Решение № 260188 от 17.05.2021, Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

17.05.2021

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.О. V

Районен съд – Дупница състав

12.05.

2021 на Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Росица Кечева

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

АН

986

2020 дело № по описа за година.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Делото е разпределено на настоящия съдебен състав, съгласно Заповед № РД 13-22/12.04.2021г., на Председателя на РС-Дупница.

Обжалвано е

Наказателно постановление (НП) № 20-0332-000649 от 25.09.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, с което на Д.Н.Ч., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

НП е обжалвано в срок от санкционирания водач, чрез редовно упълномощен от него процесуален представител – адв. Ал. Ч.. В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП. Твърди се липса на авторство на нарушението, тъй като жалбоподателят не е имал качеството на водач на процесния лек автомобил. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез адв. Ч. поддържат жалбата, правят доказателствени искания, оспорват събраните гласни доказателства и пледират за отмяна на обжалваното НП.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводително писмо до съда.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 09.09.2020 г., около 21:40 ч., жалбоподателят Д.Ч. управлявал собствения си лек автомобил, джип „Опел Фронтера” с рег. № Е 8021 ВМ, в гр. Рила, обл. Кюстендил, по ул. „***“, с посока на движение към ул. „Аверки Попстоянов“. Същият бил забелязан от автопатрул съставен от полицейските служители – свидетелите И.И. и В.Н.. Св. Н. подал сигнал със стоп-палка по образец, но автомобилът не спрял. Двамата свидетели веднага тръгнали със служебен автомобил с включен звуков и светлинен сигнал след управлявания от жалбоподателя джип и го спрели, на около 100 метра по-надолу по улицата, в близост до входа на предприятие „***“ ООД.

Жалбоподателят Ч. бил сам в автомобила, на шофьорското място. Свидетелите изискали и проверили документите му и го попитали, дали е употребил алкохол, на което същият отговорил положително. Свидетелите И. и Н. поискали от ОДЧ съдействие от техен колега от пътна полиция за тестване на водача с техническо средство. След малко от входа на „***“ ООД излязла съпругата на жалбоподателя, която същият отивал с автомобила си да прибере от работа. На място дошъл свидетелят полицейски служител – мл. автоконтрольор Д.А., който предложил на водача да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510, с фабр. № ARBB-0034.

Жалбоподателят категорично отказал да бъде тестван с аргумент, че не той е управлявал автомобила, като не посочил конкретно някое друго лице да го е управлявало. На място дошли двамата сина на жалбоподателя. Същият бил отведен в сградата на РУ-Рила и там му бил издаден талон за медицинско изследване с № 0065153, който Д.Ч. отказал да подпише и получи. Отказът за приемане на талона с № 0065153 бил удостоверен с подписа на свидетеля В.Н.. Тъй като Ч. отказал да бъде тестван за алкохол, то на същия бил съставен от св. А. АУАН за извършено нарушение по чл.

174, ал. 3 от ЗДвП. Актът е подписан от съставителя, свидетелите И. и Н., както и бил подписан от жалбоподателя, на който бил връчен и препис от акта.

Въз основа на

АУАН е издадено и обжалваното НП № 20-0332-000649 от 25.09.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Рила, с което на Д.Н.Ч., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели И., Н. и А. както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, вкл. служебно изисканите писма и справки, всички приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът се доверява изцяло на казаното от полицейските служители, които последователно, еднопосочно, ясно, логично и точно описват възприетите от всеки от тях факти и обстоятелства по повод извършените спрямо жалбоподателя служебни действия. Добросъвестно сами отбелязват, че не си спомнят с категоричност определени обстоятелства. Казаното от тях съвпада напълно с отразеното в съставените във връзка с проверката документи – Талон за медицинско изследване и АУАН. С категоричност авторството на управлението на автомобила се установява от показанията на св. И. и св. Н., които са възприели непосредствено действията на жалбоподателя, който е бил сам в автомобила, на шофьорското място при спирането му със светлинен и звуков сигнал в близост до входа на посоченото предприятие. И тримата свидетели посочват сходно обясненията му относно предходната употреба на алкохол в тази вечер и предишните му проблеми със закона в тази насока. Последното се потвърждава изцяло от приложената справка за съдимост на Д.Ч., от която е видно, че същият е бил осъждан в миналото цели два пъти за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. Възраженията на жалбоподателя и процесуалният му представител за заинтересованост на свидетелите полицейски служители по повод влошените му отношения с техен колега, който е негов съсед, с непосочена самоличност, според съда са изцяло голословни и недоказани от събраната съвкупност от доказателства.

Въпреки положените от първоначално определения и след това от настоящия съдия-докладчик множество процесуални усилия за призоваване и алтернативно разпит при режим на довеждане на посочените в жалбата двама свидетели Т.Б. и Н.Н., същите редовно призовани не се явиха, както и не бяха доведени от жалбоподателя и неговия процесуален представител в няколкото проведени съдебни заседания по делото.

Съдът приема с доверие и информацията отразена в писмените доказателства по делото, доколкото същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице никакви противоречия или възражения от страните.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното му установяване. Ясно е посочено мястото и времето на извършване на нарушението, описано е поведението на водача на МПС изразяващо неговия ясен и недвусмислен отказ да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, а именно Алкотест дрегер 7510, с фабр. № ARBB-0034, както и последвалото издаване на задължителния талон за медицинско изследване, който жалбоподателят е самоволно е отказал да подпише и получи. В тази насока последният дори не оспорва изобщо да се е явил в процесната вечер да даде кръвна проба във ЦСМП-гр. Рила, а е отказал сам пред полицейските служители да го стори с аргумент, че не той е управлявал процесния автомобил.

Съдът намира, че защитната версия изложена в жалбата, че автомобилът е бил управляван от единия син на жалбоподателя - В. Ч. не е подкрепена с никакви доказателства, нито гласни, нито писмени, поради което изобщо не може да се даде вяра на тези твърдения. Още по-малко, че в тях се говори за това, че умишлено полицейските служители били описали тенденциозно и превратно ситуацията. По делото няма никакви доказателства за предубеденост или за умишлени злонамерени действия на полицейските служители, които са осъществили надлежно служебните си правомощия и са извършили проверка, респ. св. А. е направил опит да извърши тестване за алкохол с гореописаното техническо средство, именно на водача установен непосредствено от св. И. и Н., поради което и тези твърдения на Ч. и на процесуалния му представител се явяват напълно изолирани от достоверния според съда доказателствен материал. Нещо повече в жалбата и в хода на делото, в нито един момент не се направи искане за провеждане на разпит на сина на жалбоподателя В. Ч., който според полицейските служители, конкретно според св. А. е дошъл на място пред входа на „***“ ООД много по-късно и след появата на брат си П. и никой от синовете не е заявил в нито един момент пред свидетелите И., Н. и А. на място, че той е управлявал процесния джип.

Единствено е посочено, че след това един от синовете на жалбоподателя е прибрал автомобила при отвеждането на Ч. ***. Ето защо, при отказа на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство, полицейските служители са действали по единствено законосъобразния за това начин – установяване на административното нарушение посредством съставяне на акт за това и издаване на талона за медицинско изследване цитиран в акта. Относно доказателствената стойност на талона за медицинско изследване и отказът да бъде получен виж и Решение № 21 от 4.02.2016 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 342/2015 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“.

Посочената разпоредба регламентира състав на административно нарушение, чието изпълнително деяние е отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол. В тази разпоредба не са уредени две или повече изпълнителни деяния, респ. няма повече от едно нарушение. Обстоятелството дали проверката за наличието на алкохол ще се извърши посредством техническо средство, доказателствен анализатор или анализ на кръвна проба не определя броя на визираните нарушения. Различните начини за установяване на алкохол са просто различни средства за проверка наличието на алкохол у водача, но изпълнителното деяние е само едно и то е отказ. Това означава, че ако лицето откаже да бъде тествано с техническо средство за наличие на алкохол, но даде кръв за анализ и по този начин бъде установено наличието или липсата на алкохол в кръвта, това лице няма обективно да е извършило нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, защото не е отказало да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол, напротив - такава би била извършена надлежно посредством кръвен анализ. Същият извод следва да се направи и в обратната хипотеза, когато водачът се съгласи да му бъде извършен тест с техническо средство, но откаже такъв чрез анализ на кръвна проба. В този смисъл виж и актуалната практика на касационната инстанция - Решение № 159 от 17.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 100 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил и Решение № 355 от 31.12.2019 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 333/2019 г.

В случая жалбоподателят е наказан именно за отказа му като водач да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, както и последвалия отказ да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, както е цитирано в НП, поради което с този отказ формално е осъществен съставът на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП от обективна страна.