Решение № 5 от 09.01.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Девня, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20253120100887 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Д. А., ЕГН ********** с адрес с.С. К., общ.В. д. , обл.В. против „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД , ЕИК 200644029, седА.ще : гр.София, бул.“Тодор Александров“ №109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет.6 отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 ГПК, с който ищецът иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение и плащане описаните в ИЛ от 08.10.2015г. , издаден въз основа на Заповед №328 от 01.09.2015г. по ЧГД № 573/2015г. суми в общ размер на 2424.53 лв. от които 1204.88 главница по договор за паричен заем сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземането по който е цедирано на ответника с Договор за цесия от 08.07.2014г. , сумата от 331.42 лв.-договорна възнаградителна лихва, сумата ог 543.83 лв. лихва за забава, сумата от 41.60 лв. държавна такса и 302.80 лв. юрисконсултско възнаграждение , поради това , че вземането е погасено по давност.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: въз основа на ИЛ от 08.10.2015г. , издаден въз основа на Заповед №328 от 01.09.2015г. по ЧГД №573/2015г. по описа на РС Девня ,„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД е образувало срещу ищеца ИД № 1716/2017г. по описа на ЧСИ Петя Иванова.На ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение на 28.09.2017г. и ЧСИ е наложил запор на 2 бр.МПС собственост на 1 ищеца.Последното вА.дно поискано и извършено изпълнително действие по изпълнителното дело е от 17.07.2019г. , когато е подадена молба за опис на движимите вещи на длъжника.Други действия извършени от ЧСИ след тази дата няма. Твърди, че към 17.07.2024г.е изтекъл срока по чл. 110 ЗЗД и вземането на ответника е погасено по давност. Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че не дължи изпълнение и плащане описаните в ИЛ от 08.10.2015г. , издаден въз основа на Заповед №328 от 01.09.2015г. по ЧГД № 573/2015г. суми в общ размер на 2424.53 лв.

Претендира разноски.

В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът подава писмен отговор на исковата молба, в който са изложени твърдения, от които може да се направи извод, че счита исковата претенция за неоснователна.

Претендира разноски.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На

08.10.2015г. , бил издаден срещу ищеца в настоящото производство въз основа на Заповед №328 от 01.09.2015г. по ЧГД № 573/2015г.ИЛ за суми в общ размер на 2424.53 лв. от които 1204.88 главница по договор за паричен заем сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземането по който е цедирано на ответника с Договор за цесия от 08.07.2014г.

, сумата от 331.42 лв.-договорна възнаградителна лихва, сумата ог 543.83 лв. лихва за забава, сумата от 41.60 лв. държавна такса и 302.80 лв. юрисконсултско възнаграждение.

.

С уведомление и покана за доброволно изпълнение от

28.09.2017г., длъжникът е уведомен за наложения запор от ЧСИ Петя Иванова.

ЧСИ наложил запор и на 2 бр.МПС собственост на ищеца.Последното вА.дно поискано и извършено изпълнително действие по изпълнителното дело е от 17.07.2019г. , когато е подадена молба за опис на движимите вещи на длъжника.

С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният с подадената искова молба срещу взискателя по ИД № 1716/2017г. по описа на ЧСИ Петя Иванова, рег. № 883 , отрицателен установителен иск е за установяване несъществуването на право, предмет на принудителното изпълнение, който се квА.фицират по чл.

439 ГПК. Правният интерес от водене на настоящото производство се 2 обосновава с твърдения за факт, възникнал след издаване на изпълнителен лист, съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия, като ищецът се позовава на изтекла в негова полза обща 5 годишна погасителна давност, поради което счита извършените изпълнителни действия за недопустими. В гражданското право давността е правна последица на бездействието.

Бездействието на носителя на едно гражданско право да поиска принудителното му изпълнение, през определен от закона срок, води до погасяване на искането за принудително осъществяване, като изсрочва искането към органите за правна защита /СИ, данъчна администрация/ да приведат съдебното решение в изпълнение. Периодът от време, през който, ако носителят на едно субективно право не потърси неговото принудително осъществяване, дава възможност на правно задълженото лице да погаси правото на принудително изпълнение на оправомощеното лице. Следователно погасителната давност е свързана с бездействието на носителя на едно субективно право и води до загуба на право. Всъщност не се погасява самото субективно право, а се погасява правото да се търси защита на правото, т. е погасява се само възможността за правна защита. В основата на погасителната давност, като правен институт, стои предположението, че носителят на субективното право няма интерес от осъществяването му (отказал се от него), щом като в продължителен период от време не търси помощта от правозащитен орган. Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнението, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради това тя се реА.зира по исков ред. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемото право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите като се позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването на изпълнителен лист. От изложеното се налага извода, че предявеният иск следва да се приеме за процесуално допустим, при което съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

Погасителната давност е юридически факт, който включва 3 волеизявление на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтекъл в негова полза срок, през който носителят на едно субективно право е бездействал.

Волеизявлението на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтеклия в негова полза срок, е едностранна сделка, с която се упражнява едно потестативно право. Погасителната давност не се прилага служебно, не настъпва и по право /чл. 120 ЗЗД/. Това означава, че правозащитният орган не може да възбуди процес и да приложи ПД по своя собствена инициатива. По принцип правото на длъжника да се позове на изтекла в негова полза давност може да се осъществи само като възражение: пред съд – при предявен иск или пред правозащитен орган – при предприети от кредитора действия по принудително изпълнение (привеждане в изпълнение на ИЛ). По изключение правото на длъжника може да се осъществи и чрез отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 ГПК, като извънредно средство за защита в изпълнителното производство, при нА.чието на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /в частност след изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК т. е. влизане в сила на ЗИ/ В процесния случай правно задълженото лице по ИД № 1716/2017г., по описа на ЧСИ Петя Иванова., рег. № 883, предявява отрицателен установителен иск, по реда на чл. 439 ГПК, като се позовава на изтекъл в негова полза срок, през който кредиторът със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство - БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.

София, е бездействал, което бездействие поражда потестативното право за длъжника да претендира съдебно прогласяване погасяването на искането за принудително осъществяване правото на принудително изпълнение.

В общия случай, когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Следователно началото на давностния срок в изпълнителното производство започва да тече от влизане в сила на съдебно изпълнително основание. В заповедното производство, след изтичане на срока за възражение и при неоспорване на заповед за изпълнение от длъжника, какъвто е настоящият случай, издадената заповед за изпълнение влиза в сила.

Въпреки липсата на законов текст, който изрично да указва, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо, то доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание /въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение направо се пристъпва към принудително изпълнение/, следва, че след проведено заповедно производство нова давност почва да тече от влязането в сила на заповед за изпълнение.

4

Продължителността на новия давностен срок по правило е съответен на предходния давностен срок – общ, специален или особен, но предвид, че правото е установено със съдебно решение, давността се превръща в обща /5 г./. В процесния случай изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство по ИД №1716/2017г. е издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение, №328/10.09.2015 г., в производство по реда на чл. 410 ГПК, постановена по ЧГД № 573/2015 г., по описа на ДРС. Следователно нова давност в полза на длъжника – ищец в настоящото производство, е започнала да тече от 17.07.2019 г. , когато е извършено последното действие срещу длъжника- молба за извършване на опис на движими вещи на длъжника и е изтекла на 17.07.2024г.През цитираният период не са били нА.це хипотезите чл.116 ЗЗД и към датата на депозиране на ИМ- 06.08.2025г.задължението е било погасено по давност.

Съобразно разясненията дадени в ТР № 2/26.06.2015 г., по ТД № 2/2013г., в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дА. да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, при което с предприемането на всяко такова действие започва да тече нова давност. Следователно нова давност започва да тече от предприемането на последното по време вА.дно изпълнително действие. Хипотезата на „Прекъсване на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД“, не случайно законодателят е уредил отделно, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването. Исковото производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от изпълнителното производство. Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебното решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия или процесът се основава на негови процесуални пропущания. Всеки допустим исков процес завършва с решение, което признава или отрича вземането. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да 5 извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Приетите в съдебната практика преди 1991 г. разрешения в обратен смисъл се основаваха на съществувА.те задължения на органите по принудително изпълнение да проведат служебно принудителното изпълнение до удовлетворяване вземанията на социА.стическата държава и на соц. организации като кредитори, които съображения са в основата на ППВС № 3/80 г., съгласно което ПД не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Следователно в изпълнителното производство за събиране на парични вземания предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността (независимо от това дА. прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).