Решение № 414 от 22.06.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело № 20231001000361 по описа за 2023 година

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от от „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА" АД, ЕИК 831447150,в качеството й на кредитор с прието предявено вземане в производството по несъстоятелност на „Явор" АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 811157548, със седалище и адрес на управление в гр.

Петрич, *** против Решение № 900146, постановено на 10.03.2023 г. по т. д.

№ 28 по описа за 2014 г. на Окръжен съд град Благоевград, с което съдът по несъстоятелността е прекратил производството по несъстоятелност и е разпоредил дружеството „Явор” АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 811157548 да бъде заличено от Търговския регистър /ТР/.Подържа се,че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска същото да бъде отменено.С Решение № 901453 от 11.02.2022 г. по търговско дело № 28/2014 г. ОС Благоевград спрял производството, поради липса на парични средства за воденето на производството по несъстоятелност, като предостави на кредиторите срок от една година да привнесат разноски в размер на 10 000,00 лева за продължаването на производството.Междувременно, в качеството на представител на несъстоятелния търговец, синдикът на дружеството е инициирал исково производство, целящо да бъде попълнена несъстоятелната маса. С искова молба с вх. № 2447 от 18.03.2021 г., с правно основание по чл. 108 от Закона за собствеността е образувано исково производство срещу дружествата „Чаеви- Геомет” ЕООД, с ЕИК 200864790, и „АЛФА ОМЕГА ИИВЕСТ" ООД, вписано в Търговския 1 регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 203818855. Целта на иска е да бъде върнат в масата на несъстоятелността актив, представляващ недвижим имот, който да послужи за удовлетворяване на кредиторите с предявени вземания в производството. Към настоящия момент делото е висящо пред Окръжен съд - град Благоевград, което е служебно известно и на съда по несъстоятелността. Делото е обявено за решаване.Съгласно чл. 735, ал. 2 от ТЗ, е налице процесуална пречка производството по несъстоятелност да бъде спряно, доколкото са налични висящи дела, по които страна е длъжникът, особено, когато предметът на делата предполага попълване на несъстоятелната маса и постигане на удовлетворение на кредиторите.Синдикът на дружеството е депозирал изричен доклад до съда по несъстоятелността и кредиторите на дружеството, с който е изложил какво е развитието на делото. От доклада става ясно, че е налице пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност.С предявения от синдика иск по чл. 108 от ЗС се цели да бъде върнат в несъстоятелната маса следният недвижим имот - сграда, находяща се в гр. Петрич, улица „Места" №18, с площ приблизително 720 кв. м. /седемстотин и двадесет квадратни метра/, построена върху УПИ с идентификатор: ***, с площ на имота: 5 386 кв. м., ЕКАТТЕ 56126, кадастрален район: 600, по КККР на гр. Петрич. В хода на производството било установено, че сградата, собственост на „ЯВОР" АД, предмет на иска е частично разрушена. В този смисъл, ДОРИ и изходът на делото да е отрицателен за несъстоятелното дружество, и след установяване на изложеното с влязъл в законна сила акт, възниква правен интерес синдикът да предяви иск за претърпени имуществени вреди срещу лицата упражнявали фактическа власт върху сградата и довели до нейното разрушаване. Подържа се,че в резултат от изброените действия значително се увеличава възможността да бъде постигнато удовлетворяване на кредиторите и реализиране на целите на производството по несъстоятелност.Поради това се иска обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът по делото не е подал отговор и не е взел становище по същото.

Синдикът на дружеството,уведомен за жалбата,не е взел становище по делото.

Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: С Решение № 901453 от 11.02.2022 г. по търговско дело № 28/2014 г. ОС Благоевград спрял производството по несъстоятелност на “Явор“ АД, поради липса на парични средства за воденето на производството по несъстоятелност, и предоставил на кредиторите срок от една година да привнесат разноски в размер на 10 000,00 лева за продължаването на производството.В едногодишния срок, считано от 17.2.2022 г. - датата на вписване в ТР на решение № 901453/11.2.2022 г. по чл.

632, ал. 5 във вр. с ал. 1 ТЗ за спиране на производството по несъстоятелност на “Явор“ АД не е поискано възобновяването му до 17.2.2023 г., нито е внесена сумата от 10 000 лв.

Поради това ,с обжалваното решение,съдът приел,че при посочените факти се осъществил фактическия състав на чл. 632, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ТЗ,поради което следвало да настъпят последиците, визирани в ал. 4-прекратяване производството по 2 несъстоятелност и заличаване длъжника от търговския регистър.Съдът,който бил в известност за наличието на висящо дело № 43/21 г. по описа на БлОС, по което страна е несъстоятелния длъжник ,приел,че наличието на това висящо производство не е пречка за постановяване на решение в горния смисъл.Съдът приел,че е налице формираната по въпроса съдебна практика, според която при наличие на предпоставките на чл. 632, ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност не намира приложение разпоредбата на чл. 735, ал. 2 от ТЗ, предвиждаща хипотези, при които то не се прекратява, измежду които фигурира и хипотезата, при която длъжникът е страна по висящо производство.Разрешението е аргументирано с принципа, регламентиран с разпоредбите на чл. 6296 и чл. 632 от ТЗ за необходимостта от обезпечаването на средства за покриване на разноските в производството по несъстоятелност при липса на достатъчно налично имущество.Извън общия случай по чл. 620, ал. 3 ТЗ, когато след откриване на производството по несъстоятелност, разноските се събират от масата на несъстоятелността, при липсата на достатъчно имущество за покриване на разноските, законът определя начини и срок за предплащане на разноските, включително и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелност. В този случай покриването на разноските е възложено в тежест на молителите по чл. 625 ТЗ, респ. на друг кредитор Разпоредбата на чл.

632, ал. 4 във вр. с чл. 632, ал. 2 ТЗ е свързана с безусловната необходимост от осигуряването на средства за разноски като предпоставка за продължаване производството по несъстоятелност.

Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.

Въпросът от значение за решаване на спора по настоящето дело е дали е налице конкуренция между основанията за прекратяване на производството по несъстоятелност по чл.632,ал.4 от ТЗ и чл.735,ал.1 във връзка с ал.2 от ТЗ. Съдът счита,че колизия между двете разпоредби не е налице.Доводите на въззиваемия за нарушение на разпоредбата на чл. 735, ал. 2 от ТЗ са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 735, ал. 2 от ТЗ производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство.По делото е установено,че несъстоятелното дружество „Явор“АД е ищец по висящото дело № 43/21 г. по описа на БлОС,по което е предявен ревандикационен иск за имот в гр.Петрич.Настоящата инстанция намира, че нормата на чл. 735,ал.1 от ТЗ е неприложима в настоящия случай.

Съгласно същата, производство по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, когато налице някоя ето алтернативно предвидените в същата предпоставки - изплащане на задължения на търговеца или изчерпване на масата на несъстоятелността. В настоящият случай производството по делото не е прекратено поради наличие на някоя от визираните в 3 нормата предпоставки, а в хипотезата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ –поради липса на постъпило в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ искане за възобновяване на спряното по реда на чл. 632 л. 1 вр. ал. 5 от ТЗ. Разпоредбата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ предвижда самостоятелна, отделна предпоставка за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника от търговския регистър, която е различна от уредените в нормата на чл. 735, ал. 1 предпоставки. С оглед на горното забраната за прекратяване на производството по чл. 735, ал. 2 от ТЗ не може да бъде пренесена автоматично и към прекратяване на производството в хипотезата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ, поради различието във фактическите състави.

Разпоредбата на чл. 632 от ТЗ не предвижда забрана за прекратяване на производството, аналогична с тази по чл. 735, ал. 2 от ТЗ, поради което и доводите във въззивната жалба се явяват неоснователни.

Необходимостта от обезпечаването на средства за покриване на разноските в производството по несъстоятелност, при липса на достатъчно налично имущество, е принцип, регламентиран с разпоредбите на чл. 629б, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 632, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 ТЗ. Извън общия случай по чл. 620, ал. 3 ТЗ, когато след откриване на производството по несъстоятелност, разноските се събират от масата на несъстоятелността, при липсата на достатъчно имущество за покриване на разноските, законът определя начини и срок за предплащане на разноските, включително и ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелност. В този случай покриването на разноските е възложено в тежест на молителите по чл. 625 ТЗ, респ. на друг кредитор. В тази връзка разпоредбата на чл.

632, ал. 4 във вр. с чл. 632, ал. 2 ТЗ, свързана с безусловната необходимост от осигуряването на средства за разноски като предпоставка за продължаване производството по несъстоятелност, има действие и е приложима и в случаите по чл. 735, ал. 2 ТЗ, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство.Допълнителен аргумент в подкрепа на горната теза е систематичното място на правната норма чл. 735, ал. 2 ТЗ, която следва да се приеме за относима към хипотезата на прекратяване на производството по чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ (когато масата на несъстоятелността е изчерпана), докато в последващите чл.

632, ал. 4 ТЗ алинеи не е предвидено изключение от прилагане на 4 нормата на чл. 632, ал. 4 ТЗ.В тази насока са Решение № 265 от 1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 2553/2017 г., II т. о., Определение № 74 от 2.02.2023 г. на ВКС по к. т. д. № 2679/2022 г. Определение № 19 от 12.01.2023 г. на ВКС по к. т. д. № 2654/2022 г.

Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Софийският апелативен съд

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 900146/10.03.2023 г. по т. д. № 28 по описа за 2014 г. на Окръжен съд град Благоевград.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5