Решение № 4167 от 25.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4167 гр. Пловдив, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20235330110372 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против Р. И. Г. за установяване на паричните притезания за които е издадена заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – Пловдив, а именно: сумата от 211,16 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. П., бул. „***“ № *, ет. *, ап. *, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 02.02.2021 г. до 24.05.2023 г. в размер на сумата от 50,59 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 150 о т ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден имот, 1 находящ се в гр. П., бул. „***“ № *, ет. *, ап. ** Твърди, че за процесния период е доставена топлинна енергия, а търговецът, извършващ дялово разпределение, е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от 211,16 лева. Доставената услуга на посочената стойност не е заплатена, поради което и длъжникът е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *** г. Заповедта е връчена редовно на длъжника, като в законоустановения едномесечен срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от същия, поради което с разпореждане на съда о т 26.06.2023 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

По фактите:

Спорът по делото се концентрира около въпроса за дължимостта на стойността за потребена от ответника топлоенергия за месец декември 2020 година.

От представените по делото преписи от публикации в местен ежедневник в. „Марица“ и в национален ежедневник в. „Новинар“ се установява, че ищецът „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД е изпълнил задължението си по чл. 150, ал. 2 от ЗЕ („Топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия наймалко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.“).

От приложените по делото справки за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ – гр. П. по персоналната партида на С. Н. и НА за покупкопродажба № ***, том **, рег. № ***, нот. дело № ***г. по описа на *** с № *** в РНК (в чиято заключителна част е посочено, че пред нотариуса е представен договор за продажба на държавен недвижим имот от военножилищния фонд по реда на Наредбата за държавни имоти от 10.09.1992 2 г., въз основа на който наследодателят на продавачите Л. С. Н., починал на *** г. – от която дата те са придобили имота) се установява, че в процесния период ответникът Н. е бил собственик на топлоснабдения имот с адрес гр. П., бул.

„***“ № **, ет. *, ап. **, заедно със своя *** И. Н., но впоследствие имотът е продаден на трето неучастващо в производството лице.

От представеното по делото уведомително писмо (л. 152) се установява, че ответникът С. Н. е надлежно уведомен за изтекла валидност на метрологична проверка на водомера за топла вода, находящ се в банята на топлоснабдения обект с гр. П., бул. „***“ № *, ет. *, ап. ***.

От представения от ответника талон за пломбиране на водомери (л. 85) от делото се установява, че водомерът в банята на процесния обект е заменен и пломбиран в присъствие на г-н Н. едва на 17.05.2024 г. От показанията на разпитаната в производството свидетелка Р. К. – ***, отчитал топлопотреблението на обекта в процесния период, която има преки лични впечатление за обстоятелства, за които свидетелства, се потвърждава, че ответникът е бил запознат със задължението си да подмени водомера за топла вода в процесния обект – същата е съставила и представила за подпис на ответника Н. въпросното уведомление.

Представените от ответника разписки за заплатени в полза на ищеца суми касаят периоди, различни от процесния, и не са относими към делото.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на СТЕ и ССчЕ.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в. л. В. Ш., което се кредитира от съда като обективно и компетентно изгответно, се установява, че през процесния период обслужващата АС жилищния блок е работила като е подавала топлинна енергия за отопление и БГВ. Подадена била общо 87,834874 MWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 4,037603 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД.

Отопляемият обем на имота бил 86 кв. м. През процесния период в процесния обект всички отоплителни тела са били присъединени към топлопреносната мрежа и са имали ИРУ, по които да се отчита изразходваната ТЕ за отопление.

ИРУ били технически изправни. Монтираният водомер за топла вода през месец ноември 2020 г. бил с изтекла метрологична годност, като било изготвено предписание за неговата подмяна. През процесния период обаче водомерът не бил подменен с метрологично годен, поради което начислението на количествата топлоенергия за БГВ ставали на база 1 бр. лица по 140 л/денонощие – т. 6. 7, вр. т. 6.5 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД04.1 от 12.03.2020 г. Вещото лице е установило пълно съвпадение между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, а начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответствал на методиката.

По делото е прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, 3 изготвено от в. л . С. К., което съдът също кредитира като пълно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че стойността па топлинната енергия, консумирана от ответника за процесния период възлиза в размер на 211,16 лева; не се установява плащане на посочената сума към „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, а обезщетението за забава върху главницата за периода от 02.02.2021 г. до 24.05.2023 г. възлиза общо на 50,59 лв.

По правото:

За основателността иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1 о т ЗЗД ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, 2) че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период на конкретния топлоснабден обект, 3) че ищецът е изправна страна по договора. В случая, като взе предвид горните изводи за фактите, съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на ответника да заплати на ищеца цената на потребена топлоенергия през процесния период, ведно с обезщетение за забавата. Това е така поради долуизложените съображения.

Облигационното правоотношение, на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия (чл. 150, ал.

1 о т ЗЕ). Договорът е при общи условия, които влизат в сила след публикуването им по реда на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. По делото са представени доказателства за последното. За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респ. на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал. 3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

Като се има предвид, че вертикалната топлинна сградна инсталация преминава през всички обекти на сградата, същата се явява обща част в етажната собственост, по аргумент на чл. 38, ал. 3 от ЗС и следователно всеки собственик на индивидуален обект в сградата дължи заплащане на частта от отдадената от нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на Методиката за разпределение на топлинна енергия.

От представените по делото писмени доказателства, подробно обсъдени по-горе, се установява, че за процесния период ответникът е съсобственик на имота с трето за процеса лице. При това положение и като се съобрази 4 разпоредбата на чл. 30, ал. 2, вр. ал. 3 от ЗС, следва да се приеме, че г-н Н. следва да понесе ½ от разхода за топлинна енергия, в т.ч. за БГВ и сградна инсталация, в съсобствения обект. В този смисъл е частично основателно възражението на ответника, че не дължи плащане, защото не е собственик на имота.

Следва да се уважи искът за заплащане на главницата до размера на припадащата се на ответника ½ част от нея, а именно – за 105,58 лева, а за горницата до пълния претендиран размер от 211,16 лева – да се отхвърли.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно и процесния случай падежът на търсеното вземане е настъпил в посочения срок, а доколкото плащане няма, кредиторът има право на обезщетение за забавата на длъжника Н.. При съобразяване на заключението на вещото лице счетоводител и аналогично на изложеното относно частичната основателност на иска за главницата, основателна до ½ от размера е и предявената акцесорна претенция за заплащане на обезщетение за забава, а именно – за 25,29 лева, а за горницата до пълния претендиран размер от 50,59 лева – следва да се отхвърли.