Решение № 3560 от 25.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 1522/2026
- Вид
- Решение № 3560
- Подписан
- 25.09.2026
- Състав
- ИВИАНА ДИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.10, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
- чл.574, ал.11, изр.2 · Кодекс за застраховането
- чл.303 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3560 гр. София, 25.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110201522 по описа за 2026 година
Производството е по реда на Глава III, Раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. Б. срещу Наказателно постановление (НП) № 258177-000013 от 29.10.2025г., издадено от Началник Група в РДГП „Аерогари”, ГПУ София, с което на жалбоподателя Б. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени „глоба” в размер на 300 лева (153,39 евро) и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на Н. Б. са отнети и 10 контролни точки.
В жалбата на Н. С. Б. се твърди, че при съставянето на Акта й било обяснено, че щом плати застраховката на автомобила ще й бъдат върнати регистрационните табели на моторното превозно средство (МПС), ще й бъде наложена „глоба“ и няма да й се отнема свидетелството за управление на МПС. Поради това жалбоподателката счита, че наложените й наказания са „прекалено тежка мярка“. Н. Б. иска да не бъде лишавана от правото да управлява МПС.
По делото е депозирана молба от гл. Ю. с вх. № 122840/20.04.2026г., в която се посочва, че НП е законосъобразно, издадено от компетентен орган в съответната форма, при спазване на материално-правните и процесуалните разпоредби на закона, както и че е съобразено с целта на закона. Твърди се, че АУАН съдържа всички реквизити по чл.42 от ЗАНН, а Наказателното постановление съответно всички реквизити по чл.57 от ЗАНН.
Посочени били датата и мястото на извършване на нарушението, подробно били описани обективните признаци на вмененото нарушение, обстоятелствата, при които то е извършено, както и правната квалификация на нарушението. Според гл. Ю. не са налице основанията за 1 прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не показвало занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид. Приема се, че наложената глоба изпълнява превантивната функция на санкцията в пълен обем. Иска се СРС да потвърди Наказателното постановление. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а ако жалбоподателят иска присъждане на адвокатско възнаграждение - гл. Ю. моли то да бъде редуцирано до минимума.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Н. С. Б. не се явява лично и не изпраща представител, който да вземе становище по спора.
Въззиваемата страна Началник Група в РДГП „Аерогари”, ГПУ София не се явява и не изпраща представител пред СРС в съдебното заседание на 21.04.2026г., а в съдебното заседание на 30.06.2026г. се представлява от гл. Ю., която по време на съдебните прения пред СРС пледира за потвърждаване на Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Според процесуалния представител на въззиваемата страна фактическата обстановка се потвърждава от писмените и гласните доказателства. Иска се СРС да присъди и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „***“ с рег. № ********** е собственост на Н. С. Б.. За този автомобил имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/22/125001416284 с начална дата 28.04.2025г. и крайна дата 28.04.2026г., но застраховката била прекратена на 13.08.2025г. В тази връзка до Н. Б. (като собственик на лек автомобил „***“ с рег. № **********) било изпратено на 29.08.2025г. от Гаранционен фонд Уведомление № 009311/24.08.2025г. Това Уведомление по чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането (КЗ), обаче, няма данни да е било получено от Б.. Въпреки това от Гаранционен фонд изпратили до МВР уведомление, че автомобилът няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въз основа на това уведомление от Гаранционен фонд на 24.09.2025г. била прекратена регистрацията на лек автомобил „***“ с рег. № ********** на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Тази служебно прекратена регистрация на МПС-то била съответно отбелязана в АИС-КАТ, но за нея собственикът на автомобила не бил уведомен.
На 10.10.2025г. малко преди 20:30 часа Ц. М. Л. спрял лек автомобил „***“ с рег. № ********** в гр. София, предгаров площад на Терминал 2, Летище София „Васил Левски“, с посока от бул. „Брюксел“ към ул. „Мария Атанасова“. Причината за това била, че Л. чакал Н.
Б. (собственик на лек автомобил „***“ с рег. № **********) да кацне на летището с полет от Великобритания. Това, обаче, не се знаело от св. С. С. (ст. полицай в III група ЛСАС, ГПУ София) и тъй като половин час автомобилът останал на посоченото по-горе място, свидетелката решила да извърши полицейска проверка на превозното средство.
На 10.10.2025г. около 21:00 часа свидетелите С. С., П. Н. и Р. М. пристъпили към проверка на МПС с рег. № **********. В хода на проверката било установено, че МПС-то е 2 със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП поради изтекла „Гражданска отговорност“. В хода на проверката Н. Б. пристигнала със самолета и отишла до Л. и автомобила си. Свидетелката С. извикала И. И. за съдействие. Последният (в присъствието на С. С. и П. Н.) съставил срещу Н. С. Б. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АД № 361, бланков № 724327 от 10.10.2025г. – за нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Препис от този Акт е връчен на Н. Б. срещу подпис на 10.10.2025г.
Въз основа на този АУАН Началник Група в РДГП „Аерогари“, ГПУ София издал Наказателно постановление № 25-8177-000013 от 29.10.2025г., с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложил на Н. С. Б. административни наказания „глоба” в размер на 300 лева (153,39 евро), „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са й отнети и 10 контролни точки.
Н. С. Б. получила препис от това Наказателно постановление на 14.11.2025г. и на 28.11.2025г. подал жалба чрез *** директно в СРС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства : Заповед № 3282з-5208 от 18.09.2025г. на Директора на ГД „Гранична полиция“, Заповед № 8121з-1389 от 07.10.2024г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-993 от 29.07.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-1338 от 08.12.2020г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121К-10024 от 08.08.2025г. на Гл. секретар на МВР, длъжностна характеристика за длъжността Началник Група „Летищна сигурност“ от ГПУ и Началник на Група в Сектор „Летищна сигурност – Аерогара София“ от ГПУ към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, справка за собствеността на МПС с рег. № **********, писмо до ОДМВР Враца, Сектор „Пътна полиция“ – Враца с копие на плик, АУАН Серия АД № 361, бланков № 724327 от 10.10.2025г., Заповед № 3282з-3925 от 19.08.2024г. на Директора на ГД „Гранична полиция“, длъжностна характеристика за длъжността полицай – старши полицай в Група „Летищна сигурност“ от ГПУ и в Група на Сектор „Летищна сигурност – Аерогара София“ от ГПУ към Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, известие за доставяне на жалба от ***, писмо от Гаранционен фонд с вх. № 74576 от 10.03.2026г. (с приложени Уведомление № 009311/24.08.2025г., справка за изпратени писма от Гаранционен фонд към собствениците на МПС за липсваща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по рег. № **********, справка от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС с рег. № ********** и справка от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“ за 3
МПС с рег. № **********), справка за регистрации на МПС с рег. № **********, както и показанията на свидетелите И., С., М. и Н..
Приложените на лист 18, лист 51 и лист 52 от делото справки са обективни и достоверни. Те са издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС се доверява на тези писмени доказателства. От справките на лист 18 и лист 52 от делото се доказва, че лек автомобил „***“ с рег. № ********** е собственост на Н. С. Б., а от справката за регистрации на МПС с рег. № ********** става ясно, че регистрацията на МПС с рег. № ********** е била служебно прекратена на 24.09.2025г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционен фонд. В тази връзка справката на лист 51 от делото намира опора и в справката за изпратени писма от Гаранционен фонд към собствениците на МПС за липсваща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по рег. № **********.
Справката за изпратени писма от Гаранционен фонд към собствениците на МПС за липсваща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по рег. № **********, справката от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС с рег. № **********, справката от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с рег. № ********** и Уведомление № 009311/24.08.2025г. се явяват информативни, относими, достоверни, обективни и взаимно допълващи се писмени доказателства. Освен това тези писмени доказателства намират опора в справката за регистрации на МПС с рег. № **********, справката за собствеността на МПС с рег. № ********** и АУАН. Поради това СРС дава вяра на справките, приложени към писмото от Гаранционен фонд с вх. № 74576 от 10.03.2026г. От тези справки се доказва, че за лек автомобил „***“ с рег. № ********** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица № BG/22/125001416284 с начална дата 28.04.2025г. и крайна дата 28.04.2026г., но застраховката е била прекратена на 13.08.2025г., на 29.08.2025г. от Гаранционен фонд изпратили до Н. Б.
Уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ с № 009311/24.08.2025г., а на 23.09.2025г. от Гаранционен фонд изпратили до МВР уведомление, че автомобилът няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“. От съвкупната преценка на кредитираните по-горе доказателства не се установява Уведомлението по чл.574, ал.10 от КЗ да е получено от собственика на МПС-то.
Писмото от Гаранционен фонд с вх. № 74576 от 10.03.2026г. представлява придружително писмо. То не следва да се кредитира от съда, тъй като не съдържа обективна информация. В него се съдържат разсъждения за приложението на закона, които обаче не се споделят от този съдебен състав. Редно е да се посочи, че чл.574, ал.10 от КЗ изисква от Гаранционен фонд да уведоми, а не само да изпрати на собственика на МПС-то информация, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е била прекратена и не е подновена. Освен това законът дава срок от 14 дни на собственика на МПС-то да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен 4 договор за този вид застраховка. Ако собственикът на МПС-то не е получил Уведомлението от Гаранционен фонд той няма как да узнае, че за него е започнал да тече 14-дневният срок по чл.574, ал.10 от КЗ. Според чл.574, ал.11, изр.2 от КЗ едва когато този 14-дневен срок по чл.574, ал.10 от КЗ изтече и не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Гаранционният фонд следва да уведоми компетентните органи (МВР), че следва да се прекрати регистрацията на МПС-то. Поради това този състав на СРС приема, че Уведомлението по чл.574, ал.10 от КЗ трябва да е достигнало до знанието на собственика на МПС-то и без то да е връчено няма как да се предприемат действия от страна на Гаранционен фонд по информиране на МВР, а съответно и от тях за прекратяване на регистрацията на автомобила. Именно поради това СРС отказва да кредитира писмото на Гаранционен фонд, приложено на лист 39 от делото, тъй като съдържанието му се явява предубедено и едностранчиво.