Решение № 663 от 16.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330105351 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Н. В. А., ЕГН **********, с адрес ******, срещу И. В. А., ЕГН **********, и С. К. А., ЕГН **********, и двамата с адрес ******, с която е предявен иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на съсобствен имот – Поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на ******, ******, подробно описан в исковата молба.

Ищцата твърди, че страните са съсобственици на процесния имот при квоти 1/2 ид.ч. за нея и общо 1/2 ид.ч. в режим на СИО за ответниците.

Съсобствеността била възникнала по следния начин: С Нот. акт за покупкопродажба на недвижим имот ******, том ****** дело № ******. на ******, ответниците придобили процесния недвижим имот при равни правни за всеки един от тях по 1/2 ид. ч. С Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот ******, ******, ******. на ******, Н. В. А. продала на И. В. А. своята 1/2 от имота. Впоследствие с Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот ****** ******, ****** г. на ******, ответниците И. В. А. и съпругата му С. К.

А. продали отново на Н. В. А. 1/2 идеална част от поземления имот, ведно с целия първи етаж от построената в дворно място масивна жилищна сграда със сутерен. Доколкото понастоящем страните не можели доброволно да поделят ползването на незастроената част от процесното дворно място, съставляващо ПИ с идентификатор ******, то се моли да се постанови решение, с което това да се стори, като се изслуша и заключение на вещо лице досежно възможностите за подобно разпределение.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от И. В. А. и С. К. А., със становище за нередовност на исковата молба и недопустимост на иска. Не се спори, че страните са съсобственици в имота при посочени от ищцата квоти и на изтъкнатите от нея основания. Но считат, че ищцата не била посочила начин, по който следва да се извърши разпределението. Освен това ответниците не били ограничавали правата на ищцата в съсобствеността, не били ползвали в повече части от имота отколкото били правата им в имота.

Между страните не съществувал и спор относно ползване понастоящем. По същество се сочи начин на разпределение на ползването на имота, който ответниците считат да е допустим с оглед закона и установената съдебна практика, и съобразен с правата страните в съсобствеността, както и с фактическите особености в случая.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд - Пловдив, ХХV състав, е сезиран с иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот – дворно място.

Не се спори, а и е видно от представените с исковата молба писмени доказателства, че страните понастоящем са съсобственици в процесния имот при равни права, а именно ½ ид.ч. правото на собственост за ищцата Н. А., и ½ ид.ч. от правото на собственост, притежавана в режим на СИО от ответниците И. и С. А.. За ищцата собствеността е възникнала по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот ****** ******, ****** г. на ******. Няма данни към този момент тя да е била в брак. Ответниците пък са придобили в режим на бездялова съсобственост – семейна имуществено общност своята идеална част на основание договор за покупко-продажба, обективиран в Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот ******, том ****** дело № ******. на ******.

В имота има построена и масивна жилищна сграда с призем, като приземът е обособен в самостоятелно жилище, собственост на ответниците, а първият жилищен етаж над него е собствен на ищцата. Това е видно от представената по делото скица за поземления имот, както и от посочените документи, вкл. и Нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот ******, ******, ******. на ******, с които е било извършено предходно прехвърляне на идеалната част на ищцата от Н. А. на ответниците, които впоследствие са й е „върнали“ с посочената в предходния абзац продажба от 2006 г.

Следователно, доколкото е налице съсобственост между страните върху процесното дворно място, при равни квоти и липсват данни за предходно осъществено разпределение на ползването на общия парцел, то са налице условията на чл. 32, ал. 2 ЗС, за да се разгледа претенцията. Съгласно визираната разпоредба ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите 2 мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. В случая не може да се формира мнозинство за ползването на общата вещ, като видно от материалите по делото и позицията на страните, е налице спор относно справедливото ползване на незастроената част от дворното място. Въпрос по същество по какъв начин следва да се осъществи това разпределение.

В тази връзка по делото са приети заключения по две експертизи – съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа, и двете на вещото лице В. К.. Първата експертиза дава три варианта за разпределение на ползването, а в допълнителното заключение е даден четвърти вариант, с предвидена обща площ за ползване около жилищната сграда, без северната част, където е разположен навес над входа към приземния етаж на ответниците.

След изслушване на заключенията, от ищцовата страна е изразено желание разпределението да се извърши според Вариант 3 на съдебнотехническата експертиза, а от ответниците – по Вариант 4, който е даден в заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза. И при двата варианта намиращата се в северната част на дворното място сграда с идентификатор ******.1 попада в колорирания в червено дял първи, който формира западна част от имота. В дял втори, колориран в синьо, и при двата варианта, попадат двата навеса в имота, съответно от 3,85 кв.м. и 8,45 кв.м.

Достъпът до всеки дял се определя от съществуващия вход към ул.

„*********“. Страните са изразили съгласие с така посочените допирни моменти между двата варианта. Съществената разлика се състои в площта за общо ползване, която при Вариант 3 е ограничена само в пространството от входа откъм улицата до жилищната сграда и е с площ от 12 км.м., а при Вариант 4, както се посочи по-горе, се предвижда и обща за ползване площ от 30,40 кв.м. около жилищната сграда, без северната част, като целта на същата е да се обслужва в пълнота самата сграда.

При това положение съдът намира за удачен именно, че Вариант 4 от заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза, представен в графичен вид в скица – приложение към заключението. В случая наличието на жилищна сграда, при която всяка от страните е индивидуален собственик на отделен жилищен етаж, представляващ самостоятелен обект на собственост, налага при разпределението да се осигури достъп до всеки обект и възможност за неговото пълноценно поддържане и ежегодно обслужване, в това число и на фасадната част. Такава опция, без необходимост от водене на бъдещи дела при наличие на разногласия между съсобствениците, предлага единствено Вариант 4. Определянето на обща за ползването площ около жилищната сграда още в рамките на настоящото производство по чл. 32, ал. 2 ЗС, освен фактически ползи за съсобствениците, също така би препятствало възможността страните да си пречат взаимно при обслужването на самостоятелните обекти в сградата, респ. би се редуцирал до минимум броят на едни евентуални съдебни процеси за осигуряване на достъп до сградата, доколкото по този въпрос вече ще има произнасяне с настоящия акт. Това разрешение се намира да съответства и на установената съдебна практика (Решение № 1134 от 20.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3208/2007 г., IV о., ГК, 3

Решение № 225 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 236/2008 г., II г. о., ГК, Решение № 615 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1510/2009 г., I г. о., ГК и Решение № 195 от 6.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2141/2014 г., I г. о., ГК и др.). Действително, при подобно разпределение се ограничава площта, с която всяка страна може свободно да разполага. Останалата част от дворното място обаче, извън отредената за обслужване на жилищната сграда, остава с немалки размери, а и всяка страна може свободно да достига до съответния вход на своя самостоятелен обект в сградата. В тази насока следва да се посочи, че е трайна съдебната практика относно размера на парцелите при предявена претенция по чл. 32, ал. 2 ЗС. Така според Решение № 195 от 6.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2141/2014 г., I г. о., ГК и Решение № 158 от 2.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1593/2014 г., I г. о., ГК обстоятелството, че площта на незастроена част от дворното място, която няма обслужващо предназначение, е малка, не е основание за отхвърляне на иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, когато според заключенията на вещите лица има техническа възможност за определяне на отделни части за ползване от собствениците на отделните обекти, като маломерността на мястото, чието разпределение се претендира, не съставлява достатъчно основание за отхвърляне на иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС. Последното на по-силно основание дава възможност за разпределение ползването на имота съобразно Вариант 4.

Следователно именно Вариант 4 се намира за най-целесъобразен и в унисон с нормативните изисквания и интересите на страните. При неговото приложение за ползване от ищцата ще се предостави дял първи в източната част на имота, колориран в червено по скицата на вещото лице, доколкото в този дял се намира входа за първия жилищен етаж, собственост на ищцата. На ответниците ще се предостави дял втори в западната част, колориран в синьо, предвид че в този дял се намира входа към приземния етаж, собственост И. и С. А.. Освен това не се спори, че именно тази част в по-големия й обем е била ползвана от ответниците до предявяването на иск. Не се спори и че С. А. има затруднения със зрението, което изключва възможността за коренна промяна във установеното фактическо положение и промяна на маршрутите й за придвижване. В същия смисъл е и съдебната практика, а именно, че ако предмет на разпределение на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС е дворно място, в което е построена жилищна сграда и е установено, че един от съсобствениците има определена група инвалидност поради заболяване, имащо за последица затруднено придвижване, при разпределяне на ползването съдът е длъжен да се съобрази с изискванията за достъпна среда на хората с увреждания, ако е налице възможност за това и е било направено искане – така Решение № 95 от 14.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3968/2013 г., I г. о., ГК. В случая съществува такава възможност, като се предостави за ползване на ответниците именно дял втори.

Съобразно гореописания начин ще се извърши разпределението на ползването на дворното място. Индивидуализацията на съответните дялове ще се извърши в диспозитива на съдебното решение съобразно обозначението им в допълнителната експертиза.

Относно разноските:

4

Установено е в практиката на съдилищата - Решение № 275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК, че в производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Поради това заплатените от страните разноски за един адвоката ще останат за всяка от тях, както са сторени. По отношение на разноските за държавна такса и депозит за възнаграждение на вещото лице, то същите ще бъдат разпределени по равно. Доколкото тези разходи са били платени само от ищцата, то в полза на същата ще бъде присъдена половината от стойността им, а именно сумата от 40 лв. или 20,45 евро за държавна такса и или 300 лв. или 153,39 евро – депозит за вещо лице.