Решение № 10995 от 26.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10995 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110110222 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Р. Г. и В. Р. Й. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 39541/2022 г. по описа на СРС.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответниците, както следва:

- Срещу Л. Р. Г. за сумите от: 2255,40 BGN (двe хиляди двеста петдесет и пет лева и 40 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 22.07.2022 г. до изплащане на вземането, 333,05 BGN (триста тридесет и три лева и 05 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 04.07.2022 г., 12,26 BGN (дванадесет лева и 26 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 22.07.2022 г. до изплащане на вземането, 2,27 BGN (два лева и 27 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 04.07.2022 г., 52,06 BGN (петдесет и два лева и 06 стотинки), представляваща държавна такса и 16,67 BGN (шестнадесет лева и 67 стотинки) юрисконсултско възнаграждение;

- срещу В. Р. Й. за сумите от: 2255,40 BGN (двe хиляди двеста петдесет и пет лева и 40 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 22.07.2022 г. до изплащане на вземането, 333,05 BGN (триста тридесет и три лева и 05 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 04.07.2022 г., 12,26 BGN (дванадесет лева и 26 стотинки), представляваща цена на извършена 1 услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 22.07.2022 г. до изплащане на вземането, 2,27 BGN (два лева и 27 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 04.07.2022 г., 52,06 BGN (петдесет и два лева и 06 стотинки), представляваща държавна такса и 16,67 BGN (шестнадесет лева и 67 стотинки) юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок длъжниците са подали възражение срещу заповедта за изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за сумите в заповедта за изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. МладостПретендира вземанията от ответниците в условията на разделна отговорност съобразно притежаваните от тях квоти в съсобствеността на имота, като сочи, че те са разпределени по 1/3 част за всеки от тях.

Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подадени отговори ответниците оспорват предявените искове. На първо място оспорват основанието, въз основа на което ищцовото дружество претендира вземанията, като отричат наличието на облигационна връзка между страните. В случай на установяване наличието на облигационна връзка, в условията на евентуалност правят възражение за погасителна давност на част от претендираните суми. Сочат, че не са налице предпоставки за присъждане на лихви за забава, както и за цена на дялово разпределение. Признават фактите и обстоятелствата, посочени в поставените към вещите лица въпроси от ищеца. Ответницата В. Й. сочи, че оспорва и качеството си на наследник, без да сочи на кое лице счита, че не е наследник. Претендират разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца не ангажира становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

2

С оглед изразеното от ответника в отговора на исковата молба във връзка исканията на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, с проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 24.04.2023 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане. Проектът за доклад на делото е приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 01.06.2023 г. без възражения от страните.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, се установява, че на 09.06.1988 г. лицата РГ и С С Г. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот, а именно: ап.

От приетото по делото удостоверение за наследници на лицето Радко Георгиев Георгиев се установява, че след смъртта му, настъпила на 22.01.2004 г., същият е оставил четирима наследници по закон – неговата съпруга Ст С Г. и три деца – ответниците В. Р. Й. и Л. Р. Г., както и Г Р Г – длъжник в заповедното производство.

Р Г Г и С С Г. са придобили собствеността върху имота при равни права /по ½ част/, доколкото в договора не е посочено друго. След смъртта на Р, неговата част е наследена от четиримата му наследници при равни права – по ¼ част /чл. 9, ал. 1 ЗН/, като С С Г. е станала собственик на 5/8 части от имота, а трите им деца на по 1/8 част от същия. От приетото по делото съдебно удостоверение, издадено на 17.03.2022 г. по гр. дело № 13620/2022 г. по описа на СРС /л. 102/ се установява, че ответницата В. Р. Й. се е отказала от наследството, оставено от нейната наследодателка С С Г., починала на 18.07.2020 г. Налага се извод, че след смъртта на С Г., оставеното от нея наследство е разпределено поравно между останалите две деца Л. Р. Г. и Г чийто дял се е увеличил с 3 дела на отказалия се от наследство наследник В. Й.. Притежаваната част от процесния имот от В. Й. е 1/8 ид. част, единствено до който размер може да бъде ангажирана отговорността й, а притежаваната част от останалите двама наследници Л. Г. и Г Г – по 3,5/8 ид. части.

Поради изложеното може да се направи извод, че ответниците са собственици на 1/8 част от процесния имот в процесния период /за ответницата В. Й./ и 3,5/8 части за ответницата Л. Г., респ. потребител на топлинна енергия. Неоснователно е направеното от ответниците възражение, че не пребивават на адреса, респ. фактът дали живеят в България или в друга държава също е ирелевантен относно ползваната в имота топлинна енергия.

Ответниците изрично сочат, че в случай на основателност на исковете, не оспорват, че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 22.07.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.