Решение № 1137 от 12.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1137 гр. Пловдив, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330107973 по описа за 2024 година

Предявен е иск по член 410, ал. 1, т. 1 КЗ срещу Община Пловдив за заплащане на сумата от 582,04 лева, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ***************г. в гр. П., по ул. *************, на ************ до № **, както и законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното погасяване.

Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК 000694286 твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „********************************“ е настъпило събитие – ****, в причинна връзка, с което са причинени щети на застрахован при него лек автомобил марка ************************ с рег.

№ ****************. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е преминаването на автомобила през разбита шахта на пътното платно, в резултат на което са настъпили увреждания по предната лява част на автомобила. Било определено обезщетение от 582,04 лева, които били изплатени по банков път на собственика на увредения автомобил.

Твърди, че отговорност за вредите носи ответникът- Община Пловдив.

Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума. Изпратил покана за 1 доброволно изпълнение до ответника, но такова не постъпило. Моли иска да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Пловдив, е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното неизпълнение на конкретни задължения и настъпването на застрахователно събитие. Прави се възражение за съпричиняване. Счита, че липсата на съставен протокол за ПТП препятства установяването на застрахователното събитие. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ:

От приетите по делото писмени доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и собственика на автомобила за застраховка „***************”, обективирана в полица № № ******************** от ************ г. за лек автомобил „*********************“ с рег. № *******************, с период на валидност от ************* до *************г. Същата е била валидна към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие*******************.

От разпита на ********************** Н., водач на лекия автомобил, се установява, че при извършване ляв завой, предната лява гума на автомобила попаднала в шахта, която не е била обозначена по някакъв начин, като предната лява гума на колата друснала и закачила леко ръба на шахтата.

Свидетелката е пряк очевидец на реализиралото се ПТП, изложените от нея обстоятелства са конкретни и последователни, като се подкрепят от останалите събрани доказателства, в това число от приетата САТЕ. Ето защо показанията й следва да бъдат кредитирани.

От приетата по делото САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява наличието на пряка причинно- следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети.

На ********************** г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, собственикът на автомобила, е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие. В изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди, като е определил сума от 582,04 лева. От изслушаната ССЕ се установява, че тази сума е постъпила по сметка на получателя в *********************** с вальор от *************.

2

След извършването на плащането на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г.

Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта. Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата (факт отделен като безспорен в доклада на делото), част от чиито основни елементи са пътните съоръжения и шахти, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната разбита шахта с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. първо ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на шахтата до ремонтирането й или поставянето на обезопасителен капак е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Не може да се сподели и възражението, че водачът на увреденото МПС не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Същата предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По делото обаче не се установява, а не се и твърди от страна на ответника, че препятствието на пътя е било сигнализирано или обозначено по какъвто и да е начин, за да може да попадне в хипотезата на правната норма, която се отнася до задължението на водача да спре „пред всяко предвидимо препятствие”. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такИ..

3

Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ стойността имуществените вреди на автомобила от настъпилото ПТП е 888,66 лева. Посочената стойност на действителните вреди е по-висока от изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца, с оглед на което искът се явява основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.

Не се споделя възражението на ответника, че отговорен за обезщетението е ******************, тъй като тя е дружеството, което стопанисва, поддържа и експлоатира ВИК системите и съоръженията, като разполага с монополно положение за обособената територия. Според член 19, ал. 1, т. 4 в от Закона за водите по правило уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии, които обслужват потребителите на общината са публична общинска собственост, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 7, сред които обекти процесната шахта не е. Като собственик на шахтата отговорност носи Община Пловдив, а и отговорността й така е ангажирана в обстоятелствената част от исковата молба.

По разноските:

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство в размер на 50 лева ДТ, 330 лева за САТЕ и свидетел, 200 лева за ССЕ, 400 лева за адв. възнаграждение или общо 980 лева.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ 000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК 000694286, сумата о т 582,04 лева - главница регресно вземане, съставляващо размера на застрахователното обезщетение, платено от ищцовото дружество на основание договор за застраховка

"**************************”, сключена със застрахователна полица № ********************** от

*********** г. з а лек автомобил

„**************“ с рег. № **************, с период на валидност от **************** до *************** г., във връзка с настъпило застрахователно събитие на *************г. в гр. П., по ул.

**********************, на *************** до № ***, при извършване на ляв завой преминава през разбита шахта, ведно със законната лихва върху 4 главницата от датата на подаване на исковата молба в съда- 19.05.2024г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ 000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК 000694286, сумата от 980 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5