЕИСС, от която е видна бройката на делата, инициирани от него за периода от 2021г. до момента, само пред СГС е 182 (пред СРС – 106). Една част от тях се отнасят до претенция на ищеца за неотпусната пенсия.
Всички искове са изложени върху актове на различни съдебни инстанции и по тази причина, както е констатирано в Разпореждане от 20.02.2025г., са двусмислени и неясни.
Доколкото този състав на СГС е наясно, не е проведено административно производство или такова пред СРС за признаване на трудов стаж, а те са предпоставка за допустимост на подобна претенция.
3. По разбиранията ЕСПЧ подобно поведение е недопустимо /Съдът установява злоупотреба с правото на жалба от страна на жалбоподател, който публикува на своя уебсайт и в YouTube призиви към посетителите да се присъединят към него, за да подадат колективна жалба до Съда и да подадат множество жалби чрез автоматично генериран и стандартизиран формуляр за жалба. В резултат на тази техника до Съда биват изпратени почти 18 000 жалби. Преследваната цел без съмнение не е да се спечелят съответните дела, а напротив - да се предизвика "задръстване, прекомерна натовареност и затлачване" на Съда, да се "парализира дейността му", да се "създаде положение на власт", за да се "преговаря" със Съда, като се застраши дейността му, и да се "дерайлира системата", в която Съдът е "звено от веригата". Този подход, стремящ се да подкопае системата на Конвенцията и функционирането на Съда, е в явно противоречие с целта на правото на индивидуална жалба, с духа на Конвенцията и преследваните от нея цели (Zambrano v. France (dec.), §§ 35- 38; Съдът освен това може да намери, че има злоупотреба с правото на жалба, когато тя очевидно е лишена от каквато и да е реална цел или се е отнасяла за дребна парична сума или, най-общо казано, няма отношение към обективните законни интереси на жалбоподателя (Simitzi-Papachristou and Others v. Greece (dec.);
Bock v. Germany (dec)/.
4. Преценката по чл. 24, т. 1 ЗПрП - дали предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, не се извършва въз основа на евентуалната основателност на иска или правната му сложност, а предвид съизмеримостта на евентуалните ползи при благоприятен резултат по делото и разходите за адвокатска защита - Определение № 476 от 17.08.2008г. по ч.гр.д. № 268/2009г., IV г.о. на ВКС, ГК; Определение № 99/14.04.2016г. по ч.гр.д. № 730/2016г. на ВКС, I г.о. Съдът може с голяма степен на достоверност да твърди, че предоставянето на правна помощ е безполезно. Ако правна помощ се иска пред въззивна или касационна инстанция във връзка с пропуснати фатални срокове, то помощта явно е безполезна, защото нередовностите, от които страда въззивната или касационната жалба, са неотстраними (така например Определение № 597 от 3.11.2011г. по ч.гр.д. № 472/2011г., ІІІ г.о. на ВКС-ГК). Правна помощ, поискана след подаване на частна жалба, също е в повечето 2 случаи безполезна, доколкото производството по обжалване в огромния брой случаи е в закрито заседание (чл. 278, ал. 1 от ГПК) и защитата от адвокат след подадената жалба е очевидно ненужна и без реални последици за частния жалбоподател.
Съобразно изложеното, правната помощ е излишна.
В тази връзка и О. на САС № 1511 от 09.06.2025г. по ч.гр.д. № 20251000501494 по описа за 2025г.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за предоставяне на правна помощ; и
ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба, като НЕДОПУСТИМА
Определението може да се обжалва с ЧЖ пред САС в едноседмичен срок, считано от получаването му от страната.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3