Определение № 1385 от 07.05.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1385 гр. София, 07.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Частно касационно търговско дело № 20248003902021 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

„МЕХТРАНСКОМЕРС“

ООД,

„ЕКСО

ДИЗАЙН“

ЕООД и

„СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“

ЕООД обжалват Определение № 128/20.02.2024 г. по в.т.д. № 13/2024 г. на АС–Варна, с което е потвърдено Определение № 260094/03.05.2023 г. по т.д.

№ 86/2020 г. на ОС-Добрич за прекратяване на производството по делото.

Частните касатори „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД и „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД го обжалват в частта за прекратяване на делото по предявените от тях срещу „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ ТУЗЛАТА“ ЕООД и Министерство на здравеопазването като процесуален субституент на държавата искове за установяване нищожност на непарична вноска на право на собственост върху актуван с АДС № 608/12.07.1991г. на ОбНС – Балчик недвижим имот, със стойността на която е увеличен капиталът на ответното дружество (чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД), и за установяване недопустимост на вписването или вписване на несъществуващо обстоятелство във връзка с апорта (чл. 29, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗТРРЮЛНЦ).

Жалбоподателите считат за неправилен извода на съда, че валидността на апорта е установена със сила на пресъдено нещо, формирана от влязлото в сила решение по предявен от „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД (универсален праводател на „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД) отрицателен установителен иск за собственост. В тази връзка сочат, че между предявените в настоящото производство искове и вещния иск няма нито субективен, нито обективен идентитет, като предмет на предходното дело е била само част от имота, но двата иска не се отнасят като частичен към иск за цялото. Допълват, че отрицателният вещен иск се е основавал на твърдение за ограничен предметен обхват на апорта (че процесната част е извън предмета на непаричната вноска), а не на неговата нищожност, която освен това не е била видна от събраните в предходното дело доказателства, нито съдът е бил длъжен да се произнася по нея, включително с оглед по-късно постановеното Тълкувателно решение № 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

1

Жалбоподателите сочат още, че няма процесуална пречка за разглеждане и на исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото вписването на апорта също не е било предмет на изследване в производството по вещния иск. Допускането на касационно обжалване се обосновава с очевидна неправилност на определението в обжалваната част (чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК), както и с въпроси, които според частните касатори са решени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) или чиито отговори те намират за значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).

В отговор на жалбите „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА

РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД заявява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси нямат характер на обуславящи, а определението в тази обжалвана част е постановено в съответствие с практиката на ВКС, вкл. с цитираната от жалбоподателите. Изразява се и становище за неоснователност на жалбите по същество.

Подаден е отговор и от Министерство на здравеопазването, в който е изразено становище за правилност на обжалвания акт.

От своя страна

„СПЕЦИАЛИЗИРАНА

БОЛНИЦА

ЗА

РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД обжалва определението в частта а прекратяване на производството по предявените от него инцидентни отрицателни установителни искове за собственост на имоти, включени в апортирания. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е препратил към първоинстанционния акт, макар той да не съдържа мотиви относно прекратяване на производството в тази част.

Оспорва и решаващия му извод, че е налице идентичност между предявените в по-рано заведено производство облигационни искове за нищожност на договорите за продажба на същите имоти и процесните вещни установителни искове. Като основание за допускане на касационно обжалване частният касатор поставя въпроси, които счита, че са решени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).

Отговор по тази жалба е постъпил от „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД. В него се сочи, че поставените въпроси касаят правилността на определението.

Аргументирано е и становище за неоснователност на жалбата по същество.

Частните касационни жалби са подадени в срок от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт.

Следователно са допустими.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД и „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД срещу

„СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“

ЕООД и Министерство на здравеопазването като процесуален субституент на държавата искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и ал. 2, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД за установяване нищожност на непарична вноска на право на собственост върху недвижим имот, със стойността на която е увеличен капиталът на ответното дружество съгласно вписване от 12.02.2001 г., и с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗТРРЮЛНЦ за установяване недопустимост на вписването или вписване на несъществуващо обстоятелство относно същия апорт.

Първоначално претенциите са били предявени като инцидентни в 2 производство, образувано по искове на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ

ТУЗЛАТА“

ЕООД срещу държавата,

„МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД, „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД и трети за настоящото производство лица за установяване нищожност поради противоречие със закона (чл. 84-86 ППЗДС вр. с чл. 44 ЗДС в актуалните към датата на сделките редакции, съответно чл. 200 ЗУТ) на сключените от държавата като продавач и „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД като купувач договори за продажба на пет недвижими имота, част от апортирания терен, и на сключения между „ЕКСО ДИЗАЙН“ като продавач и трето лице като купувач последващ договор за продажба един от имотите.

Настоящите искове са предявени при следните фактически и правни твърдения: с горепосочените пет договора, сключени с държавата, „МЕХТРАНСКОМЕРС“

АД, преобразувано впоследствие в

„МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД, придобива право на собственост върху поземлени имоти в гр. Балчик, м. „Тузлата“, които чрез последващи сделки стават собственост на „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД; от своя страна „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“

ЕООД претендира, че по силата на апорт е собственик на имот с площ от 186 000 кв.м., актуван с АДС № 608/1991 г. на ОбНС-Балчик, в който попадат имотите, придобити от „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД чрез сключените с държавата договори; апортът е нищожен, тъй като са нарушени редица (подробно посочени) законови изисквания за извършването му, липсва волеизявление от компетентен орган и надлежна индивидуализация на апортирания имот; нищожността му е довела до вписване на несъществуващо обстоятелство, а самото вписване е и недопустимо освен по причините за нищожност на апорта, също и тъй като искането е заявено от лице без представителна власт.

От своя страна ответникът „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД е предявил инцидентни установителни искове срещу първоначалните ищци за установяване, че поради нищожност на сделките „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД не е придобило правото на собственост върху имотите, представляващи част от апортирания имот, а поради липса на права у първоначалния приобритател собствеността не е придобита и от последващия - „ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД.

Първоинстанционният съд е прекратил изцяло производството по делото поради недопустимост. По отношение на първоначалните искове той се е позовал на обстоятелството, че с влязло в сила решение по гр.д. № 248/2006 г. на РС-Балчик е отхвърлен по-рано предявеният от „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД срещу „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ ТУЗЛАТА“ ЕООД отрицателен установителен иск за собственост на 4 017 кв.м., съставляващи част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Балчик, м. „Тузлата“, и прилежащи към застроени в същия поземлен имот бунгала - собственост на „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД.

Според мотивите на решението „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД е обосновало правния си интерес с твърдението, че като собственик на бунгалата е лишен от възможността да придобие правото на собственост върху прилежащия им терен поради апортирането му в капитала на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД, което обаче е извършено незаконосъобразно, тъй като спорните терени никога не са били предоставяни за стопанисване и управление на СКК “Тузлата“ и не са били част от активите му, а представляват земеделска земя, застроена от 3 селскостопански организации по смисъла на § 12 ЗСПЗЗ в периода 1957 г. 1971 г.

С решението, с което отрицателният вещен иск е уважен, е прието, че не са налице наведените от ищеца пороци при извършване на апорта, но липсват изрични мотиви за валидността му. Въпреки това първоинстанционният съд в настоящото дело е счел, че решението е формирало сила на пресъдено нещо относно валидното извършване на непаричната вноска, която е правопораждащият правото на ответника „МЕТРАНСКОМЕРС“ АД факт, както и че тази сила се разпростира субективно спрямо универсалния („МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД) и спрямо частния („ЕКСО ДИЗАЙН“ ЕООД) правоприемник на ответника – ищци в настоящия процес, а обективно относно апорта на целия имот (независимо че предмет на отрицателния иск са части от него), тъй като придобиването и на частите, и на целия имот, е основано на общ факт.

За да потвърди прекратителния акт, въззивният съд е отчел, че в исковата молба, с която е предявен отрицателният установителен иск от „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД срещу „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД, са се съдържали твърдения относно незаконосъобраността на процесния апорт, а в решението по този иск са изложени мотиви, че апортът съставлява годно придобивно основание за ответника относно спорната част от апортирания имот. При това съображение са споделени трите извода на първоинстанционния съд: 1) че с отхвърляне на отрицателния иск е формирана сила на пресъдено нещо относно валидността на апорта като правопораждащо за ответника основание за спорното право (с аргумент от т. 2б на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС), 2) че тази сила се разпростира не само върху частта от имота, предмет на отрицателния иск, но за целия апорт, доколкото правопораждащият акт е един и същ, и 3) че това съставлява абсолютна процесуална пречка за предявяване на нови искове с предмет нищожността срещу ищците като правоприемници на страната, спрямо която силата на пресъдено нещо е формирана. Наред с това въззивният съд е аргументирал недопустимост на производството по инцидентните искове, предявени за установяване, че първоначалните ищци не са придобили собствеността върху имотите, предмет на сключените между държавата и „МЕХТРАНСКОМЕРС“ АД сделки, като е посочил, че такива претенции вече са предявени по първоначално образуваното дело по исковете на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ - ТУЗЛАТА“ ЕООД за нищожност на сделките (чл. 126, ал. 1 ГПК).

По жалбите на „МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД и „ЕКСО ДИЗАЙН“

ЕООД:

„МЕХТРАНСКОМЕРС“ ООД обосновава допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК със следните въпроси:

1. Какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо, налице ли е формирана сила на пресъдено нещо по един спор и има ли идентичност между две дела, ако същите почиват на различни основания, в това число и нововъзникнали такива?

2. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на съдебния си акт да разгледа и обсъди всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните, както и да основе решението си на фактите, установени от събраните по делото доказателства?

4

3. При предявени два иска длъжен ли е съдът да мотивира недопустимостта на всеки от тях?

Относно касационното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени следните въпроси: