Решение № 701 от 09.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 701 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Димитрина Ив. Сюлейман като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно частно наказателно дело № 20231100600994 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от Г. Ц. Т. срещу разпореждане на съдията докладчик от 08. 12. 2022 г. по н.ч.х.д. № 15428/22 г. на СРС, НО, 109 състав, с което на основание чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 от НПК е било прекратено производството по делото от частен характер, образувано по тъжба на Т. срещу М. Г.

Н.-А..

С жалбата от въззивния съд се иска да отмени прекратителното разпореждане.

Подробно е аргументирано разбирането на тъжителя, че описаните от него действия на Н.-А. са съставомерни като клевета, както от обективна, така и от субективна страна, изразява се несъгласие с разбирането на съдията докладчик от СРС, че Камарата на ЧСИ може да се приравнява на държавен орган, пред който не може да се разпространяват твърдения, увреждащи честта и достойнството на лицата.

Постъпило е писмено възражение срещу жалбата от лицето, срещу което тъжбата е била насочена. В него е защитено становището на съдията докладчик за несъставомерност на описаното в тъжбата деяние, като се застъпва позиция, че, подавайки по надлежния ред жалба до компетентен орган, авторът й търси защита на свои права, които счита накърнени, поради което и целта не е оклеветяване на лицето, срещу което е насочена.

1

По реда на чл. 327 от НПК въззивният съдебен състав е приел, че няма необходимост от събиране на доказателства за правилното решаване на делото.

В проведеното публично съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа подадената жалба и аргументите, изложени в нея за отмяна на разпореждането и връщане на делото на друг състав на СРС.

Защитникът на лицето, срещу което е насочена тъжбата, оспорва жалбата по доводите в писменото си възражение, моли за потвърждаване на атакуваното разпореждане.

Въззивният съдебен състав, като съобрази аргументите на страните, съдържанието на оспорения акт на СРС и материалите по делото, намери следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от активнолегитимирано лице срещу акт на СРС, който подлежи на въззивен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

СРС е бил сезиран с тъжба от Г. Ц. Т. срещу М. Г. Н.-А. с твърдения за извършена от последната клевета срещу него. Поддържа се, че и двамата имали качеството на частен съдебен изпълнител, като на 07. 06. 2022 г. Н.-А. е подала молба до Етичната комисия към Камарата на ЧСИ, с която твърдяла, че Т. е извършил нарушения на етичните правила чрез поредица от действия. Твърдяла, че на всяко общо събрание на КЧСИ от 2014 г. той говорел обидни думи и квалификации срещу нея, в смисъл, че тя не разбирала от частно изпълнение, че кредиторите не следвало да работят с нея поради некомпетентността й, както и че увещавал нейни клиенти – взискатели, че трябва да отидат при него, защото явно кантората й, която била обект на палеж, не работела добре. Тъжителят заявява, че нито едно от тези обстоятелства не отговаря на истината, като настоява, че те го злепоставят и са унизителни за него.

С атакуваното разпореждане от 08. 12. 2022 г. съдията докладчик по образуваното по тази тъжба н.ч.х.д. № 15428/22 г. на СРС приел, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление, поради което тя не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК. Посочил, че чрез подаването на жалба до правораздавателен орган, вкл. особена юрисдикция, не може да бъде осъществено престъпление клевета, както от обективна, така и от субективна страна. Приел е, че твърденията в молбата на Н.-А. следва да бъдат проверявани по нарочно предвидена законова процедура от Етичната комисията на КЧСИ с оглед защита на твърдени накърнени субективни права и подаването на същата не може да бъде основание за наказателно преследване на нейния автор. Също така докладчикът е посочил, че от субективна страна целта на Н.А. не е да накърни честта и достойнството на тъжителя, а да получи закрила на накърнените си права. По тези съображения наказателното производство е било прекратено на основание чл. 250, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 4, вр. чл. 81 от НПК.

2

Този въззивен състав споделя разбирането на докладчика от СРС за това, че е бил сезиран с нередовна тъжба – такава, в която не са описани факти, относими към състав на престъпление, преследвано по този законов ред.

На първо място трябва да бъде посочено, че и към датата на постановяването на разпореждането докладчикът е имал правомощие да прекрати наказателното производство, въпреки, че към онзи момент все още е била действаща разпоредба на чл. 250, ал. 1 от НПК, която не е предвиждала изрично същото. И това е така, доколкото допустимостта на наказателното производство от частен характер е обусловено от наличието на редовна тъжба – наред с всички други реквизити по чл. 81 от НПК за съдържанието й, основно изискване към нея е да съдържа твърдения за действия/бездействия на определено лице, които да осъществяват от обективна и субективна страна състав на престъпление от частен характер. Понастоящем, с оглед изменението на нормата на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК с ЗИДНПК от ДВ, бр. 43 от 2023 г., това правомощие е безспорно като изрично предвидено в закона.

На следващо място – вярно е възприетото от докладчика от СРС, че чрез подаването на жалба, молба, сигнал, иск – въобще каквото и да било надлежно сезиране на компетентен за извършване на проверка и констатиране на нарушения на права орган, не може да се извърши престъпление клевета. Тези писмени обръщения към съответните органи по правило съдържат твърдения, които характеризират в негативен план лицето, срещу което са насочени, т.е. те винаги имплицитно могат да накърнят честта и достойнството на последното, защото по предназначението си оплакването от някого въвежда факти, описващи отрицателно личността му. Въпреки това обаче, когато нормативен акт е признал правото да се отправи нарочно оплакване в хипотеза, в която авторът му намира свои субективни права за накърнени, това оплакване със самия факт на отправянето му не може да бъде съставомерно като клевета, защото представлява упражняване на законно право, то е предназначено да инициира производство по защита на материални права на подалия го, а не да урони самоцелно честта, достойнството и доброто име на лицето, срещу което е насочено.

Именно в това производство последното ще може да защити себе си по надлежния ред и едва когато се установи от компетентния орган, че оплакванията са неоснователни като фактически неверни, може да се разсъждава дали упражняването на правото на жалба не е представлявало недопустима от закона злоупотреба с право и да доведе до ангажиране на отговорност на подателя на жалбата. Лицата, които подават надлежни жалби срещу други лица, имат признато от Конституцията на страната право на свобода на формиране и изразяване на мнение и право да търсят защита за нарушени права, които не може да бъдат валидно ограничавани чрез ангажиране на наказателната им отговорност, само защото засегнатият от твърденията в жалбата не е съгласен с тях. Общественият интерес в едно демократично общество не допуска подобно ограничаване на посочените основни права, а изисква в съответната 3 процедура твърденията да бъдат проведени и, ако се окажат верни, компетентният орган да използва правомощията си да наложи правни ограничения на нарушителя.

При това положение колизията между правото на свобода на изразяване на мнение и търсене на защита на накърнени права в законова справедлива процедура и правото на защита на честта и достойнството трябва да бъде решена в полза на първото, за да се даде възможност за обективна проверка на оплакванията. Противното разбиране би означавало налагането на принуда от страна на държавата срещу подателя на оплакването да има смразяващ ефект върху всички лица, които считат, че имат нужда от законова защита на правата си и на практика би обезсмислило предвидения ред в нормативните актове на страната за получаване на тази защита.

По тези съображения СГС прие, че първостепенният съд е бил сезиран с тъжба, в която не е описано престъпление от частен характер. Затова и правилно съдията докладчик по реда на чл. 250 от НПК е прекратил образуваното наказателно производство. Подадената жалба срещу това разпореждане е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а оспореното разпореждане да се прекрати.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК с оглед изхода на делото и изрично направеното искане от защитника на лицето, срещу което е подадена тъжбата, тъжителят Г. Торльовски следва бъде осъден да заплати в полза на М. Н.-А. сумата от 800 лева, представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение пред СГС.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на съдията докладчик от 08. 12. 2022 г. по н.ч.х.д. № 15428/22 г. на СРС, НО, 109 състав, с което на основание чл. 250, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81 от НПК е било прекратено производството по делото от частен характер, образувано по тъжба с вх. № 267799/02.12.2022 г. на СРС, подадена от Г. Ц. Т. срещу М. Г. Н.-А..

ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 от НПК Г. Ц. Т., със служебен адрес гр.

Пазарджик, ул. ****, офис 8 да заплати на М. Г. Н.-А., с адрес гр. Пазарджик, ул. ****, сумата от 800.00 (осемстотин) лева, представляваща направени от нея разноски за адвокатска защита пред СГС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5