Решение № 515 от 24.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. София, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20231001000577 по описа за 2023 година

Производството е по чл.25,ал.4 от Закона за търговския регистър и регистъра н юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба на „БУЛГАНО“-ООД чрез пълномощника му адв.С. Г. против решение № 527 от 20.04.2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-24 състав, постановено по т.д.№591/2023 г., с което е оставена без уважение жалбата му против о т к а з №20230317155044/20.03.2023г на длъжностно лице при Агенция по вписванията, постановен по заявление образец А4 вх.№ 20230317155044/17.03.2023г. за вписване промяна във вписани обстоятелства по партидата на търговското дружество „БУЛГАНО“ ООД - вписване на прехвърляне на дружествени дялове от капитала на дружеството, извършена между съдружниците в дружеството и заличаване на прехвърлителя като съдружник.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението и отказа на длъжностното лице по регистрацията, като същата е подробно мотивирана. Намира за незаконосъобразни мотивите на съда, че страните са били в състояние да спазят изискванията за форма по чл.129, ал.2 от ТЗ чрез Посолството на Република България в Джакарта, Малайзия. Твърди, страните по договора са граждани на Малайзия, а Джакарта се намира в Индонезия, което прави едно пътуване единствено за заверка на подписи пред служител на посолството изключително трудно, отнемащо значителен период от време (изискващо издаването на виза) и скъпоструващо. Твърди, че страните са извършили заверка на подписите си пред нотариус в Малайзия. Ако 1 разсъжденията на съда бъдат приети за правилни, това би затруднило и ограничило търговския оборот между чуждестранни граждани, като бъде поставено абсолютно ненужно допълнително изискване за валидност на документите - заверка не пред чуждестранен нотариус, а единствено пред български консулски служители. Такова изискване противоречало на принципа на Европейския съюз за свободно движение на капитали.

Жалбоподателят твърди, че договора за продажба па дружествени дялове е с двуезичен текст на български и английски език и страните са подписали и двете версии на текста.Подписите им са заверени от нотариус в Малайзия. Служител на посолството на Република България е удостоверил истинността на подписа на Министерството на външните работи на Малайзия.

Предвид изложеното моли за отмяна на решението и потвърдения с него отказ на длъжностното лице при АВп. и даване на указание да се извърши исканото вписване.

Препис от жалбата е връчен на Агенция по вписванията, която е подала писмен отговор, в който е изложила доводи за неоснователност на жалбата, като напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви за законосъобразност на отказа.

По делото е представена цялата преписка на Агенцията по вписванията, ведно с постановения отказ.

Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно – обосновано е и съобразено със събраните доказателства и разпоредбите на КМЧП и ТЗ. Релевантните за спора факти са правилно установени, правните изводи на съда съответстват на тях и на разпоредбите на материалния закон, поради което настоящата инстанция изцяло ги споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща към тези мотиви. Във връзка с оплакванията в жалбата, следва да добави и следното:

За да потвърди атакувания отказ, първоинстанционният съд е приел, ч е съгласно чл.58, т.6 вр. чл.56, ал.1 КМЧП относно придобиването на членство в юридическо лице се прилага правото на държавата по регистрация на дружеството. Следователно, при придобиване на членство в процесното дружество се прилагат правилата на Търговския закон на Република България, независимо дали придобиващият членството е чужд гражданин и независимо от мястото на сключване на договора за придобиване на дружествени дялове.

Този извод, обосновал потвърждаване на отказа, е верен и изцяло съобразен с цитираните разпоредби от КМЧП.

2

Видно от данните по делото, предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалвания отказ, е вписване в ТР по партидата на „БУЛГАНО“-ООД на промяна във вече вписани обстоятелства, изразяваща се във вписване на прехвърляне на дружествени дялове от капитала на дружеството, извършено между съдружниците в дружеството и заличаване на прехвърлителя като съдружник.

С обжалваният отказ длъжностното лице по регистрация е отказало да впише по партидата на дружеството заявените обстоятелствата, тъй като не са представени документи, удостоверяващи извършване на прехвърлянето на дела от капитала в изискуемата съобразно чл.129, ал.2 ТЗ форма писмена с едновременна заверка на подписите и съдържанието на документа.

Длъжностното лице по регистрация дължи проверка по чл.21 ЗТРРЮЛНЦ преди да разпореди вписване на обстоятелствата, която включва дали към заявлението са представени изискуемите по закон документи, дали последните удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, като за последното изхожда от представените към заявлението документи.

В процесния случай към заявлението е представен Договор за продажба на дружествени дялове от 07.12.2022г., сключен в Малайзия /л.31/, с който съдружникът Т. П. Ч. продава на съдружника Л. С. Д. притежаванете от него 5 дружествени дяла от капитала на „БУЛГАНО“-ООД, на стойност 100 лева всеки един, представляващи 10% от капитала на дружеството. Договорът е в писмена форма, подписан от страните по сделката и заверен с подпис и печат от Министерството на външните работи на Малайзия. С печат и подпис на длъжностно лице от Посолството на Република България в Джакарта е удостоверена истинността на подписа и печата на МВнР на Малайзия.

Видно е, че договорът няма нотариална заверка на подписите на страните и съдържанието на договора, извършена едновременно, каквото е изискването на чл.129 ал.2 ТЗ. В преамбюлната част на договора страните се позовават на нормата на чл.129 от ТЗ.

В представения Дружествен договор от 07.12.2022г./л.24/ в чл.1 е отразено, че дружеството е със статут на ЮЛ по действащото българско законодателство, отделно от собствениците на капитала. В чл.19 от същия е договорено, че за неуредените случаи в договора се прилагат разпоредбите на ТЗ и субсидиарно приложимите нормативни актове от българското законодателство.

Освен изричната уредба в дружествения договор, че всички дружествени въпроси ще се уреждат съгласно българското законодателство, където е седалището и адреса на управление на дружеството, такава е и регламентацията на отношения, свързани с международен елемент, какъвто е настоящият случай. Видно от договора, съдружниците в дружеството са граждани на Малайзия.В този случай приложение намират разпоредбите на 3

КМЧП.

Разпоредбата на чл.58, вр. чл.56 КМЧП повелява, че по отношение на формата на правната сделка, с която се прехвърля собствеността върху дялове на регистрирано в Република България търговско дружество, приложим закон е българският, включително относно изискванията за форма на договора и на упълномощителната сделка.

Процесната сделка за продажба на дялове е сключена в Малайзия на 07.12.2022г. Разпоредбата на чл.129, ал.2 ТЗ въвежда форма за валидност на сделката - писмена с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършена едновременно.

Правилата на Търговския закон на Република България се прилагат независимо от това, дали придобиващият членството е чужд гражданин и независимо от мястото на сключване на договора за придобиване на дружествени дялове. Нормата на чл.58 КМПЧ е специална по отношение на разпоредбата на чл.61 КМПЧ, в който смисъл са възраженията на жалбоподателя. В същия смисъл е Определение №42 от 10.01.2016г. по т.д. № 3725/ 2014 г., ТК на ВКС и Определение № 308 от 25.04.2013 г. по ч.т.д. № 1034/2013 Г., ТК на ВКС, които настоящият състав напълно споделя.

След като е констатирано от длъжностното лице по регистрацията, ч е не е спазена формата за валидност на прехвърлителната сделка , е постановило отказ от вписване на заявените обстоятелства, който правилно е потвърден от първоинстанционния съд. Удостоверяването на истинността на подписа на МВнР на Малайзия не е достатъчно условие за валидност на сделката.Нормата на чл.129,ал.2 ТЗ е императивна, а не диспозитивна и не може да се тълкува разширително. В този смисъл изложените от жалбоподателя оплаквания за трудности от фактическо естество – че е твърде трудоемко и скъпо за съдружниците по сделката, които са граждани на Малайзия, да заверят в българското посолство в Джакарта подписите и съдържанието на сключения договор за прехвърляне на дружествени дялове, макар да имат някакво основание, не могат да пренебрегнат приложимата в случая императивна правна норма на чл.129,ал.2 ТЗ за форма на сделката.

Нарушаването й винаги влече най-тежкия порок – нищожност на договора.

Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че подписите на страните по сделката били заверени от чуждестранен нотариус. Видно е от договора, че тези подписи са били заверени от Министерство на външните работи на Малайзия, което е удостоверено от Посолството на Р.България в Джакарта.

По тези съображения и изложените от първоинстанционния съд, които настоящата инстанция напълно споделя, обжалваното решение е правилно и съобразено със закона. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С отговора на въззивната жалба Агенцията по вписвания е поискала присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивната 4 инстанция в размер на 150 лева. Съдът намира искането за неоснователно, тъй като право на разноски има само страна в производството, каквато Агенцията по вписвания не е.

Правото на разноски на едно лице може да бъде упражнено само срещу насрещната страна в производството, която неоснователно е въвела първата в спора пред съда, т.е. само при двустранните производства, каквото регистърното производство не е. Същото е едностранно и направените в него разноски не могат да се възлагат за заплащане по правилата на чл. 78 ГПК, а си остават за страната, която ги е сторила.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №527 от 20.04.2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-24 състав, постановено по т.д.№591/2023 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5