Решение № 3391 от 14.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3391 гр. София, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20211110126896 по описа за 2021 година

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 717з ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 717з ТЗ.

Ищецът [фирма] твърди, че на 04.01.2017 г. бил сключен договор за доставка на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги между [фирма]– в несъстоятелност и ответника [фирма], въз основа на който [фирма] – в несъстоятелност продавало на ответното дружество активна нетна електрическа енергия на цена в размер на 75 лева за МВ/час и му предоставяло услугите „Отговорност за балансиране“, поемайки за своя сметка отговорността за небалансите в потреблението му, както и „Прогнозиране на потреблението“, изготвяйки прогнозни графици за доставка на електрическа енергия до обектите на ответника. Съгласно договора [фирма] станало член на балансиращата група, на която [фирма] – в несъстоятелност било координатор. В исковата молба е изложено, че ответникът следвало да заплаща възнаграждение за предоставените от [фирма] – в несъстоятелност услуги, изчислено на база количествата, отчетени от средствата за измерване в точките на присъединяване. Сочи се, че цената по договора не включва допълнително начисляваните акциз, данък добавена стойност, такса „Задължение към обществото“, мрежови услуги за достъп и пренос или други такси и допълнителни задължения, които били дължими от ответника съгласно действащото законодателство или актове на държавни органи. Според сключения договор тези суми се начислявали отделно в издаваните от [фирма] – в несъстоятелност фактури. [фирма] следвало да заплаща дължимите суми в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставка.

Ищецът твърди, че за м.11 и м.12.2017 г. [фирма] – в несъстоятелност изпълнило задълженията си по договора, а [фирма] следвало да заплати общо 3504,88 лева, включващи стойност на доставената електрическа енергия, такса задължения към обществото, акциз и данък добавена стойност. Излага, че от тази сума бил приспаднат заплатен от ответника аванс/депозит в размер на 2480,87 лева, след което останало непогасено задължение в размер на 1024,01 лева. Въз основа на чл. 11, ал. 5 от договора за [фирма] възникнало задължение за заплащане на неустойка за забава върху 1 тази сума в размер на законната лихва за периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г. в размер на 307,23 лева. Посочените вземания на [фирма]– в несъстоятелност към [фирма] били придобити от ищеца въз основа на постановление за възлагане № [№]/ 06.01.2021 г. по т.д. № 3343/ 2017 г., по описа на Софийски градски съд, VI-19 състав, след търг с тайно наддаване. В исковата молба се твърди, че за описаните вземания била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8917/ 2021 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, в полза на [фирма] срещу [фирма], но последното възразило срещу нея. Поради това ищецът предявил исковете, предмет на настоящото производство, с които иска да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи 1024,01 лева – незаплатена стойност на доставена електрическа енергия в периода от м.11.2017 г. до м.12.2017 г. в обект, находящ се в [адрес], акциз, такса „Задължения към обществото”, мрежови услуги и ДДС, както и 307,23 лева – неустойка за забава за периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г.

Ответникът [фирма] оспорва предявените искове. Признава, че между него и [фирма] – в несъстоятелност бил сключен описаният в исковата молба договор от 04.01.2017 г. за доставка на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги. Сочи, че на 27.11.2017 г. [фирма] – в несъстоятелност му изпратило уведомление за нова цена на енергията, считано от 01.12.2017 г. Тъй като ответникът не се съгласил с нея, на 30.11.2017 г. уведомило [фирма] – в несъстоятелност, че отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на договора. Поради това последното активирало чл. 18, ал. 4 от общите условия към договора и издало фактура № *********/ 30.11.2017 г. за депозит, обезпечаващ консумацията на доставената електрическа енергия за м. ноември и месец декември 2017 г. в размер на 2480,87 лева, който бил платен от [фирма] на 01.12.2017 г. На 01.12.2017 г. КЕВР отнела лиценза на [фирма] – в несъстоятелност, поради което последното не изпълнило ангажимента си да достави електрическа енергия за срока на предизвестието. С оглед на това ответникът твърди, че е погасил претенираното задължение. Освен това навежда възражение, че процесните вземания са погасени по давност.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

За да бъде уважен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 717з ТЗ, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между [фирма] – в несъстоятелност и [фирма] е сключен комбиниран договор за доставка на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 04.01.2017 г.; че в рамките на периода от м.11.2017 г. до м.12.2017 г. [фирма] – в несъстоятелност е изпълнило задълженията си по договора, доставяйки електрическа енергия в обекта на ответника, находящ се в [адрес]; че [фирма] е било задължено да заплаща на [фирма]– в несъстоятелност допълнително акциз, данък добавена стойност, такса „Задължение към обществото“, и стойност на мрежови услуги за достъп и пренос; стойността на доставената енергия, както и стойността на дължимите акциз, данък добавена стойност, такса „Задължение към обществото“ и стойност на мрежови услуги за достъп и пренос; както и че вземанията за стойността на доставената енергия, акциз, данък добавена стойност, такса „Задължение към обществото“ и стойност на мрежови услуги за достъп и пренос са придобити от [фирма] въз основа на соченото в исковата молба постановлението за възлагане.

С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно между страните обстоятелството, че между [фирма] – в несъстоятелност и [фирма] е 2 сключен договор за доставка на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 04.01.2017 г., поради което съдът го приема за установено. Освен това като писмено доказателство е прието копие от договора, от което е видно, че същият е сключен за срок от 12 месеца, считано от 04.01.2017 г. По делото не са ангажирани обаче доказателства от страна на [фирма], от които да се установява, съгласно възложената му доказателствена тежест, че [фирма] – в несъстоятелност е изпълнило задълженията си по договора, доставяйки електрическа енергия в обекта на ответника, находящ се в [адрес]. Приети са като писмени доказателства по инициатива на ищеца копие от фактура № **********/ 30.11.2017 г., копие от фактура № **********/ 31.12.2017 г. и копие от справка, издадена от [фирма] за точките на доставка на електрическа енергия за обектите на [фирма], както и за размера на доставеното от [фирма] – в несъстоятелност до обектите на [фирма] количество електрическа енергия за периода м.11-м.12.2017 г. Фактурите № № **********/ 30.11.2017 г. **********/ 31.12.2017 г. са издадени от [фирма], а като техен получател е посочено [фирма] и същите не са подписани нито за доставчик, нито за получател. Във фактура № **********/ 30.11.2017 г. като основание за издаването й е посочен договор от 04.01.2017 г., както и период на доставка на електрическа енергия от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. С нея е начислена сумата 3289,37 лева с ДДС, като е посочено, че калкулираното количество електрическа енергия е 23,72900 мВтч.

Фактура № **********/ 31.12.2017 г. е издадена за сумата 215,51 лева с ДДС при калкулирано количество електрическа енергия – 1,38800 мВтч. В нея е посочено, че основанието за издаването й е договор от 04.01.2017 г., както и че се издава за период 01.12.2017 г., като е добавено изравнителна сметка. Доколкото фактурите не са подписани за ответното дружество, нито се установява да са осчетоводени от него, не установяват факта на доставка на електрическа енергия от [фирма] – в несъстоятелност на претендираната стойност. Освен това във фактурата № **********/ 31.12.2017 г. е посочено като допълнително основание за издаването й – изравнителна сметка, поради което не може да бъде прието, че същата обективира именно задължения за доставена електрическа енергия за м.12.2017 г., както се твърди от ищеца. В справката, издадена о т [фирма], се съдържа информация за два обекта, както следва: [ № ] и [№]; че за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. в първия обект са доставени 23059 kwh електрическа енергия, за което е издадена фактура на 30.11.2017 г., а на 01.12.2017 г. са доставени 919 kwh електрическа енергия, за което е издадена фактура от 06.12.2017 г.; както и че за периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. във втория обект са доставени 670 kwh електрическа енергия, а на 01.12.2017 г. – 469 kwh, за което са издадени фактури от 30.11.2017 г. и от 06.12.2017 г. Справката представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства. Тоест същата не установява посочените в нея факти.

Освен това от съдържанието й не става ясно на какъв административен адрес е доставяна електрическа енергия и дали някой от посочените номера ([№] и [№]) касае процесния адрес, на който се твърди от страна на ищеца, че е доставяна електрическа енергия: [адрес]. Следва да бъде посочено, че описаните в справката количества електрическа енергия не съвпадат с тези по фактурте № № **********/ 30.11.2017 г.

**********/ 31.12.2017 г., отразяващи според ищеца количествата доставена енергия за периода м.11-м.12.2017 г. Според справката задълженията за доставена електрическа енергия за м.12.2017 г. са обективирани във фактури от 06.12.2017 г., а представената от [фирма] фактура, която по негови твърдения обеквитира задължението за м.12.2017 г., е издадена на 31.12.2017 г. Както беше посочено по-горе установяването на факта на доставка на електрическа енергия от страна на [фирма] – в несъстоятелност в полза на [фирма] следва да бъде доказано от ищцовото дружество при условията на пълно доказване, тоест такова, което да създаде убеденост в съда, че съответното 3 обстоятелство се е осъществило. В случая, предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е проведено такова доказване. Освен това от страна на [фирма] не са ангажирани доказателства относно дължимата стойност на претендираните акциз, задължения към обществото и мрежови услуги, които са включени в рамките на общопретендираната сума от 1024,01 лева. Поради това се налага извод, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 717з ТЗ е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

За пълнота следва да се посочи, че липсват и доказателства, от които да бъде направен извод, че претендираното вземане от 1024,01 лева е придобито от ищеца.

Като писмено доказателство по делото е прието копие от постановление за възлагане № [№]/ 06.01.2021 г. по т.д. № 3343/ 2017 г., по описа на Софийски градски съд, VI-19 състав, според което в полза на [фирма] са възложени вземания на [фирма] – в несъстоятелност към клиенти за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги в общ размер 1 635 182,24 лева съгласно опис, изготвен от синдика на [фирма] – в несъстоятелност и пазарна оценка. Представено е и копие от стр. 12, 67 и 84 от документ, изготвен в табличен вид, наименован Пазарна оценка на вземания на [фирма], произтичащи от фактури за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги на клиенти, но същият не е подписан и не съдържа, каквато и да индиция, че обективира вземанията, посочени в постановлението за възлагане. Освен това срещу наименованието на ответното дружество е посочена единствено сумата 1024,01 лева, но не е ясно дали касае вземане за електрическа енергия за м.11-м.12.2017 г. за обект, находящ се в [адрес], както се твърди от ищеца, или друго вземане.