Решение № 260556 от 09.12.2020, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 09.12.2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА Н. при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Виолета Николова гр. дело №2270/2020г. по описа на Районен съд Плевен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на

„***“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***а ***, чрез юрисконсулт И.М., против С.н.л.и р.– О.Д.Д. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** и *** по отделно. Посочва се в исковата молба, че „***“ (за краткост ТП ДГС Плевен) подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника. Била издадена заповед от 11.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1725/2020г. по описа на РС Плевен, по силата на която ответника бил осъден да заплати на ищеца сумата от 145,20 лв.- главница, сумата от 3,39 лв. – лихва за забава за периода 11.02.2020г. до 04.05.2020г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението (14.05.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски. Твърди се, че срещу заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ответникът подал възражение, което обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск.

Посочва се още в исковата молба, че сумата от 145,20 лв. се дължи за предоставена административна услуга, а именно за разглеждане на заявление, за издаване на бланка фактура № **********/10.02.2020г. , за ползване на транспорт на ТП ДГС Плевен за посещение с цел задължително присъствие и контрол на горски надзиратели при ловен излет на 08.02.2020г. на ЛРД *** за 117 км. Твърди се още от ищеца, че със Заповед № 82/01.06.2016г. на ***а на ТП ДГС Плевен на основание чл.176, ал.1 т.2 и т.14 от закона за горите Бил утвърден ценоразпис на ТП ДГС Плевен, които не били включени в ценоразписа за административните и технически услуги на Северозападно държавно предприятие ***.

Посочва се от ищеца, че въз основа на график №481/28.01.2020г. за групов лов на дива свиня за месец февруари 2020г. ***а на ТП ДГС Плевен утвърдил график н.С.н.л.и р.– О.Д.Д. като в т.9 от същата било отбелязано, че на 08.02.2020г. по график следвало да ловува Ловно рибарска дружина с. ***. Твърди се, че в изпълнение на Заповед № РД 48-20/23.01.2020г. и Заповед № РД 48-21/24.01.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите, ловът следвало да се проведе при задължително присъствие на служители на ТП ДГС Плевен. Твърди се, че на процесната дата на сборния пункт на ЛРД *** дошли само петима ловци и поради недостатъчният им брой лов не се провел, въпреки издаденото разрешение за лов и подадената заявка за ловуване. Посочва се, че на основание в т. 5 пр.2, т.6 пр.2 и т.12 от ценоразписа на ТП ДГС Плевен била издадена фактура №29110008803/10.02.2020г. за направените разходи на ТП ДГС Плевен при неосъществения ловен излет на 08.02.2020г. Посочва се, че за издадената фактура на 27.02.2020г. бил уведомен ответника чрез лицето ***, но в седмодневния срок сумата не била заплатена.

Иска се от съда да признае за установено, че в полза на „***“ против С.н.л.и р.– О.Д.Д. съществува вземане за сумата от 145,20 лв.( такса за извършена административна услуга, а именно за разглеждане на заявление, за издаване на бланка фактура № **********/10.02.2020г. , за ползване на транспорт на ТП ДГС Плевен за посещение, с цел задължително присъствие и контрол на горски надзиратели при ловен излет на 08.02.2020г. на ЛРД *** за 117 км., дължима на основание т. 5 пр.2, т.6 пр.2 и т.12 от ценоразписа на ТП ДГС Плевен, утвърден със Заповед № 82/01.06.2016г. на ***а на ТП ДГС Плевен), сумата от 3,39 лв. – лихва за забава за периода 11.02.2020г. до 04.05.2020г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението ( 05.05.2020г.) до окончателното изплащане на вземането. Иска се от съда и да осъди ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В законовия месечен срок е постъпило отговор с вх.№15776/22.07.2020г. чрез пълномощник на ответника адв.Б.Д. ***. В отговора ответникът взема становище за неоснователност на иска като прави възражение за нищожност на издадената Заповед № 82/01.06.2016г. на ***а на ТП ДГС Плевен и по реда на косвения съдебен контрол моли съда да констатира нищожността й като противоречаща на Конституцията на Република България, Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча и подзаконовите актове по прилагането им. Иска се от съда да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск,както и да присъди в тежест на ищеца направените от ответника деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт И.М.. Процесуалният представител на страната поддържа иска и моли съда да го уважи като излага подробни съображения за това в писмена защита по чл.149, ал.3 ГПК с вх.№ 267205/17.11.2020г.

Ответникът, редовно призован, се представлява от адв.Б.Д., която поддържа изложеното становище в отговора по чл.131 ГПК и моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:

От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

По същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№1725/2020г. описа на РС-Плевен, че на 05.05.2020г. „***“ подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против С.н.л.и р.– О.Д.Д. Било образувано ч.гр.д.№1725/20г. по описа на РС-Плевен, както и била издадена Заповед

№915/11.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която РС – Плевен разпоредил „Длъжникът С.Н.Л.И Р.- О.Д.Д. ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, законен представител *** - управител ДА ЗАПЛАТИ на кредитора Т. П. „***“ гр. Плевен, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, законен представител *** *** - ***, сумата 145,20 лева; лихва за забава 3,39 лева за периода 11.02.2020 г. до 04.05.2020 г. и законна лихва от 14.05.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата 29,72 лева държавна такса, както и разноски в размер на 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. „.

Срещу заповедта било подадено възражение с вх.№9220/21.05.2020г. от С.н.л.и р.– О.Д.Д. в което ответникът посочил, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане №4286/21.05.2020г. заявителят бил уведомен за възможността по чл.415 ал.1 от ГПК в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било получено на 04.06.2020г. С искова молба от 09.06.2020г. е инициирано настоящото гражданско дело №2270/2020г. по описа на РС Плевен.

Спори се между страните дължи ли ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, на какво основание, от коя дата страната е просрочила задължението си, получена ли е поканата от длъжника, както и нищожна ли е издадената Заповед № 82/01.06.2016г. на ***а на ТП ДГС Плевен и утвърдения с нея ценоразпис.

Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е сезиран с искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца на следните суми, дължими от ответника: сумата 145,20 лева-главница; сумата от 3,39 лева - лихва за забава за периода 11.02.2020 г. до 04.05.2020 г. и законна лихва от 14.05.2020г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 915/11.05.2020г. по ч.гр.д.№ 1725/2020г. по описа на РС Плевен.

За успешното провеждане на установителните искове, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за която е издадена заповедта за изпълнение.

Безспорно по делото е, че груповото ловуване на дива свиня се извършва по график, утвърден от ***а на съответното *** или държавно ловно стопанство, както и че срокът за ловуване бил удължен до 16.02.2002г. предвид разпространението на територията на страната на болестта Африканска чума по свинете. В тази насока са заверено копие на заповеди № РД 48-21/24.01.2020г. и № РД 48-20/23.01.2020г. на министъра на земеделието, храните и горите.

Не се спори между страните и се установява от представеното от ищеца и неоспорено от ответника заверено копие на график за групов лов на дива свиня за месец февруари 2020г., че на 08.02.2020г. по график, утвърден от ***а на ТП ДГС Плевен следвало да бъде извършен групов лов на дива свиня от ловна дружина с.***.

Безспорно по делото е и не се спори относно обстоятелството, че на 08.02.2020г. ловна дружина с.*** не е реализирала групов лов на дива свиня поради липса на необходимия брой ловци. В тази насока е и представеното заверено копие на рапорт вх.№

638/10.02.2020г.

Не се спори и се установява от заверено копие на пътен лист №284096 от 08.02.2020г., че на процесната дата 08.02.2020г. служебен автомобил на ТП ДГС Плевен *** с рег.№ *** с водач *** и придружител *** пътували 117 км. по маршрут Плевен – *** – Плевен със задача „проверка по ЗЛОД и спазване на мерките за биосигурност в ЛД с.***“.

Безспорно по делото и се установява от представеното от ответника и неоспорено от ищеца заверено копие на ценоразпис на административните и технически услуги, извършвани от СЗДП ДП и териториалните му поделения в сила от 01.06.2016г. (на л.

38 от делото), че в ценоразписа не са предвидени такси за разглеждане на заявление за извършване на групов лов на дива свиня, за издаване на фактура, ползване на транспорт на ТП ДГС Плевен за посещение с цел задължително присъствие и контрол на горски надзиратели при ловен излет.

Спори се относно правното действие на издадената Заповед №82/01.06.2016г. на ***а на ТП ДГС Плевен и иманентно свързания с нея ценоразпис, както и дължимостта на вземанията по издадената фактура № **********/10.02.2020г. и от коя дата е изпаднал в забава длъжника.

За установяване на спорните обстоятелства са приобщени писмени доказателства, а именно заверено копие на фактура № **********/10.02.2020г., заверено копие на покана изх.№ 760/26.06.2020г. и обратна разписка.

Видно от покана за доброволно изпълнение изх.№

760/26.02.2020г. и обратна разписка към нея (на л. 7-9 от делото), ответникът бил уведомен за дължимите суми по издадената фактура № **********/10.02.2020г. на дата 27.02.2020г. като в предоставения срок за доброволно изпълнение сдружението не заплатило сумите и считано от 06.03.2020г. изпаднало в забава.

Установява се от заверено копие на фактура № **********/10.02.2020г., че на сдружението били начислени следните суми: сумата от 3 лв. за разглеждане на заявление; сумата от 1 лв. за бланка фактура; сумата от 117 лв. за транспорт на ДГС на 117 км. при експедиция от недържавни гори, присъствие в лов (присъствие на групов лов на дива свиня ЛРД с.*** съгласно утвърдената дата по график ) или общо сумата от 145,20 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

На първо място съдът приема, че следва да се произнесе в мотивите на решението си по искането с правно основание чл.17, ал.2 ГПК относно твърдяната нищожност на Заповед № 82/01.06.2016г. на ***а на ТП ДГС Плевен и ценоразписа на административните и технически услуги извършвани от служителите на ТП ДСГ Плевен, невключени в ценоразпис на СЗДП в сила от 01.06.2016г. , неразделна част от заповедта (на л.