Решение № 19800 от 04.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19800 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20221110155022 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. К. Р. срещу ответника “Алба Център” ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителните искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 200 КТ, вр. чл.

52 ЗЗД.

Ищцата твърди, че по силата на Трудов договор № 113/19.09.2021 г. е заемала при ответника длъжността „Оператор контактен център“. На 25.05.2022 г., излизайки за регулярна почивка, слизайки по стълбите на работното си място, падналата и наранила дясното си коляно. Поради силната болка и невъзможността да ходи, посетила УМБАЛ “ИСУЛ”, гр. София, където било установено, че е получила контузия на дясното коляно и дясната подбедрица. Поради нестихващите болки, наличието на оток в коляното и накуцваща походка, впоследствие било направено изследване ЯМР, което установило разкъсване на менискуса.

За отстраняване на увреждането се наложило да претърпи оперативно лечение, за което била хоспитализирана в периода от 02.08.2022 г. до 04.08.2022 г. Във връзка с медицинските интервенции ищцата заплатила сумата от 1 300 лв. за извършването на операцията, както и 310 лв. за магнитен резонанс и 40 лв. за преглед при специалист.

Твърди, че вследствие на увреждането е претърпяла и неимуществени вреди – месец пълно обездвижване, силни болки и страдания, болезнени движения, необходимост от постоянна помощ. Сочи, че и към настоящия момент се придвижва с патерици, кракът й е оточен, с намалена подвижност.

Посочва, че травмата се е отразила на психиката й, не може да спи, изпитва тревожност, понижено настроение. Твърди развито посттравматично стресово разстройство.

1

Сочи, че инцидентът е деклариран, като злополуката е призната за трудова с Разпореждане № 31688 от 01.06.2022 г. на ТП на НОИ – София град.

С оглед на това отправя искане ответникът-работодател да бъде осъден да заплати обезщетение за вредите, претърпени от ищцата в резултат на трудовата злополука, а именно: 1650 лева - обезщетение за имуществени вреди, равняващи се на сторените разходи за диагностика и оперативно лечение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /11.10.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 40000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука /25.05.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.

Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, но оспорва наличието на влязъл в сила административен акт за признаване на злополуката за трудова. Твърди, че е осигурил здравословни и безопасни условия за труд, стълбището е било почистено и обезопасено, поради което падането на ищцата /осъществило се извън времето на разрешената й по график почивка/, се е случило изцяло по нейна вина - поради проявена груба небрежност. Счита, че след инцидента е продължила да идва на работа, поради което сама е допринесла за влошаването на здравословното си състояние.

С оглед изминалия значителен период от време след инцидента и констатациите за “прясно скъсване” в медицинската документация, оспорва наличието на причинна връзка между скъсването на менискуса и падането на ищцата.

Сочи, че болничния лист от 27.05.2022 г. е издаден със задна дата /от 25.05.2022 г. - датата на инцидента/, без законово основание.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че описаните в исковата молба вреди са настъпили в резултат на трудова злополука, за която отговаря работодателят, сочи, че не оспорва размера на претенцията за имуществени вреди, но счита претенцията за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. за прекомерна. Посочва, че на 17.11.2022 г. трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, поради което размерът на обезщетението за вреди, за които работодателят отговаря, следва да бъде ограничен до тази дата.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, а и се установява от представения трудов договор, че към датата на злополуката, ищцата е работила по трудово правоотношение в ответното дружество, като е заемала длъжността 2

“Оператор, контактен център”.

От представените и приети по делото декларация за трудова злополука от 31.05.2022 г., изходяща от работодателя, както и от влязлото в сила в хода на процеса /след постановяване на решение № 8973/19.07.2024 г. по а.д. № 1207/2024 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 6726/07.11.2023 г. по а.д. № 7391/2023 г. на АССГ/ разпореждане № 31688/01.06.2022 г. на ТПСофия град на НОИ, се установява, че настъпилата на 25.05.2022 г. злополука /падане от страна на ищцата при слизане по стълбите в сградата на дружеството-ответник, вследствие на което е получила контузия на дясно коляно и дясна подбедрица/ е призната за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО.

Не е спорно между страните и се установява от представените по делото болнични листове, че ищцата е била временно нетрудоспособна за периода от датата на трудовата злополука до 03.09.2022 г. Обстоятелството, че болничният лист от 27.05.2022 г. /л. 15/ е издаден за минал период - считано от 25.05.2022 г., поради късното му поискване от пострадалия, е ирелевантно за настоящото производство.

Не е спорно между страните и се установява и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. /л. 80/, че инцидентът е настъпил на процесната дата /25.05.2024 г./, около 16:20 часа, когато свидетелката чула шум от падане на чаша по стълбището, което водело от втория етаж на сградата, където работили с ищцата, до паркинга, където излизали за почивка. След като отишла на място, свидетелката разказва, че видяла ищцата, която била седнала на табуретка и се оплаквала от болки в десния крак. Разказала й, че паднала по стълбището, докато слизала.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че непосредствено след инцидента, ищцата е била откарана до болница от екип на Спешна медицинска помощ, като е била прегледана от специалист по ортопедия и травматология /л. 47-48/, установил нанесени травматични увреждания в областта на дясната коленна става. Дадени са предписания за покой, обезболяване, криотерапия, имобилизация и преглед от специалист след 7 дни.

От показанията на свидетеля С., както и от направеното извънсъдебно признание от страната, обективирано в съдебно-медицинската експертиза /л.

116/, се установява, че в първите два дни непосредствено след инцидента ищцата се явила на работа, а чак след това излязла в отпуск поради временна нетрудоспособност.

Установява се от представената медицинска документация, че на 29.06.2024 г. на ищцата е извършено МРТ изследване на дясна коленна става /л.12/, за което е заплатена сумата от 310 лева. Съгласно заключението от проведеното изследване са установените интрасубстанциална лезия на дорзалния рог на медиалния менискус; суспектни данни за частично разкъсване на медиалния пателарен ретинакулум с едем по хода му, както и 3 едем в подкожната мастна тъкан медиално.

От представената по делото Епикриза от 04.08.2022 г. /л. 13/ се установява, че на 02.08.2022 г. е проведената оперативна намеса артротоскопия на дясна коленна става, като е извършена резекция на увредената част от менискуса. Видно от представената фактура и касов бон, цената на извършената интервенция, заплатена от ищцата, възлиза на сумата от 1300 лева.

От приетата, неоспорена от страните, съдебно-медицинска експертиза /л. 106-120/, изготвена на база наличните по делото медицински документи и след извършен от вещото лице преглед на ищцата /през месец ноември 2023 г./, както и от проведеното изслушване на вещото лице в проведеното по делото открито съдебно заседание от 23.11.2023 г. /л. 126/ се установява, че ищцата е претърпяла травма на менискуса на десния си крак, представляващ вътреставна структура, находяща се между бедрената кост и големия пищял.

Сочи, че се касае за разкъсване в ограничена задна част на менискуса, чийто ефект е болка, ограничаване в движенията и събиране на течност в ставата, което видимо изглежда като оток, накуцване с увредения крак. Разяснява, че за да се получи това увреждане е необходима голяма сила на въздействие, като не е възможно то да се получи от обичайни дейности от ежедневния живот.

Сочи, че от медицинска гледна точка са налице основания да се приеме, че травмата на менискуса стои в пряка причинно-следствена връзка с инцидента, както по давност, така и по механизъм на травмообразуване.

В ОСЗ разяснява, че проведеното лечение е правилно, като ЯМР изследването /което единствено може да установи нанесената мекотъканна трамва/, традиционно се провежда след първите 10-14 дни от нараняването, тъй като първоначалните оток и хематома препятстват правилното диагностициране. Разяснява, че “прясно разкъсване” означава такова, настъпило в период от няколко месеца преди изследването.

Категоричен е, че от медицинската документация и проведените изследвания не се установява предходно претърпяна от ищцата травма на същия крак.

Сочи, че пълно възстановяване от инцидента е невъзможно, но след извършеното оперативно и рехабилитационно лечение, възвръщането към обичайните дейности от ежедневния живот е очакваемо.

Сочи, че средният възстановителен период е около 2,5 - 3 месеца, при необходима имобилизация на крайника за период от 14-21 дни, характеризиращ се с първоначално интензивни и постепенно отслабващи болки. В случая на ищцата, след проведения преглед, вещото лице разяснява, че е достигната максималната терапевтична цел на лечението, като възстановяването /около година и половина след инцидента/ е почти пълно, като все още се наблюдават лек оток, ненапълно възстановена подвижност на ставата и болков синдром.

Сочи, че лекостепенното намаление на обема на движенията при 4 флексия е вероятно с постоянен характер, като това се отнася и по отношение на изпитваните от ищцата болки, чието проявление би се засилвало при лошо време и натоварване.

От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля К.Р.Ю. - баща на ищцата, които съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, се потвърждават механизма на получената травма и проведените медицински интервенции. Свидетелят сочи, че дъщеря му е изпитвала постоянни силни болки след инцидента, ползвала е шини за обездвижване, които не е сваляла и докато спи, тъй като кракът й я е болял при сгъване. Не можела да се придвижва сама, поради което ползвала патерици - и преди, и след операцията, които взели назаем от приятели. Разказва, че след инцидента дъщеря му отишла в дома на родителите си, за да й помагат с обслужването, като останала там до Нова година. Изпитвала постоянна силна болка, налагало се да лежи, тревожила се дали ще се оправи, страхувала се дали ще се възстанови, тъй като обичала движението и спорта /била бивш спортист/, това я потискало. Сочи, че имала нужда от чужда помощ в ежедневието си до около месец след операцията, но майка й продължила да й помагала с къпането и след това. Свидетелят й помагал с придвижването по стълбите, тъй като не можела да се справя сама. Сочи, че към датата на депозиране на показанията вече няма нужда от чужда помощ, но изпитва болки при продължително стоене права, взима обезболяващи медикаменти. Сочи, че дъщеря му е със силен характер и е успяла да се възстанови психически, но след инцидента се е била затворила в себе си притеснявала се дали ще е както преди.

По делото не са ангажирани други, релевантни за спора, доказателства.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 200, ал. 1 КТ, вр. с чл. 52 ЗЗД.