Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 402 от 01.04.2022, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 3010/2021
Вид
Решение № 402
Подписан
01.04.2022
В сила
18.02.2023
Състав
ДИАНА РАДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60,ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 200,ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 405а,ал.3 · Кодекс на труда
  • §1 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Велико Търново, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20214110103010 по описа за 2021 година

Субективно и обективно съединени искове с правно основание 135, ал.1 от ЗЗД. чл.

Ищците Л. Н. К. и Ж. Н. К. твърдят, че първата от тях е майка, а вторият е брат -близнак на починалия при трудова злополука ****, който приживе работел за ответното дружество « Хайлендър» ЕООД в заведение за хранене и къща за гости в с.*** Излагат, че техния близък починал на 20.08.2020 г. при токов удар по време на работа. След обявяване на трудово правоотношение с постановление на Инспекция по труда от 11.11.2020 г., злополуката била призната за трудова с разпореждане на НОИ от 3.09.2021 г.

Твърдят, че след издаване на постановлението от Инспекция по труда – Велико Търново на 1.12.2020 г. и на 7.07.2021 г. работодателят –длъжник по вземане за обезщетение за трудова злополука , изискуемо от датата на смъртта на К., прехвърлил всички свои недвижими имоти , с което извършил увреждащи действия спрямо тях. Сочи, че с НА за покупко-продажба на недвижим имот № 150, дело № 468/20 г. на нотариус № 580 в НК с район на действие ВТРС, «Хайлендър» ЕООД продал на « Сейла 62» ЕООД описания в акта поземлен имот, като към датата на покупко-продажбата двете дружества са управлявани от Марк Томас Килик . Впоследствие управителят на «Хайлендър» ЕООД-Марк Томас Килик прехвърлил собствеността и 1 управлението на дружеството на Линда Луис Уол , с която бил във фактическо съжителство и която му помагала в търговската дейност. Изтъква, че с НА № 167, дело № 316/21 г. на нотариус с рег.№ 580 в НК първия ответник продал фиктивно на втория ответник три броя недвижими имоти.

Заявява, че сделките са увреждащи спрямо ищците при знание за това от страните, като намерението за увреждане се доказва от факта, че те са извършени между свързани лица; паричните престации не са заплатени към момента на продажбите и отделно от това, с подаденото заявление за откриване на производство по ликвидация на дружеството-работодател същото цели да осуети правата на обезщетяване на близките на починалия.

Моли съда да обяви за недействителни по отношение на ищците описаните в исковата молба договори за покупко-продажба на недвижими имоти, извършени с НА № 150, дело № 468/20 г. и НА № 167, дело № 316/21 г. на нотариус с рег.№ 580 в НК с район на действие ВТРС. Претендира разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.Б. от ВТАК поддържат исковите претенции.

Ответникът „Хайлендър“ ЕООД – в ликвидация, представляван от ликвидатора Марк Томас Килик не е депозирал в срок отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.

Ответникът „ Сейла 62“ ЕООД, представляван от Линда Луис Уол не е депозирал в срок отговор на исковата молба. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Д. от ВТАК оспорва исковите претенции. Заявява, че същите са недопустими и неоснователни и моли съда да ги отхвърли.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от препис-извлечение от акт за смърт **** е починал на 20.08.2020 г. , за което е съставен акт за смърт №25/21.08.2020 г. на кметство с.*** Община В.Търново. Според приетото удостоверение за наследници изх.№ 94-013289/7.09.2021 г. на Община Бургас законен наследник е майка му Л. Н. К.. Ищецът Ж. Н. К. е брат-близнак на починалия ****, което се установява от приетите удостоверения за раждане. На 11.11.2020 година Инспекция по труда Велико Търново е обявила съществуването на трудово правоотношение на основание чл. 405а,ал.3 от КТ между **** и „ Хайлендър“ ЕООД, с.***с управител Марк Томас Килик. С Решение № 193/28.06.2021 г.

2 на Административен съд Велико Търново оспорването на постановлението, заявено по жалба на дружеството е отхвърлено, като недоказано. Решението е влязло в законна сила на 18.02.2022 г. след потвърждаването му с Решение № 1584/18.02.2022 г. по адм.д.№ 9851/2021 г. на ВАС. След разследване на злополуката станала на 20.08.2020 г. , обективирано в протокол № 5103-04-10 от 25.08.2021 г. с Разпореждане № 5104-04-56/3.09.2021 г. на ТП на НОИ Велико Търново на основание чл. 60,ал.1 от КСО злополуката с **** е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО. Няма данни разпореждането да е обжалвано от заинтересованите лица. От представените извлечения от Търговския регистър е видно, че „Хайлендър“ ЕООД е собственост и управляван от Марк Томас Килик, който е бил и едноличен собственик и управител на „ Сейла 62“ ЕООД. На 4.12.2020 г. Марк Томас Килик е прехвърлил дружеството на Линда Луис Уол, която е станала едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Със заявление от 31.08.2021 г. „Хайлендър“ ЕООД е поискал вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация и към 21.10.2021 г. дружеството е в ликвидация с ликвидатор-Марк Томас Килик. С Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 150 т.3, рег.№ 5805, дело № 468/2020 г. от 1.12.2020 г. на Нотариус № 580 в НК с район на действие ВТРС „ Хайлендър“ ЕООД, чрез управителя Марк Томас Килик продава на „Сейла 62“ ЕООД, представляван от Марк Томас Килик собствения на дружеството недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на с.***с площ от 2665 кв.м. , заедно с построените в имота Сграда с идентификатор *** със ЗП от 59 кв.м. с предназначениежилищна сграда еднофамилна и Сграда с идентификатор *** с площ от 55 кв.м. с предназначение-друг вид сграда за обитаване и Сграда с идентификатор *** с площ от 151 кв.м. , представляваща сграда със смесено предназначение- стаи за гости, за сумата от 30 000 лева, която ще бъде заплатена по банков път на 4 равни части в срок от две години – 7500 лева до 1.06.2021 г.; 7500 лева до 30.12.2021 г., 7500 лева- до 1.06.2022 г. и 7500 лева- не по-късно от 20.12.2022 г. Данъчната оценка на имота е 18 295,40 лева според удостоверение от Д „МДТ“ при Община В.Търново от 25.02.2022 г., а към момента на сделката е била 19682,10 лева. С Нотариален акт № 167, т.2 рег.№ 3825, дело 316/21 от 7.07.2021 г. на нотариус № 580 в регистъра на НК с район на действие ВТРС „Хайлендър“ ЕООД, чрез управителя Марк 3

Томас Килик продава на „ Сейла 62“ ЕООД, представлявано от Линда Луис Уол следните недвижим имоти: Сграда с идентификатор *** с площ от 174 кв.м. предназначение –Сграда за обществено хранене; ПИ с идентификатор *** с площ от 904 кв.м. незастроен ; ПИ с идентификатор *** незастроен с площ от 1900 кв.м. за сумата от 25 000 лева , която ще се заплати по банков път на четири равни части за срок от две години , както следва- 6250 лева ще се заплати до 30.12.2021 г., 6250 лева- до 30.06.2022 г.; 6250 лева- до 30.12.2022 г. и 6250 лева-не по-късно от 30.06.2023 г. Данъчната оценка на имотите е 13 394,60 лева към датата на изповядване на сделката, а към 25.02.2022 г. е общо 16002 лева, видно от приложените удостоверения издадени от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община В.Търново. От протокол за разпит на свидетел по ДП № ЗМ653/20 г. на РУ Велико Търново проведен на 26.08.2020 г. се установява, че Линда Луис Уол е заживяла заедно с Марк Томас Килик през м.март 2020 г. в неговата къща в с.*** помагала му е в къщата за гости и в ресторанта.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. От изложените факти и обстоятелства в исковата молба и приложените доказателства се установява, че ищцата Л. Н. К. е майка на починалия ****. В качеството си на негов законен наследник след смъртта му тя е процесуално легитимирана да търси обезщетение за вреди вследствие на смърт от трудова злополука по чл.

200,ал.1 от КТ , тоест същата има качеството на кредитор спрямо работодателя –ответника „ Хайлендър“ ЕООД -в ликвидация. С ТР №1/21.06.2018 г. по т.д.№ 1/2016 г. на ОСТГТК на ВКС , т.1 се разшири кръгът от лица, които са материално правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък.

Освен тези, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, по изключение са добавени и тези лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Указано е, че обезщетение се присъжда само при доказана особено близка връзка с 4 починалия и действително претърпени вреди от смъртта му. Цитираното ТР, задължително в правоприлагащата дейност на съдилищата, установява материално правната легитимация и на втория ищец- Ж. Н. К., брат-близнак на починалия. Същият има качество на кредитор, доколкото е материално и процесуално-правно легитимиран да търси обезщетение за претърпените вреди от смъртта на брат си, като въпросът относно основателността на претенцията му е неотносим към настоящото производство. Исковете са предявени и срещу процесуално легитимирани да отговарят по тях ответници.

Първият ответник е работодателят на починалия – „ Хайлендър“ ЕООД –в ликвидация, а вторият ответник е „ Сейла 62“ ЕООД –лицето, с което работодателят е договарял сделките, с които се твърди, че кредиторите са увредени. С оглед изложеното, възражението на процесуалния представител на втория ответник за недопустимост на исковете е неоснователно.

Неоснователно е и възражението относно родова неподсъдност на спора, доколкото са предявени обективно съединени искове всеки с цена под 25 000 лева. За да бъде уважен иска по чл. 135,ал.1 от ЗЗД, ищците следваше да установят освен качеството си на кредитори /имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния близък , настъпила при трудова злополука/ , още наличието на увреждащи сделки , знание / съзнаване/ на длъжника-прехвърлител за увреждането при разпореждането с имота, както и знание у лицето, с което е договарял за увреждането при възмездния характер на сделките. От приобщените по делото доказателства безспорно се установява, че след настъпилата на 20.08.2020 г. смърт на *** К. е извършена проверка от Инспекция по труда Велико Търново и между него и работодателя „ Хайлендър“ ЕООД, представляван от Марк Килик е обявено съществуването на трудово правоотношение по реда на чл. 405а, ал.

3 от КТ с постановление от 11.11.2020 година. Доказа се, че подадената жалба от работодателя срещу постановлението на ИТ е оставена без уважение, а решението на Административен съд Велико Търново е потвърдено с решение на ВАС от 18.02.2022 г. Междувременно на основание действието на постановлението, чието обжалване не спира изпълнението и след извършена проверка с Разпореждане от 3.09.2020 г. ТП на НОИ Велико Търново обявява злополуката ,настъпила с *** К. за трудова злополука. Разпореждането не е обжалвано и също е влязло в законна сила. Тоест, след датата на смъртта 20.08.2020 г. работодателят- ответникът „ Хайлендър“ ЕООД, чрез управителя 5 си Марк Килик е имал знанието за възникналото право на обезщетение за вреди на наследниците на починалия / в случая е ирелевантно знаел ли е персонално кои са правоимащите лица/. Самият факт на обжалване на издаденото от Инспекция по труда постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение красноречиво сочи, че управителят на дружеството е съзнавал, че смъртта на лицето, настъпила в помещение, в което той осъществява търговска /ресторантьорска /дейност чрез търговското си дружество, би имала за последици претенции на близките на починалия спрямо управляваното от него дружество. С това ясно съзнание Марк Килик е извършил първата разпоредителна сделка, като на 1.12.2020 година е прехвърлил с НА № 150 дело 468/20 г. собствеността върху описания в НА недвижим имот на друго свое дружество – „ Сейла 62“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е той.