Решение № 19 от 04.02.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Разград, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243300600384 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по жалби от повереник на тъжителя и от защитник на подсъдимия против присъда №16/18.09.2024 г. по НЧХД № 20243320200139 по описа за 2024 година на Районен съд – Кубрат.

Постъпила е жалба (вх. №3310/02.10.2024 г. на РС Кубрат) от повереника на тъжителя П. Г. П. – адв. Ч. против постановената присъда в гражданската част. Оплакването е, че в тази част присъдата е незаконосъобразна и необоснована, тъй като размера на присъденото обезщетение по чл. 45 ЗЗД не съответства на критерия по чл. 52 ЗЗД и не е установено съпричиняващо поведение, не е понесъл леко нанесената обида и става въпрос за няколко обидни израза.

Искането е за изменение на присъдата и увеличение на обезщетение до претендирания размер.

В съдебно заседание адв. Ч. поддържа жалбата излага доводи, че тъжителят е бил учител и през целия си живот е възпитател деца, а известно време след инцидента не е могъл да проумее защо спрямо него се е изляла 1 такава агресия, такива обидни думи са изречени, не го е понесъл обикновено, както евентуално част от хората в нашето общество, затова в името на правото и закона следва да се разгледа въпроса за присъденото обезщетение. Според повереника няма никакво съпричиняващо поведение, няма никакво основание подсъдимата да се е държала по този начин.

Адв. Ч. заявява становище, че жалбата от другата страна е неоснователна, тъй като безпротиворечиво е изяснен съставът на престъплението, който се изразява в изричане на обидни думи. Има обективен материал, който по съответния ред е приобщен към доказателствата по делото и от който се установява изричането на обидните думи, които сериозно са накърнили честта на тъжителя. Според адв. Ч. няма наказателно-правна фигура, която да оневини подсъдимата. Напротив, вижда се, че тъжителят спокойно изчакал да го наругае и след това се е прибрал.

Постъпила е жалба (вх. №3309/02.10.2024 г. на РС Кубрат) от защитника на подсъдимата Н. И. Д., чрез защитника адв. Х. против постановената присъда.

Оплакването е, че присъдата е неправилна, необоснована, тъй като не съществуват категорични доказателства подсъдимата на посочената дата да е казала обидни думи по отношение на тъжителя. А дори да се приеме, че подсъдимата е казала някакви думи, те не накърняват честта или достойнството на пострадалия. Според защитника израза „пенсионер гаден, дърт“ не е обиден, предвид квалификацията на тези думи в българския тълковен речник и волеизявление на свидетеля С. И., според което да си пенсионер не е обида, а привилегия.

Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде оправдан подсъдимия и отхвърлен предявения граждански иск.

В съдебно заседание адв. Х. поддържа подадената жалба. Счита, че присъдата е неправилна. Твърди, че с действията си ищецът е провокирал по всякакъв начин създалата се ситуация в случая. Срещу него имало множество жалби поради това че паркира автомобил на улицата, която би трябвало да е свободна за преминаване на другите автомобили. Намира, че по никакъв начин 2 не са били засегнати честта и достойнството на тъжителя. Подържа искането за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата, както и за отхвърляне на гражданския иск.

Преписи от жалбите са връчени на подсъдимата и тъжителя не са постъпили възражения по чл. 322 НПК.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, като взе предвид доводите и становищата на страните, установи:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лица по чл. 318, ал. 4 НПК.

С обжалваната присъда Районен съд Кубрат признал подсъдимата Н. И.

Д. от гр. Кубрат за виновна в това, че на 13.04.2024 г., около 9 часа, в гр.

Кубрат, е казала на пострадалия П. Г. П., в негово присъствие, унизителни за честта и достойнството му думи - „пенсионер гаден, дърт“, с което от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъпление по чл.

146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК, я освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание гроба в размер на 1000 лева.

Осъдил подсъдимата, на основание чл. 45, във чл. 52, във вр. чл. 84, във вр. 86 ЗЗД, да заплати на П. П. 200 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва считано от 13.04.2024 г. – датата на деликта, до окончателното изпълнени и отхвърлил гражданския иск за разликата до предявения размер от 1 200 лева.

Признал подсъдимата за невиновна в това, че на 13.04.2024 г., около 9.00 часа, в гр. Кубрат, е казала на пострадалия П. Г. П., в негово присъствие, унизителни за честта и достойнството му думи - „циганин“, „нагъл“, „господ да те накаже“ и я оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 146, ал. 1 от НК за изричане на същите.

Съдът присъдил в тежест на подсъдимата направените разноски и я осъдил да заплати на тъжителя, съразмерно на уважените тъжба и граждански 3 иск - 862 лв.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимата Н. И. Д. е български гражданин, *** . в гр. Кубрат, живее в ***, не е омъжена, има средно образование, не е осъждана, работи.

Тъжителят П. Г. П. е *** Живеел в ***. Поради това, че по улицата започнали да преминават тежкотоварни автомобили, тъжителят започнал да паркира автомобила си на улицата, за да попречи на товарните автомобили да преминават и осигури възможност на сина си – св. Е. П., който по това време живеел там, да работи спокойно. Направил това, тъйкато подадените жалби от него не довели до преустановяване на преминаването на тежкотоварна техника. Това, че тъжителят паркира автомобила на улицата, затруднявало преминаването на автомобилите на неговите съседи – св. И. и подс. Д..

Поради това те били в конфликт с него.

П. П. монтирал WiFi охранителна камера за защита на имота си, в обхвата на която попадала улицата пред дома на тъжителя и мястото, където паркирал автомобила си. Камерата била ясно видима и подс. Д. знаела за съществуването й.

На 13.04.2024 г. автомобилът на П. Г. П. бил паркиран на улицата, както обичайно. Когато излязъл от автомобила, приближила подс. Н. Д. и поискала обяснения докога ще продължава да пречи на всички съседи. Д. била ядосана, карала му се, а П. отговарял на думите . Това допълнително ядосало подс. Д. и тя му казала, че е нагъл и го нарекла „пенсионер, гаден, дърт“.

Тъжителят казал на подс. Д. „Аз ще те оправя тебе“ и се прибрал в дома си. Това било възприето от св. С. И. и св. Т. И.а, но те не чули изцяло разговорът между тъжителя и подсъдимата.

Съдебният състав намира за безспорно установено, че подсъдимата Д. в хода на словесния конфликт с тъжителя е отправила към него думите „пенсионер, гаден, дърт“. Налице са и признания, тъй като Д. не отрича, че е изрекла тези думи.

4

Показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимата и заключението по назначената техническа експертиза на представения по делото видеозапис дават възможност за еднозначен и безспорен извод, че подсъдимата е нарекла тъжителя „Пенсионер, гаден, дърт“.

Съдебният състав намира, че представеният видеозапис от камерата, монтирана на дома на П., е допустим доказателствен източник. Тези данни могат да бъдат ползвани в процеса за установяване на фактите по делото.

Налице е експертиза, от която се установява, че липсват манипулации в съответната част.

Посочените думи са употребени с цел да накърнят честта и достойнството на П., казани са в негово присъствие. Престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала значението на думите, които използва, искала е да засегне честта и достойнството на пострадалия.

Искала е настъпването на този резултат. Използваните думи – пенсионер, епитетите „гаден“ и „дърт“ целят да изразят негативна оценка за личността на П., да накърнят честта и достойнството му.

С деянието си Д. е осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 146, ал. 1 НК.

Законосъобразен е изводът на първоинастнционният съд, че няма основание за приложение на разпоредбата на чл. 146, ал. 2 НК.

Законосъобразно, предвид разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК, подсъдимата е освободена от наказателна отговорност и е наложена глоба в минималния размер – 1000 лв., при приет превес на смекчаващи вината обстоятелства - неосъждана, млада възраст, полагане на труд.

С деянието си подсъдимата е причинила болки и страдания на П. и с оглед наличието на предпоставките по чл. 45 ЗЗД дължи обезщетение, определено по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Законосъобразна е преценката на първоинстанционният съд, че гражданският иск е основателен.

Съдът намира, че сумата 200 лв. е недостатъчна, за да обезщети П. за вредите, които е претърпял. Следва да бъде увеличен граждански иск на 500 лв.

5

Жалбата от подс. Н. И. Д. е неоснователна. Безспорно се установява, че са употребени от нея посочените в тъжбата думи – „пенсионер, гаден, дърт“ в присъствие на тъжителя. Тези думи са употребени с цел да засегнат честта и достойнството на пострадалия. Не целят да уточнят възрастта му или трудовата заетост, съответно придобито право на пенсия, а да накърнят достойнството му. Думата пенсионер, макар извън контекста да не е обидна, в случая е употребена, за да се опише тъжителят като безполезен човек, изключен от активния живот, цели да изрази и пренебрежително отношение към него, с оглед възрастта му.

Няма основание за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която Д. да бъде призната за невиновна, тъй като делото е напълно изяснено, безспорно е установено, че е извършил престъпление по чл. 146, ал. 1 НК и следва да понесе отговорност за това.

Жалбата от тъжителя П. Г. П. против постановената присъда в гражданската част е частично основателна, тъй като размера на присъденото обезщетение по чл. 45 ЗЗД не съответства на критерия по чл. 52 ЗЗД. Според състава на ОС Разград, съответно на деянието е обезщетение в размер на 500 лв. Действително П. е спирал на място, по начин който подсъдимата е намирала за пречещ на движението, но в конкретната ситуация той не е имал провокативно поведение, не е реагирал агресивно, не е отвърнал на обидните думи. Присъдената сума от РС е ниска, не е в състояние да възмезди претърпените неимуществени вреди. Претендираната сума не е съответна на интензитета на деянието, както и на установеното отражение върху пострадалия и е прекомерна. Според състава на ОС Разград сумата 500 лв. е достатъчна.

Налице са основания за изменение на присъдата, с оглед правомощията на съда по чл. 337, ал. 3 НПК

РЕШИ:

Изменя присъда №16/18.09.2024 г. по НЧХД № 20243320200139 по описа за 2024 година на Районен съд – Кубрат, в гражданската част, като увеличава 6 размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди на 500 (петстотин) лева.

Потвърждава присъдата в останалата част.

Осъжда подсъдимата Н. И. Д. да заплати на тъжителя П. Г. П. 25 лева, представляващи разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________