Определение № 328 от 04.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 328 гр. Бургас, 04.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501857 по описа за 2025 година

Производството по делото е по чл.274, ал.1, вр. чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Д. Д. Д. от гр.*******, ж.к.“******“, бл.**, ет.**, ап.**, против определение № 5358 от 29.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 1288/2025 г. по описа на РС-Бургас, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д.№ 3805/2025 г. по описа на РС-Бургас с влязъл в сила съдебен акт.

Жалбоподателят атакува постановеното определение като неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че съдът недопустимо и необосновано се е произнесъл по искането на ответника за спиране на делото, без преди това да се е произнесъл по възраженията относно надлежното представителстно на страните. Изложени са подробни съображения за наличието на правен интерес от водене на настоящото дело и за липса на преюдициалност между настоящия спор и производството по гр.д.№ 3805/2025 г. на БРС, като в тази връзка се сочи, че такава връзка е налице, но тя е обратна на приетото от районния съд, за което също са изложени подробни доводи.

Според жалбоподателя, съдът неправилно е приел, че е настъпила материалноправна промяна, която влияела на допустимостта на иска, като погрешно е тълкувал нормата на чл.40 ЗУЕС, тъй като дори и оспорените решения на ОСЕС да са отменени формално на последващо проведеното ОСЕС, то съдебният контрол по чл.40 ЗУЕС не се обезмисля и делото не е недопустимо, поради липса на правен интерес. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

1

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Етажната собственост на сграда с административен адрес гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл.

73, представлявана от Управителя на ЕС – „Домико Бургас“ ЕООД, не се взема становище по жалбата.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от страна, която има интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата e неоснователна.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството по гр.д.№ 1288/2025 г. по описа на РС-Бургас е образувано по исковата молба на Д. Д. Д., с която е предявен иск по чл.40 ЗУЕС против Етажната собственост на сграда с административен адрес гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, бл. 73, представлявана от Управителя на ЕС – „Домико Бургас“ ЕООД, за отменя като незаконосъобразни на всички решения, взети на проведеното на 22.01.2025 г. Общо събрание на ЕС на бл.73, ж.к.“Лазур“, гр.Бургас, отразени в протокол от същата дата.

В исковата молба са изложени подробни доводи за незаконосъобразност на оспорените решения на ОСЕС.

В срока за отговор ответната Етажна собственост е оспорила исковата молба и е поискала прекратяване на делото, поради липса на правен спор, тъй като на 23.04.2025 г. е проведено но ОС , на което е взето решение да се отменят взетите на предходното събрание решения. В съдебно заседание е направено искане от ответника за спиране на настоящото производство до приключване на спора по гр.д.№ 3805/2025 г. по описа на БРС, по което е предявен иск по чл.40 ЗУЕС за отмяна на решенията на проведеното на 23.04.2025 г. ОС на процесната ЕС, с които са отменени атакуваните решения, предмет на настоящото дело.

С обжалваното определение № 5358/29.09.2025 г. районният съд е приел, че е налице връзка на преюдициалност между гр.д.№ 3805/2025 г. на БРС и гр.д.№ 1288/2025 г. на БРС, тъй като допустимостта на исковете, предмет на настоящото дело зависи от това дали оспорените решения на общото събрание са вече отменени.

Прието е, че правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно при конститутивните искове, зависи от това дали материалноправната промяна, която се иска не е вече настъпила на друго основание, като отмяната на оспорените решения със следващо решение на общото събрание представлява именно такава материалноправна промяна, каквато се иска по чл.40 ЗУЕС, но настъпваща на друго основание. Прието е също, че основанието за спиране на делото по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице и тогава, когато обусловеността на делата има значение не за основателността на иска по обусловеното дело, а за неговата допустимост. По тези съображения, съдът е спрял на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК 2 производството по гр.д.№ 1288/2025 г. на БРС до приключване на гр.д.№ 3805/2025 г. на БРС с влязъл в сила съдебен акт.

Въззивната инстанция напълно споделя изводите на районния съд за наличие на предпоставките за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно.

Съгласно нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, производството се спира, когато в същия или пред друг съд е висящо дело, решението по което ще е от значение за правилното решаване на предявения иск. Въпросът за наличието на предпоставките на посочената разпоредба е разрешен със задължителна за съдилищата тълкувателна практика на ВКС. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по тълк.д.№ 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК има предвид обусловеност, която се основава на връзката между субективните права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. В ТР № 8/07.05.2014 г по тълк.д.№ 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.

Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. А в мотивите към т.1 на ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк.д.№ 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

С оглед горните разрешения, въззивният съд намира, че в конкретния случай е налице основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като между гр.д.№ 1288/2025 г. и гр.д.№ 3805/2025 г., двете по описа на БРС, съществува обусловеност и връзка между тях, която пряко касае допустимостта, съответно основателността на иска по настоящото обусловено дело и изключва различие в преценките на съда по двете дела. При наличие на преюдициалност съдът е длъжен да спре обусловеното производство, защото в противен случай постановява недопустимо решение, което в последствие по инстанционния контрол подлежи на обезсилване (т.1 от ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Тук следва да се отбележи, че правният интерес от водене на делото е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно в хода на цялото производство, поради което отпадането впоследствие на правния интерес 3 води до недопустимост на иска и на образуваното по дето производство. При предявяване на иска, извод за наличието на правен интерес се прави по твърденията на ищеца, но в хода на производството тези твърдения подлежат на доказване, а ако липсват към момента на произнасяне по същество, съдът следва да прекрати производството по спора. В случая, по делото е безспорно, че на 23.04.2025 г. е проведено ново ОСЕС, на което е взето решение за отмяна на взетите на предходното събрание от 21.02.2025 г. решения на ОС, които са предмет на настоящото дело.

Безспорно е, че законосъобразността на решенията на ОСЕС от 23.04.2025 г. е оспорена от ищцата по реда на чл.40 ЗУЕС, за което е образувано гр.д.№ 3805/2025 г. по описа на БРС, в това число е оспорена законосъобразността на решението за отмяна на атакуваните понастоящем решения на ОСЕС от 21.02.2025 г. Поради това, БОС намира, че съществува обусловеност и връзка между двете дела, която пряко касае допустимостта, респ. основателността на иска по настоящото дело и изключва различие в преценките на съда по двете дела. В този смисъл, изясняването по гр.д.№ 3805/2025 г. на БРС на спора по чл.40 ЗУЕС относно законосъобразността на взетите на 23.04.2025 г. решения на ОСЕС е от значение за допустимостта на настоящия иск по чл.40 ЗУЕС, тъй като при евентуално отхвърляне на иска по гр.д.№ 3805/2025 г. на БРС ще се стигне до хипотеза на отпаднал правен интерес от водене на настоящото дело, поради липса на решения, чиято законосъобразност да бъде преценявана от съда.

Ето защо, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и първоинстанционното производство правилно е спряно до приключването на гр.д.№ 3805/2025 г. по описа на БОС с влязъл в сила съдебен акт.

С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна, а поради съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5358 от 29.09.2025 г. постановено по гр.д.№ 1288/2025 г. по описа на РС-Бургас, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр.д.№ 3805/2025 г. по описа на РСБургас с влязъл в сила съдебен акт.

Определението не е подлежи на касационно обжалване (чл.274, ал.4 ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5