Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5743 от 19.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10320/2024
Вид
Решение № 5743
Подписан
19.09.2025
В сила
19.09.2025
Състав
Мария Георгиева Шейтанова, Рафаела Стоилова Матева, Йоанна Наскова Станева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5743 гр. София, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Шейтанова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100510320 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 6496/ 26.04.2023 г. по гр. д. № 55 571/2022 г. по описа на СРС, 140 с-в, е осъдено Агенция „Пътна инфраструктура” да заплати на основание чл. 410, ал.

1, т. 2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД на „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД сумата от 225,23 лева - изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС”, застрахователна полица № 5С1072400049, по щета №5001600-1817/21/10.02.21, на собственика на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ****, за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило 09.02.2021 г. на ул. „Околовръстен път“ №257, гр. София, при което автомобилът попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 13.10.2022 г. до окончателното й изплащане.

Подадена е въззивна жалба от 13.06.2024 г. от ответника АПИ против решението. Въззивникът оспорва наличието на неравност на пътното платно, попадането на МПС в нея на сочената дата и място и наличието на покрит риск по застраховката. Излага, че мястото на ПТП не е посетено от органите на КАТ, поради което не бил установен механизмът на ПТП. Сочи, че неправилно СРС е приел, че липсвало съпричиняване при наведени доводи в отговора на исковата молба за управление на МПС с несъобразена скорост. Навежда, че покриването на щети по гумите на МПС съставлява допълнителен риск, за който не е заплатена премия. Моли решението да бъде отменено, а искът – отхвърлен.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД от 14.08.2024 г., в който е изложено 1 становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че по силата на договора и о ОУ не е необходимо посещаването на ПТП от КАТ. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.

Установява се от доказателствата по делото, а и не е било спорно, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 225,23 лв. на увреденото лице.

Видно от договор за застраховка „Каско на МПС” и застрахователна полица № 5С1072400049 относно увреденото МПС е налице валиден договор за застраховка „Каско“ и ПТП е настъпило в срока на застрахователното покритие. Съгласно полицата е уговорена клауза Пълно Каско, като според ОУ покрит риск съставляват и щетите по гумите на МПС. Изключен риск е кражбата на гумите, тасовете и джантите, но не и увреждането на гумите вследствие на попадане на МПС в дупка на пътното платно.

Не е било спорно и че участъкът от пътя, където е реализирано ПТП, е републикански – ул. “Околовръстен път“, София. Според публикуван списък на Републиканските пътища то в него фигурира ул. “Околовръстен път“.

Правилно районният съд е приел за установено от декларацията и показанията на свидетелите, че ПТП е настъпило по сочения от ищеца начин на сочената дата. В случая посещаването на ПТП от органите на КАТ не е задължително. Свид. К. и И. дават показания, че с процесното МПС се движело от “Бизнес Парк“ към ул.

“Околовръстен път“, София и при излизане на ул. “Околовръстен път“ зад магазин “Каре“ МПС попаднало в несигнализирана дупка. Тя била на средата на пътя. МПС се движело с 30 км./ч. Свидетелите дават показания, че вследствие на попадане на МПС в дупката се пръснала предна дясна гума. Съгласно заключението на САТЕ, неоспорено, то щетите по МПС се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма и ПТП. Недоказани останаха възраженията на ответника въззивник за съпричиняване.

Според заключението стойността на ремонта за подмяна на гумата по следни пазарни цени възлиза на 225,23 лв.

Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод работата. В случая отговорността на ответника следва да бъде ангажирана по чл. 49 ЗЗД, понеже пътищата съставляват вещи, чието обезопасяване е възможно предвид тяхната характеристика и с оглед развитието на техниката. По принцип е възможно пътищата да се поддържат в добро състояние, а пропускът да се обезопаси пътното платно се дължи на виновното противоправно поведение /във форма на бездействие/ на лицето, на което ответникът е възложил поддръжката на пътя. Касае се за бездействие при изпълнение на работата, т.к. ремонтът и поддръжката на пътя са пряко свързани с 2 правилната експлоатация на пътищата. Съгласно т. 6 и т. 7 от ППВС № 7/30.12.1959 г. възложилото работата лице не може да прави възражение, че не е виновно за подбора на лицето изпълнител и че не е установено кое конкретно измежду натоварените с работата лица е причинило вредите.

Според чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата последните биват републикански и местни. Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища. Според чл. 8, ал. 2 ЗП републиканските пътища са изключителна държавна собственост, а съгласно чл. 19, ал.

1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от АПИ. В чл. 21, ал. 2 от закона е записано, че Агенция "Пътна инфраструктура" е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище София.

Според чл. 30, ал. 1 Закона за пътищата АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съгл. чл. 47, ал. 1 от Правилника, поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Следователно нормативно възложено задължение на АПИ е да поддържа републиканските пътища в състояние, годно за безопасната им експлоатация, като ремонтира повреди по тях и обезопасява или премахва непредвидени препяствия по тях. Налице е виновно бездействие на лицето, комуто АПИ е възложило поддържката на пътя, поради което АПИ по линията на гаранционно –обезпечителната отговорност отговаря за вредите, причинени от действията или бездействията му.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и предвид факта, че всички останали елементи от фактическия състав на предявените искове са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, и други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

За въззивното производство разноски се следват на въззиваемата страна „ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД. Съгласно договор за правна защита и съдействие въззиваемият е заплатил по банков път на процесуания представител сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение. Същото не е в прекомерен размер.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА С решение № 6496/26.04.2023 г. по гр. д. № 55 571/2022 г. по описа на СРС, 140 с-в.

3

ОСЪЖДА АПИ да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, разноски в разноски в размер от 400 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4