Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260013 от 20.08.2020, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 743/2019
Вид
Решение № 260013
Подписан
20.08.2020
В сила
25.09.2020
Състав
ДИМИТЪР ПЕТКОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229,ал. 2, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 109 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 128-130 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 128-130 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 128-130 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 155 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 155, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 156 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

260013/20.8.2020г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: Д.Д. при участието на секретаря Татяна

Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 743/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по осъдителен иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД и цена 1000 /хиляда/ лева от И.К.П. против Б.

М. Г., за присаждане обезщетение за причинени неимуществени вреди настъпили в резултат неизпълнение на законово регламентирани задължения при извършване на 11.04.2015 г. оглед на местопроизшествие в апартамент в гр. Шумен ул. ***, за който от ответника, в качеството на разследващ полицай при ОД на МВР Шумен, е съставен Протокол по чл. 155, чл. 156 и чл. 128-130 НПК, изразяващи се в лишаване от адекватна защита по НОХД № 499/2015 г., по описа на ШОС, свързана с правната квалификация на извършеното престъпление и недаване възможност на ищеца да докаже тезата си пред съда за нападение с нож от страна на убития, както и, че действията му са при самозащита.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че в момента излежава 15 годишно наказание лишаване от свобода по влязла в законна сила Присъда № 10/15.04.2016 г., постановена по НОХД № 499/2015 г., по описа на ШОС. Твърди, че на 11.04.2015 г. по повод съобщение за починало лице в апартамент в гр. Шумен ул. ***, ответникът в качеството на разследващ полицай при ОД на МВР Шумен извършил огледа на местопроизшествието като съставил Протокол по чл. 155, чл. 156 и чл. 128-130 НПК, в който не било отразено, че на масата в кухнята имало ножове. След приключване на огледа жилището било запечатано. На 13.04.2015 г. ответникът разпечатал жилището и дал достъп на майката на ищеца да влезе, която установила на масата в кухнята два големи ножа, които в последствие изхвърлила. Твърди се, че на снимка на магнитен носител /приложен по НОХД № 499/2015 г. по описа на Окръжен съд гр. Шумен/, в левия ъгъл на кухненска маса в близък план на около 30 см. от панер за хляб вляво, ясно се виждало дръжка на нож, а в по-близък план, че металната част на ножа е към стената, но закрита от вещи. В Протокола за оглед на местопроизшествие от 11.04.2015 г. не било описано, че на масата в кухнята имало ножове, а в приложения и приет по НОХД № 499/2015 г. Приемо-предавателен протокол № 881/15.12.2015 г., в списъка от вещи приобщени като веществени доказателства по ДП № 49/2015 г., по описа на ОД на МВР гр. Шумен, липсвало нож. Ищецът счита, че ответникът в грубо нарушение на процесуалния закон не е иззел видими доказателствата относими към делото - нож с неизяснена дължина на металната част, не е снел натривки от дръжката на ножа, като по този начин го е лишил от адекватна защита по НОХД № 499/2015 г., по описа на ШОС, свързана с правната квалификация на извършеното престъпление, с което не му е дал възможност да докаже тезата си пред съда за нападение с нож от страна на убития, както и, че действията му са при самозащита, с което го е увредил. Моли да бъде постановено Решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата oт 1000 /хиляда/ лева - обезщетение за неимуществени вреди считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор. Намира искът за допустим, но неоснователен. Признава, че в съставения на 11.04.2015 г. Протокол за огледът на местопроизшествието на апартамент в гр. Шумен ул. ***, ножът описан в исковата молба и установим съгласно фотография № 48 от фотоалбум към протокола, не е описан и иззет, тъй като по него липсвали следи от извършеното престъпление. Признава, че от направената фотоснимка, се установява на масата в кухнята да има видима дървена дръжка от кухненска посуда, но липсата на заснето острие по никакъв начин не касаело твърдяното от ищеца обстоятелство, като твърди, че едва в Протокол за разпит от 20.08.2015 г. обвиняемият посочил за първи път, че убитият искал да вземе нож намиращ се на масата в кухнята. Възразява да е налице негово виновно поведение. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски. В последно съдебно заседание заявява, че не претендира разноски.

В проведените съдебни заседания ищецът поддържа исковата молба, а ответникът отговора.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за установено от фактическа страна следното:

От Протокол /л. 166/, съставен от ответника в присъствието на две поемни лица и със съдействието на двама специалисти - технически помощници: д-р Г.В. и експерт БНТЛ – Х.Х., се установява, че на 11.04.2015 г. по повод съобщение от гражданин до ОДЧ при ОД на МВР – Шумен за починало лице, в апартамент на адрес гр. Шумен, ул. ***, е извършен оглед на местопроизшествие, започнат в 01.00 часа и завършен в 03.00 часа.

От Протокол /л. 30 по ДП 49/2015 г. по описа на ОД на МВР – Шумен/, съставен от ответника в присъствието на две поемни лица и със съдействието на един специалист - технически помощник: експерт БНТЛ – Х.Х., се установява, че на 11.04.2015 г. е извършен допълнителен оглед на местопроизшествието на посочения адрес, който е започнат в 11.20 часа и е завършен в 13.20 часа. В този протокол също не се установява ножът описан в исковата молба и установим съгласно фотография № 48 от фотоалбум към протокола, да е описан и иззет.

В доклада по делото, без възражения от страните, е прието, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в съставения от ответника Протокол /л. 166/, за огледът на местопроизшествие, ножът описан в исковата молба и установим съгласно фотография № 48 от фотоалбум към протокола, не е описан и иззет от ответника. В хода на производството наличието на нож във фотография № 48 от фотоалбум към протокола за оглед, бе оспорено от ответника, което по същество е оттегляне направеното признание на този факт, поради което по арг. от разпоредбата на чл. 175 ГПК валидно направеното признание следва да се прецени с оглед на всички обстоятелства по делото.

От Заключението на допуснатата по делото първоначална Съдебно-техническа експертиза /л. 372/ се установява, че на покривката на масата вляво от чинията с панера с червени дръжки не се наблюдава предмет, поставен върху покривката. Предмет подобен на дръжка на нож се наблюдава зад бутилка намираща се зад и вдясно от панера.

От Заключението на допуснатата по делото повторна Съдебно-техническа експертиза /л. 462/ се установява, обект наподобяващ дръжка на нож, разположен на кухненската маса, вляво от панер за хляб, частично покрит от светъл /вероятно текстилен/ обект, но не може категорично да се каже дали този предмет е нож /дръжка на нож, като клин и или гръб на клина, рикасо, гард, нитове.

От Заключението на допуснатата по делото допълнителна Съдебно-техническа експертиза /л. 498/ се установява, че е възможно изследвания обект и друг обекта да са части от едно цяло или дървената ръкохватка да е дръжката на тиган или касерола.

От разпита на свидетелката К.С. – майка на ищеца кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че в деня на инцидента 10.04.2015 г. била в Гърция. Твърди, че в дома им често имало скандали, между бащата и синът. След като узнала за случилото се и че съпругът й е починал, на 13.04.2015 г. се върнала в България. Същият ден получила от ответника достъп до жилището, в което намерила хаос - прозореца на кухнята бил със счупено стъклото, на масата било бъркотия, на плота от дясно също. В кухнята на масата до едно панерче за хляб имало нож, чиято дървена дръжка сочела към кухненския плот, а острието към стената, към плочките. Ножът бил от правените, защото хоби на съпругът и било да изработва ножове. Дължината на дръжката на ножа била около 8-9 см., колкото било и острието, малко повече от педя. Не си спомня в кухнята да е имало следи от кръв, но такива имало върху подовата настилка, която изпрала. Всичко което било на масата и на плота, го събрала в торба и го изхвърлила. Твърди, че съпругът й имал наклонност да напада хора, да се държи арогантно и бил избухлив. При конфликти посягал на сина им с нож.

В Протокол за разпит на обвиняем от 11.04.2015 г. /л. 84 по ДП 49/2015 г. по описа на ОД на МВР – Шумен/, съставен от ответника, ищецът твърди, че не си спомня нищо за събитията около 22.30 часа на 10.04.2015 г. случили се в жилището на ул. ***, в което живее с баща си и довели до смъртта на последния.

В Протокол за разпит на обвиняем пред съдия от 12.04.2015 г. /л. 91 по ДП 49/2015 г. по описа на ОД на МВР – Шумен/, съставен от ответника, ищецът се признава за виновен като твърди, че явно това което се е случило с баща му на 10.04.2015 г. е извършено от него, но вероятно е имало провокация от негова страна.

В Протокол за разпит на обвиняем от

20.08.2015 г. /л. 91 по ДП 49/2015 г. по описа на ОД на МВР – Шумен/, съставен от ответника, ищецът твърди, че около 22.05 – 22.10 часа на 10.04.2015 г. баща му го нагрубил и се сбили, при което убития се протегнал да вземе единия от двата ножа които се намирали на масата в кухнята, но не успял защото ищецът го хванал за гърлото с дясната ръка от към гърба и издърпвайки го той си ударил тила в ръба на една от двете каси между врътътъ на неговата стая и вратата на коридора, след което го ударил няколко пъти в лицето.

От показанията свидетеля Г.В., работещ в сектор „Криминална полиция“ в РУ – Шумен, кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, във връзка с изпълнение на служебните си задължения посетил местопроизшествието, където бил ищецът. Провел предварителен разговор с него относно обстоятелствата за инцидента. По време на разговора ищецът не му казал да е имало някакво съприкосновение между него и баща му.

Твърдял, че е бил е в стаята си, чул шум и когато излязъл от стаята видял баща си паднал в коридора с видими по него рани. Опитал да му помогне, защото хъркал, но не успял и след това се обадил на тел. 112. Тялото на починалия било в коридора в дясно. Твърдял, че не е имал съприкосновение с него. По ищеца имало наранявания по ръцете, които обяснил, че ги получил при отваряне на врата, но категорично заявил, че не ги е получил за това, че е ударил баща си. Свидетелят твърди, че при огледа са влизали във всички стаи на жилището, но не си спомня в кухнята да е имало следи. При огледа трупът бил пред вратата на кухнята. По време на огледа не е правил снимки, защото не му влиза в задълженията, а провеждал други оперативно-издирвателни мероприятия.

От показанията свидетеля Х.Х., участвал в огледа, като експерт при НТЛ, фотографирал местопроизшествието и изготвил фотоалбума, както и иззел и опаковал веществените доказателства, кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че съставената от него процесна снимка № 48 е ориентираща от гледна точка на кухненското помещение към трупа. Цел на изготвянето на снимката била да се докаже, че в това помещение не е имало действия свързани с престъплението. Твърди, че търсили следи от произшествието в кухнята, но не намерили такива, с изключение на счупените стъкла, които били паднали навътре към кухнята. От кухнята не били изземвани доказателства, както и от предходното помещение, което е преди кухнята в същата посока, което също било фотографирано.

От Заключението на допуснатата по делото

Съдебно психологична експертиза/л. 340/, се установява, че към момента на изготвяне на заключението ищецът е имал: завишени стойности по скала „невротизъм“ – тръпнене на крайници, тремор на ръце, изпотяване при напрежение, главоболие, учестено сърцебиене, усещане за „топка в стомаха“, свързани с базисно напрежение, притеснение, безспокойство и системно неудовлетворяване на редица човешки потребности от дом, семейство, социални контакти, работа и др; завишени стойности по скала „депресивност“; завишени стойности по скала „социализация“ – резултатите отчитат дефицити във възможностите способностите и желанието за общуване. Същите са възникнали отново по обективни обясними причини и ма възможност да бъдат компенсирани при промяна в обстоятелствата свързани с начина на живот.