Определение № 45160 от 06.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45160 гр. София, 06.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20241110100436 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.

По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.02.2024 г., с която е разпоредено длъжникът Л. Л. и длъжникът В. Ц. Х. да заплатят на заявителя [фирма] - при условията на разделна отговорност помежду си – всеки по 1/2 част от следните суми: 1 658,78 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.12.2023 г. до изплащане на вземането, 276,48 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 12.20.2023 г., държавна такса в размер на 38,71 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева - разноски по делото.

Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са депозирани писмени възражения от длъжниците от 05.04.-2024 г. с твърдения за недължимост на вземанията по заповедта.

Срещу разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение от 18.02.2024 г., инкорпорирано в последната, е подадена частна жалба от 21.03.2024 г. от длъжника Л. Л. К. с искане за отмяната му като нищожно или издадено по недопустим иск, алтернативно като неправилно.

С разпореждане на съда от 28.03.2024 г. на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 ГПК така подадената частна жалба е оставена без движение с указания до жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането с указанията да представи доказателство за внесена по сметка на Софийски градски съд държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на сумата от 15 лева, в противен случай същата ще бъде върната. Препис от разпореждането е връчен на адресата на 16.10.2024 г.

Във връзка с така дадените указания, по делото е депозирана молба от 23.10.2024 г. Л.

Л. К., с която представя декларация по чл. 83 ГПК за материално и гражданско състояние за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, посочвайки, че тенденцията е социалният му статус да се влошава с напредване на възрастта му и ос оглед инфлацията, предвид и оскъдните му доходи.

В приложена към молбата декларация за материално и гражданско състояние от 22.10.2024 г.q под страх от ангажиране на наказателната си отговорност по чл. 313 НК за 1 деклариране на неверни обстоятелства, жалбоподателят Л. Л. К. е удостоверил с подписа си, че разполага с месечен доход в размер от 524,39 лева от пенсия, която сума представлява остатък от 1261,12 лева след приспадане на удръжки от Банка ДСК по жилищен и потребителски кредит и на разходи за лекарства. Отразено е, че деклараторът не се намира в граждански брак, като е декларирано притежаването на МПС с година на производство 2000 г. в лошо техническо състояние и запориранf, както и на следните недвижими имоти: жилище-апартамент с площ от 45 кв. м. в гр. София, дворно място и необитаема паянтова къща в село Бяла река, обл. Велико Търново – без купувачи и наематели, както и 4,3 дка земеделска земя – изоставена нива и 30 дка изсечена гора, без пазарна стойност. В декларацията е посочено, че лицето няма парични влогове, както и, че страда от заболявания, налагащи допълнителни периодични разходи в размер на 300-350 лева/месечно. Вписано е, че се изплаща кредити, в т.ч. ипотечен за закупуване на жилище, от което лицето е изведено.

От представениje към молбата писмени материали се установява, че с Решение № III90-102/4.05.2013 г. по гр. дело № 26172/2012 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 90-ти състав е прекратен гражданският брак на молителя Л. Л. К. със съпругата му, като семейното жилище, находящо се в град София, ж.к. Дружба 2, бл. 269, вх. 1, ап. 19, е предоставено за ползване на съпругата. Изяснява се, че в хода на проведено изпълнително производство въз основа на изпълнителен лист, издаден по това дело, е извършен въвод в семейното жилище, предоставено за ползване на съпругата с доброволно предаване от длъжника на ключовете от последното. Представено е също заверено копие от разпореждане от 30.06.2024 г. на ТП на НОИ – София град, съгласно което считано от 01.07.2024 г. за лицето Л. Л. К. е определен размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 1261,12 лева. Представени са и договор за жилищен кредит от 09.12.20214 г. с кредитополучател Л. К. за отпускане на кредит за покупка на жилище със срок за издължаване от 360 месеца и договор за кредит за текущо потребление от 04.12.2014 г. с кредитополучател Л. К. за отпускане за кредит за текущо потребление със срок за издължаване от 120 месеца. Към молбата си жалбоподателят е представил документи относно проведени медицински прегледи и изследвания, сочещи за заболявания на молителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК от внасянето на държавна такса и разноски в производството се освобождават физическите лица, за които е признато от съда, че не разполагат с достатъчно средства, за да ги заплатят. Целта на законоворегламентирания институт е да не бъде възпрепятстван достъпът до съдебна защита на тези лица. Критериите, които съдът взема предвид при извършване на своята преценка са доходите на молителя и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, неговата възраст.

Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 12 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски е съдът, пред когото е направено искането, а когато последното е направено след подаване на жалба срещу акт на съда и преди изпращане на делото в по-горна инстанция, произнася се администриращият жалбата съд.

В настоящия случай, от декларираните от ответника обстоятелства, както и от данните, следващи от представените писмени доказателства се налага извод за невъзможност на същия да внесе дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на сумата от 15 лева, съответно за посрещане на евентуално други разноски в хода на въззивното производство. В тази връзка следва да се отбележи, че въпреки данните за постоянен 2 източник на доход за молителя от получавана пенсия за осигурителен стаж и възраст, то с оглед размера на последната, предвид посочената стойност на разходи за лечение, както и на разходи за погасяване на кредитни задължения, при отчитане възрастта на молителя, като и на данните за фактическо неизползване на декларираното основно жилище – апартамент, то еднократното заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване би създало за него затруднения.

Предвид изложеното и доколкото институтът на освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса и разноски в производството е нормативно предвиден, за да не бъде препятстван достъпът на лицата до съдебна защита, то искането на молителя следва да бъде уважено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Л. Л. К., с ЕГН: **********, в качеството на длъжник по настоящото производство, от задължението за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване и от разноски във въззивното производството, във връзка с депозираната от него частна жалба срещу постановеното по настоящото дело разпореждане, инкорпорирано в издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на длъжника и молител Л. К. – за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3