Решение № 33 от 01.07.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Свищов, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Административно наказателно дело № 20244150200092 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Т. Г., ЕГН: **********, с. ******, общ. Свищов, **************************, срещу Наказателно постановление (НП) № 24-0352000178/11.03.2024 г. на Началника на РУ – гр. Свищов към ОД на МВР – гр. Велико Търново, с което за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, вкл., на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 м.

В жалбата си жалбоподателят П. Т. Г., чрез адв. К. С., ВТАК, твърди, че АУАН НП е незаконосъобразно и неправилно поради опорочена форма и съдържание: в АУАН не била посочена професията на Г. и точния му адрес, а в обстоятелствената част на НП липсвало описание на вмененото нарушение и неговите признаци от обективна и субективна страна.

Освен това на П. Г. не било ясно обяснено от органите на МВР, установили нарушеното на място, че той би могъл да даде кръвна пробра за изследване; напротив, те, служителите на реда, му били заявили, че би било по-добре да не правел това. Също така била нарушена Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда и установяването на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози (наричана по-долу за краткост:

„Наредба № 1/19.07.2017 г.“): към талона за изследване нямало стикери, единият от които се залепял към АУАН, а другият към самия талон. Най-сетне, служителите на МВР не били предложили на Г. да даде проба и с доказателствен анализатор, а и количеството алкохол в кръвта било ниско и нямало как да се отрази на реакцията на жалбоподателя предвид големия му ръст и опита му като професионален шофьор. Моли Свищовския районен съд (СвРС) да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП.

Наказващият орган (НО) – Началника на РУ – гр. Свищов – не взема становище по жалбата.

СвРС намира, че така подадена жалба подадена от легитимирана за това страна, и то в срок, а освен това е редовна и допустима. Разглеждана по същество, жалбата е неоснователна.

1

ПО ФАКТИТЕ:

На 29.02.2024 г. в 20:30 ч. в с. ******“ на ул. ******** в посока към ул.

************* служителите на МВР, РУ – гр. Свищов: С. Ц. С. и Д. А. Д., спрели за проверка л. а. „М“ с рег. № ********, управляван от водача П. Т. Г.. След направен тест с „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM 0239 с качествена проба № 5197 в 20:37 ч. на същ. дата, органите на МВР установили, че водачът, който бил във видимо адекватно състояние и признал, че е изпил една бира марка „Пиринско“ от 0.500 мл., е с концентрация на алкохол в кръвта 0.96 промила, съгласно измерено в количеството издишан въздух. На водачът бил издаден Талон за изследване с № 256575, но водачът заявил, че приемал показанията на техническото средство и отказвал да даде кръвна проба; водачът подписал протокола, като написал собственоръчно: „приемам“, без да е отбелязал, че желае да бъде тестван било с доказателствен анализатор, било с медицинско и химическо изследване. За това бил съставен АУАН Серия GA № 582370/29.02.2024 г. от св. С. Ц., който е подписан от водача без възражения. За така извършеното деяние по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП П. Г. бил санкциониран на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП с НП № 24-0352-000178 от 11.03.2024 г. на Началника на РУ в ОД на МВР – гр. Велико Търново, което е предмет на делото.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на всички доказателства и доказателствени средства по делото: НП № 24-0352-000178 от 11.03.2024 г. на Началника на РУ в ОД на МВР – гр. Велико Търново, РУ – гр. Свищов; плик за писмо до РУ – гр. Свищов, АУАН Серия GA № 582370/29.02.2024 г., Талон за изследване № 256575, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0352000027/29.02.2024 г. на МВР, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0352-000028/29.02.2024 г. на МВР, Протокол за предупреждение от 29.02.2024 г. на МВР, Докладна записка от мл. инсп. Д. Д. УРИ 352р-3855/01.03.2024 г., Възражения УРИ 352000-1647/06.03.2024 г. от П. Т. Г., писмо № 1761/11.03.2024 г. до П. Т. Г. от РУ Свищов, справка № 4404/11.03.2024 г. на РУ Свищов на пол. инсп. И.П., Сведение от Д. А. Д. от 11.03.2024 г., Сведение от С. Ц. С. от 08.03.2024 г., Обяснение от М. П.ов Г. от 11.03.2024 г., Призовка на осн. чл. 69, ал. 2 от ЗМВР до П. Т. Г., НП № 24-0352-000178/11.03.2024 г., справка за нарушител/водач за П. Т. Г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, както и представеното с писмо рег. № 352000-2566/09.04.2024 г. на РУ Свищов заверено копие на писмо с рег. № 3286р-54870/01.11.2023 г. по описа на ГД „НП“, представеното писмо УРИ 352000-4513/18.06.52024 г. на МВР, ОД на МВР – гр. Велико Търново, РУ – гр. Свищов; както и от разпита на св. Д. Д. и св. С. С.. – Доказателствената съвкупност е еднопосочна и непротиворечива, поради което по арг. от чл. 305, ал. 3 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН, не е необходимо съдът да излага подробен анализ на отделните доказателства и доказателствени средства.

ПО ПРАВОТО:

При разглеждане на дело по оспорено НП районният съд е инстанция по същество (чл. 63 ЗАНН). Затова той следи служебно за законосъобразността на обжалвания акт: дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон от АНО, и то не в рамките на подадената жалба, а по повод на същата (чл. 315, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН). В изпълнение на тези си правомощия съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК, във вр. с ч. 84 ЗАНН) установи, че процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и чл. 57 ЗАНН).

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя; НП също му е връчено надлежно. И в АУАН, и в НП се съдържат описания на всички обстоятелства относно съставомерните признаци на вменените на жалбоподателя нарушения. Прочее СвРС намира, че не са допуснати нарушения на процесуалния закон при издаването на АУАН и НП.

Възраженията на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни:

Действително, в АУАН не е посочена „местоработата“ на П. Т. Г. – чл. 42, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Само че това процесуално нарушение не е съществено, защото не би могло да има съмнение ко й е нарушителят. В АУАН същият е индивидуализиран надлежно, като са посочените неговите три имена (П. Т. Г.), годините му (59), ЕГН му (**********), датата му на раждане (24.08.1964 г.). Ето защо съдът намира, че не ограничено по никакъв начин 2 правото на защита на жалбоподателя, респ. че процесуалното нарушение не е съществено.

Неприемливо и бланкетно е оплакването, че в НП не били описани признаците на вмененото на водача нарушение от обективна и субективна страна. Всъщност е тъкмо обратното: НП съдържа всички реквизити на чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и 7 ЗАНН. Очертано е деянието: в с. ******, ул. ******** в посока към ул. ************* П. Т. Г. е управлявал МПС „М“, рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта 0.96 промила. Посочена нарушената норма по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е забранено (т. 1) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда“. Изтъкната е и разпоредбата, въз основа на която се налага санкцията – чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП: „Наказва се с лишаване от право да управлява МПС […], който управлява МПС […] с концентрация на алкохол в кръвта, установена с […] техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т. 2. над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1 000 лв.“

Доводът на жалбоподателя, че не му било ясно обяснено от органите на МВР, установили нарушеното на място, че той би могъл да даде кръвна пробра за изследване, като дори служителите на реда му били заявили, че би било по-добре да не правел това, е недоказано и поради това – неоснователно. От една страна, в Талон за изследване с № 256575, но водачът е заявил, че приемал показанията на техническото средство и отказвал да даде кръвна проба, подписвайки го и написвайки в него собственоръчно: „приемам“, без да е отбелязал, че желае да бъде тестван било с доказателствен анализатор, било с медицинско и химическо изследване. Следователно органите на реда, св. Д. Д. и св. С. С., са уведомили П. Г. за възможностите, които законът му предоставя, за да докаже, че не е виновен във вмененото му нарушение, но същият е решил да не се възползва от тези възможности самостоятелно. От друга страна, от разпита на св. Д. Д. и св. С. С. сочат при разпита им пред въззивния съд, че са уведомили Г. за възможността да даде кръвна проба за изследване или да бъде тестван с доказателствен анализатор, но той не е пожелал. Най-сетне, съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г.: „В случаите по ал. 1 [при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда – ал. 1] лицето собственоръчно вписва в талона за изследване дали приема показанията на техническото средство, или теста. Установяване с доказателствен анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване не се извършва, когато лицето приема показанията на техническото средство, а на лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване.“ Прочее несъстоятелно е и твърдението за нарушение на органите на МВР, изразяващо се в това, че те не били предложили на Г. да даде проба и с доказателствен анализатор.

Също така неоснователно е и твърдението за нарушение на Наредба № 1/19.07.2017 г., защото към талона за изследване нямало стикери, единият от които се залепял към АУАН, а другият към самия талон. В наредбата няма подобно изискване, впрочем и жалбоподателят не е посочил такова. Действително, в чл. 17, ал. 4 от същ. подзаконово нормативен акт е постановено, че: „Вакуумните епруветки и контейнерите за урина, съдържащи пробите, се запечатват със стикер със сериен номер от талона за медицинско изследване. В протокола за медицинско изследване се отбелязва серийният номер на стикера.“, но то касае процеса на вземане и изследване на кръвна проба, а не установяване на нарушението с АУАН, при това изискване за отбелязване на серийният номер на стикера се отнася до талона за медицинско изследване, а не до АУАН.

НП е законосъобразно и от материално-правна гл. т.

По силата на цит. по-горе чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е забранено (т. 1) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда“. Това нарушение се наказва съгласно чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП: „Наказва се с лишаване от право да управлява МПС […], който управлява МПС […] с концентрация на алкохол в кръвта, установена с […] техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух (т. 2.) над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1 000 лв.“ Нарушението е формално, а наказанията – кумулативни и абсолютно определени.

На 29.02.2024 г. в 20:30 ч. в с. ******“ на ул. ******** в посока към ул.

************* П. Т. Г. е управлявал л. а. „М“ с рег. № ********, с концентрация на алкохол в кръвта 0.96 промила, съгласно измерено в количеството издишан въздух, установено с 3 техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM 0239 с качествена проба № 5197 в 20:37 ч. По този начин е осъществено деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП от обективна страна.

От субективна страна поведението на П. Т. Г. е виновно – извършено е при форма на вината пряк умисъл (чл. 11, ал. 2 НК). Същият е знаел, че е забранено да се управлява МПС при наличие на алкохол в кръвта над 0.8 до 1.2 на хиляда, вкл. Но въпреки това Г. е управлявал МПС и така е осъществил от субективна страна състава на нарушението по чл.