Определение № 747 от 10.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 747 гр. София, 10.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000503302 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК е постъпила молба от адвокат Г. Б. Х. процесуален представител на ищеца Ю. Г. К., за изменение на решение № 1106/15.09.2025 г. по настоящото дело по разноските присъдени в негова полза.

Излага доводи, че съдът неоснователно не е присъдил дължимото адвокатското възнаграждение за безплатна правна помощ на въззивната инстанция по чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв. Поддържа, че въззивната жалба на ищец е частично уважена, поради което съдът неоснователно му е присъдил адвокатски хонорар само в размер на 400 лв.

Счита, че делото се отличава с фактическа и правна сложност и сумата е неправилно опредЕ. от съда, като по този начин се подценява труда на адвоката. Неправилно съдът е приел, че с решението се е достигнало само до промяна в началния момент, от който се присъжда законната лихва върху претенциите. Формално съдът не е отчел положения от адвоката труд, който не следва да се обезценява. Счита, че следва да се вземе предвид Наредбата за адвокатските възнаграждения като при определяне размера на възнаграждението му се съобрази и размера на законната лихва. По тези и допълнителни съображения моли решението да бъде изменено и да се присъди адвокатско възнаграждение от 14 717, 06 лв. с ДДС.

Ответната страна „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, поддържа неоснователност на молбата. Сочи, че молбата е изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение. Излага подробни доводи, че определените разноски следва да са в съответствие с конкретния защитим интерес и принципа на справедливост, като се позовава на практика на СЕС. Счита, че при определяне разноските за адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид не само цената на иска, но и действителните процесуални и правни действия извършени от адвоката и фактическата и правна сложност на спора. Поддържа, че присъдения в решението адвокатско хонорар отговаря на обема на положения труд и е справедлив и обоснован.

Не са налице предпоставки за увеличаване размера на адвокатското възнаграждение за 1 тази инстанция. Моли молбата да се остави без уважение.

След преценка на данните по делото и доводите на страните, съдът намира следното: Молбата е допустима, подадена от легитимирана страна и в предвидения срок.

С решение № 1106/15.09.2025 г. по настоящото дело съдът е отменил решение № 4866/15.08.2024 г. на СГС, ГО, 1 - 25 с - в, по гр. д. № 8934/2021 г., само в частите, в ко и т о „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина (АМБАЛСМ) „Н. И. Пирогов“ ЕАД, ЕИК 130345786, е осъдена да заплати на Ю. Г. К., ЕГН **********, законна лихва върху присъдените вече в решението обезщетения по чл. 49 ЗЗД за имуществени вреди. С решението е определен единствено различен начален момент на законната лихва, която ответникът следва да заплати върху вече присъдените обезщетения до окончателното изплащане на претенциите, т. е. не става въпрос за уважена претенция, която да има конкретен размер, както твърди адвоката на ищеца в молбата.

Решение № 4866/15.08.2024 г. на СГС, ГО, 1 - 25 с - в, по гр. д. № 8934/2021 г. е потвърдено в цялата останала уважителна и отхвърлителна части, относно конкретните размери на претенциите – т. е жалбите и на двете страни не са уважени в останалите части.

В решението съдът е присъдил възнаграждение на адвоката на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв за тази инстанция в размер на 400 лв. като е обосновал изводите си защо присъжда този размер адвокатско възнаграждение в полза на представителя на ищеца. Аргументите на съда не касаят фактическата и правна сложност на спора, която действително е висока, а обстоятелството, че по същество жалбата на ищеца не е уважена в по - голямата си част, а само по отношение различен начален момент на законната лихва върху вече присъдените вече от СГС суми.

Следователно, става въпрос само за определяне на различен начален момент на присъдената с решението законната лихва върху обезщетенията по чл. 49 ЗЗД, а не за уважена претенция в конкретен размер, който да служи като цена за определяне адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца, както се поддържа в молбата.

Въззивният състав намира, че не е налице основание за промяна изводите му, изложени в мотивите на решението, относно размера на адвокатското възнаграждение на ищеца за тази инстанция, присъдено на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв.

Отделно и само за пълнота настоящият съдебен състав приема, че определените по правилата на Наредба № 1/2004 г. МРАВ възнаграждения, само в зависимост от защитавания интерес, не винаги са справедливи и обосновани, ако не се отчита фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. В този смисъл разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, в което се приема, че чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Тъй като в случая въззивната жалба на ищеца не е уважена в своята цялост, а само в посочената по – горе част, определеното от състава възнаграждение 2 съответства на уважената част от жалбата на ищеца. Съдът намира, че не е налице основание за присъждане на по-висок размер възнаграждение в полза на адвоката за тази инстанция.

По изложените съображения въззивният състав счита, че молбата на адвокат Г.

Б. Х. - процесуален представител на ищеца Ю. Г. К., за изменение на решение № 1106/15.09.2025 г. по настоящото дело по разноските присъдени в негова полза по реда на чл. 248 ГПК, следва да се остави без уважение.

Водим от горното САС:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 29855/06.11.2025 г., подадена от адвокат Г. Б. Х. - процесуален представител на ищеца Ю. Г. К., за изменение на решение № 1106/15.09.2025 г. по настоящото дело по разноските присъдени в негова полза по реда на чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3