Решение № 172 от 28.01.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 172

Враца, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВА БОРИСОВА

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БОРИСОВА административно дело № 20257080700509 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Д. Ц. Х., [ЕГН] с адрес [населено място], против Заповед № 25-0288-000181/13.09.2025 г., издадена от Полицейски инспектор при ОДМВР – Враца, РУ Козлодуй, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на заповедта, изразяващи се в това, че е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно установена фактическа обстановка и в противоречие с материалния закон. Навежда доводи, че не е извършил вмененото му нарушение и че към момента на издаване на заповедта няма издадено наказателно постановление. Моли заповедта да бъде отменена.

Ответникът, Полицейски инспектор при ОДМВР – Враца, РУ Козлодуй, редовно призован не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата е получена от адресата на 23.10.2025 г., а жалбата против нея е на 21.10.2025 г., с оглед на което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че че на 13.09.2025 г., около 00:55 ч., в [населено място], жалбоподателят е управлявал лек автомобил БМВ 740, като е бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, отчело 0,74‰. На водача е издаден талон за медицинско изследване, като при извършеното химическо изследване на кръвната проба е установена концентрация на алкохол 0,59‰., описаното е прието за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН на същата дата – 13.09.2025 г. Полицейски инспектор при ОДМВР – Враца, РУ Козлодуй, е издал обжалваната в настоящото производство Заповед за прилагане на ПАМ № 25-0288-000181/13.09.2025 г. В заповедта е прието, че виновно е нарушена нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП и на основание чл. 22 ЗАНН по отношение на оспорващият е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същата разпоредба съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му материални и териториални правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП мерките на административна принуда по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от същия закон се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях лица. Правомощието на Полицейски инспектор при ОДМВР – Враца, РУ Козлодуй да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, произтича от приложената към делото Заповед №369з-2384/09.09.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите за контрол по ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и доколкото носи характеристиките по чл. 21, ал. 1 от АПК, следва да съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, което противно на изложеното в жалбата, в случая е сторено.

В акта се съдържа наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. В текста ѝ фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на мярката, цитирани са приложимите законови разпоредби. Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на водач на МПС, изразяваща се в управление на МПС след употреба на алкохол. Към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е достатъчно установяване на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 1 от същия закон, въвеждащ забрана за управление на ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Изложените мотиви в оспорения акт са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Съдът не констатира и други нарушения на процедурата, които да са повлияли или биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК и възраженията в тази насока са неоснователни.

Оспорената заповед се явява и материално законосъобразна. Със същата по отношение на водач на МПС е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП. Една от хипотезите в този текст, в редакцията му към датата на издаване на оспорената заповед, предвижда временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Достатъчно е концентрацията да е установена по един от изброените в разпоредбата алтернативни способи - с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. В конкретния случай концентрацията на алкохол 0,59‰, установена чрез химическо изследване на кръвта, безспорно попада в приложното поле на цитираната правна норма. Кръвната проба има приоритетна доказателствена сила спрямо показанията на техническото средство. При цитираната по-горе законова регламентация, относима към настоящия случай, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е наличие на алкохол в кръвта на водача над 0,5 промила, т.е всяка концентрация на етилов алкохол над допустимите от закона 0.5% за управление на МПС, задължава органа при условията на обвързана компетентност да приложи императивната норма на чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП, без да има право на преценка дали да стори това или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. От друга страна процесната мярка има двояко значение - същата е от превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, по силата на закона мярката подлежи на предварително изпълнение и органът е вписал в заповедта фактическите обстоятелства по съставения АУАН, въз основа на който е издадена. Доводът на жалбоподателя, че липсва издадено наказателно постановление, е неотносим, тъй като принудителната административна мярка има превантивен, а не наказателен характер и може да бъде приложена преди приключване на административнонаказателното производство.

В обобщение на изложеното, предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. В случая нарушението на водача е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила в административното производство до доказване на противното. В съдебната фаза на производството всяка от страните следва да установи фактите, обуславящи твърденията й. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 АПК. Констатациите в АУАН, че оспорващият е управлявал описаното МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, не са оборени от събраните в хода на съдебното производство доказателства.

Срокът за налагане на мярката е определен в закона, поради което административният орган няма задължение да излага мотиви в тази насока.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона- осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата и то от момента на установяване на противоправното му поведение до настъпване на прекратително условие, с което е обвързано действието на приложената ПАМ.

По изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Ц. Х. против Заповед № 25-0288-000181/13.09.2025 г., издадена от полицейски инспектор при ОДМВР – Враца, РУ Козлодуй.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Съдия: