Решение № 3730 от 06.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3730 гр. София, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20261110212355 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 12831145 на СДВР с дата на нарушението от 12.05.2026г. срещу К. С. В., ЕГН: **********, с който му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 25,56 евро за административно нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат доводи, че ЕФ е издаден в нарушение на процесуалните правила, респективно, че ЕФ не отговоря по форма и съдържание на посоченото в закона.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява и не се представлява. Подава писмена молба с аргументи по същество и моли делото да се разгледа в неговото отсъствие.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител, в писмени бележки моли за потвърждаване на ЕФ и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На 12.05.2026 г. в 14:14 часа жалбоподателят К. С. В., ЕГН: ********** управлявал МПС лек автомобил ,,***'' с регистрационен номер ,,***'', негова лична собственост, в гр.

София по бул. Илиянци номер 12 с посока на движение от бул. История славянобългарска към ул. Първа българска армия при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място. На бул. Илиянци до номер 12, с мобилно автотехническо средство ATCC 1

ARH CAM S1 № 1250b28, изпитано с протокол за проверка от БИМ от 24.06.02025г. и със снимков материал към създадения клип, е установено, че лекият автомобил, се е движел със скорост от 65 км/ч, след приспадане от 3 км/ч толеранс от 68 км/ч или с превишена скорост над разрешената от 15 км/ч.

След заснемане на нарушението, на жалбоподателя като собственик на МПС бил издаден бил издаден и връчен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 12831145 на СДВР с дата на нарушението от 12.05.2026г. срещу К. С. В., ЕГН: **********, с който му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 25,56 евро за административно нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Собствеността на автомобила се установява по справка от ОПП СДВР към преписката.

На базата на всички събрани по делото доказателства съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото. Ето защо са неоснователни възраженията, че измерването на скоростта е неточно.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на булеварда, където е извършено нарушението, срещу кой номер е установено нарушението, посоката на движение, датата и часът на нарушението.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 68 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч съобразно посоченото в протокола за проверка.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП СДВР справка. Няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6 ЗДвП и същият носи отговорност по силата на закона за извършеното с неговия автомобил нарушение. Ето защо възраженията в обратния смисъл са неоснователни.

Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“ по административната преписка е съставен на 19.05.2026г, но няма доказателства за връчването му и от придружителното писмо на СДВР е видно, че не се разполага с такива. Съобразно тези данни фишът е издаден малко повече от месец след установяване на нарушителя.

Спазени са всички срокове за неговото съставяне. Датата на връчване е различна от датата на съставяне и единствено касае сроковете за обжалване, които са спазени от жалбоподателя.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокол.

Обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението.

В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, по силата на самата разпоредба на закона (чл.21, ал.1 то ЗДвП, която предвижда максимална скорост за движение на територията на населено място за тази категория МПС – 50 км/ч). Същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно установено. Доколкото пътят се намира в населено място общото ограничение е винаги 50 км/ч. Съответно е следвало жалбоподателят да спазва общото ограничение от 50 км/ч за населено място. Видно от протоколът за използване на АТСС липсва въведено друго ограничение на скоростта и е следвало водачът да се съобразява с общото такова за населено място.

Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни 3 камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.

Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта. Видно от него, техническото средство е било поставено на посоченото в ЕФ местоположение в рамките на населено място без наличие на пътни знаци, указващи движение със скорост, различна от предвидената в чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съответно е следвало да спазва общото правило за поведение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и да избира скорост на движение в максималните граници на тази разпоредба.

Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за обозначението на техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн. в ДВ. Бр. 54/2017 г. беше отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща задължение на контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Също така е отменена и разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.), която също създаваше задължение за обозначаване на техническото средство.