Решение № 1116 от 16.09.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1116 гр. София, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241000502794 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

С решение № 691 от 27.05.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2794/2024 г. по описа на САС, ГО, 2-ри състав е отменено решение № 4376/18.07.2024 г., постановено по гр.д. 11344/2021 г. по описа на СГС в частта, с която е намален адвокатския хонорар, заплатен в наказателното производство с 6 000 лв. и искът за присъждане на имуществени вреди в този размер е отхвърлен и вместо това на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. С. Г. сумата от 6 000 лв., обезщетение за имуществени вреди - разходи заза защита в наказателния процес. В останалата обжалвана част решението на СГС е потвърдено.

С молба с вх.№18101/03.07.2025 г., депозирана от Г. С. Г., чрез адвокат Д. В., въззивник и ищец в производството, е направено искане за допълване на решението по делото. В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл по цялото искане, тъй като липсва диспозитив относно акцесорния иск за законна лихва върху присъдената сума от 6 000 лева – обезщетение за имуществени вреди. Моли съдът да постанови решение, с което да допълни акта си, като се произнесе по акцесорния иск и Прокуратурата на РБългария да бъде осъдена да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение в размер на 6 000 лева от 21.07.2020 г. до окончателното плащане.

Ответникът по молбата, Прокуратурата на РБългария, редовно уведомен за така 1 подадената молба не взима становище по същата.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира молбата за редовна и допустима. Разгледана по същество молбата е основателна.

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 4376/18.07.2024 г., постановено по гр.д. 11344/2021 г. по описа на СГС е осъдена Прокуратурата на Република България, да заплати на Г. С. Г., на основание чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на наказателно производство, по което е постановена оправдателни присъда по нохд № 2 374/2018г. по описа на Специализиран наказателен съд, XVI-ти състав, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2020 г. до окончателното й заплащане, като иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъдения до пълния претендиран размер от 40 000 лв., като неоснователен е отхвърлен. С решението е осъдена Прокуратурата на Република България, да заплати на Г. С. Г., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 13 854.56 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на наказателно производство, по което е постановена оправдателни присъда по нохд № 2374/2018 г. по описа на Специализиран наказателен съд, XVI-ти състав, от които: 6 000 лв. - платени разходи за адвокатско възнаграждение по договор №4802 от 25.11.2019 г. за процесуално представителство по посоченото наказателно производство, сумата 6 734.58 лева, представляваща пропуснати ползи – разликата между трудовото му възнаграждение и получените доходи от труд, от прекратяване на служебното му правоотношение с Агенция „Митници“ на основание чл.10, ал.1, изр.2 от ЗМ в периода 08.01.2019 г. – 03.08.2020 г. и сумата от 1119.98 лв. – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 3 000 лв., внесена като парична гаранция по наказателното производство, за периода 11.11.2016 г. – 16.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 12734.58 лв., считано от 21.07.2020 г. до окончателното й заплащане, като първият иск за сумата над 6 000 лв. до предявения размер от 12 000 лв., вторият иск за сумата над 6 734.58 лв. до предявения размер от 7 000 лв. и третия иск за сумата над 1119.98 лв. до предявения размер от 1135.09 лв. и за периода 17.07.2020 г. – 03.08.2020 г. са отхвърлени.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред Софийски апелативен съд е образувано и по постъпила въззивна жалба от Г. С. Г., с която обжалва решението на СГС в частта, в която исковите му претенции са отхвърлени – за неимуществени вреди до сумата от 40 000 лева, а за имуществени вреди за заплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение над сумата от 6 000 лева до сумата от 12 000 лева, ведно със законната лихва върху сумите, 2 считано от 21.07.2020 г. до окончателното плащане.

Не се спори, а се установява и от самото решение на САС, че по искането за присъждане на законна лихва върху допълнителното присъдената сума за имуществени вреди съда не се е произнесъл.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че:

Съгласно чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, по някой или някои от съединените искове, по допълнителните искания на страната, свързани с главния спорен предмет (например за присъждане на лихви и разноски). За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. За допълване на съдебния акт е от значение изразената воля на съда в диспозитива на съдебния акт.

Настоящият състав намира, че е налице такова несъответствие в конкретния случай. Това е така, защото с въззивната си жалба Г. Г. е поискал да му бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер от 12 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2020 г. до окончателното плащане (л.12), така както е поискал и с исковата си молба (л.10 по гр.д.№11344/2021 г. по описа на СГС).

С постановеното по настоящетодело решение САС не се е произнесъл по искането за присъждане на законна лихва върху допълнително присъденото обезщетение за имуществени вреди от 6 000 лева. Налице е основание за допълване на постановеното по делото решение № 691 от 27.05.2025 г., като във втори диспозитив на решението, на стр.6, ред 36, от решението, след израза „хонорар“ се добавя „ведно със законната лихва, считано от 21.07.2020 г. до окончателното плащане“.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА решение № 691 от 27.05.2025 г., постановено по в.гр.д.№2794/2024 г. по описа на САС, ГО, 2-ри състав както добавя втори диспозитив, като на стр.6, ред 36, от решението, след израза „хонорар“ се добавя „ведно със законната лихва, считано от 21.07.2020 г. до окончателното плащане“.

Допълнителното решение подлежи на касационно обжалване в сроковете и по реда на обжалване на постановеното решение.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4