Протокол № 162 от 29.01.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 162 гр. Пазарджик, 29.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20245220103051 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

И на второ именно повикване в 09:45 часа, се явиха:

Ищецът М. Т. редовно призована, не се явява и не се представлява. От пълномощника на ищеца – адв. Адвокат А. Д. е постъпила молба-становище с вх. № 2171/23.01.2025 г., за разглеждане на делото в отсъствие на страната и на адвоката, с молба да се даде ход на делото. Моли да бъде даден ход и на устните състезания. Заявено е становище, че се поддържа исковата молба с молба за приемане на представените с нея документи по делото. Формулирано е искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, в случай, че са налице предпоставките за това. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, вкл. заплатения адвокатски хонорар, за което представя списък на разноските. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар/юрисконсултското възнаграждение. Моли на основание чл. 50, ал.5 от ГПК да бъде връчено на ответника решението по настоящото гражданско дело на посочен от него електронен адрес съобразно чл.38, ал.2 от ГПК. Моли, в случай, че делото бъде отложено за разглеждане в друго заседание и/или други заседания, същите да се разгледат в негово отсъствие.

Ответникът

„**“ ЕООД, не изпраща представител редовно и своевременно призован. По делото е постъпил писмен отговор- становище с вх. № 25596/17.10.2024 г. от пълномощника на ответното дружество – юрк.

Б**в, с което и във връзка с Определение № 2841 от 02.10.2024г. и 1 насроченото открито съдебно заседание за 28.01.2025г., изразява становище, че поддържа изцяло отговора на искова молба и наведените с него твърдения.

Не възразява да се даде ход на делото и моли същото да се гледа в негово отсъствие. Претендира се присъждане на направените в настоящото производство деловодни разноски, както са описани в исковата молба.

Явява се вещото лице Б. Д..

Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА СИ ПО ДЕЛОТО В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:

Искът е с правно основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 22 от ЗПК.

Предявени са искове с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.

22 ЗПК и при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26 ал.1 ЗЗД, във връзка с чл. 26 ал.4 ЗЗД.

Ищецът М. Б. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ** чрез адв. А.

Д., със съдебен адрес и адрес за призоваване: **, със съдебен електронен адрес за призоваване: *** твърди срещу „**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от управителите в. т, п в и х м м, че на 30.07.2021 г. между ищцата и „**“ АД, ЕИК: ** е бил сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 718252 / 30 юли 2021 в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Сочи, че съгласно чл. 1 от Договора кредиторът се задължавал да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем съгласно условията на сочения договор, както следва: 430 лв. (четиристин и тридесет лева), представляващ размера на предоставената главница; Лихвен процент по кредита: 36 %;Годишен процент на разходите (ГПР): 42.58 %; Обща сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит: 536.10. със срок за погасяване: 12 месеца. Сочи още, че съгласно чл. 2, ал.1 от Договора, неразделна част от договора са бил Приложение 1 2 Заявление за кредит, Приложение 2 - Погасителен план и Общи условия на договора за потребителски кредит предоставен от разстояние (наричани подолу за краткост „ОУ“).Сочи също така, че съгласно чл. 2, ал.2 от Договора Приложение 2 - Погасителният план съдържал условията за изплащане на кредита, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски (показващи погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи) и общия размер на тези плащания. Сочи, че съгласно чл. 17, ал.1 от Договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следвало, в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което трето лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Посочва се, че срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. Сочи се, че съгласно чл. 17, ал.2 от Договора, трето лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябвало да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрявал от кредитора, като одобрението се извършвало единствено по преценка на кредитора. Твърди се, че в случая страните били „уговорили“, че по договора щяло да има обезпечение, по простата причина, че когато се кандидатства онлайн за отпускане на кредит, софтуерния продукт на ответното дружество генерирал автоматично преддоговорна информация по стандартен европейски формуляр, както и договор в който е било предвидено обезпечение под формата на поръчителство или гаранция, т.е. независимо какво пишело в договора на практика потребителят нямал избор дали да даде обезпечение или не, ако иска да сключи договора, като се посочва, че това лесно можело да бъде установено от съда при опит за кандидатстване на интернет страницата на 3 ответното дружество: https://stikcredit.bg/), като дори при въведени абсолютно верни данни не се било давало опция да се продължи напред.

Посочено е също така, че съгласно чл. 27 от Договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължал на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е било предоставено договореното обезпечение, както и, че страните се съгласявали, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинявало на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са били базирани на предположението, че последният щял да предостави в срок договореното обезпечение. Също така, страните се били съгласявали, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплащал периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска, като неустойката се дължала само за периода през които потребителят не бил осигурил договореното обезпечение. Ищцата поддържа в исковата си молба , че общо дължимата сума по кредита (главница и лихва) възлизала на 536.10 лв., докато общият размер на дължимата неустойка по чл. 27 възлизала на 1013.56 лв. (89.06% от общото дължимата сума). Твърди се, че ищцата била изтеглила кредит в размер на 430 лева, а съгласно Погасителния план в края на срока на Договора била длъжна да върне 1013.56 лв., тоест над 250% от изтеглената първоначално сума. Твърди се, че към датата на входирането на исковата молба пълномощникът не разполага с данни от ищцата или с платежни документи, въз основа на които да стане ясно каква е платената до сега сума, поради което сочи, че ще ангажира съответните доказателствени искания.

По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.

22 от Закона за потребителския кредит, направено уточнение от процесуална гледна точна, че на 12.07.2023 г. вземането по горепосочения договор е било цедирано от "**" АД, ЕИК: ** на ответното дружество „**“ ЕООД, ЕИК: ** („Дружеството“), като на ищцата е било изпратено уведомление за цесия от 18.07.2023 г., приложено като доказателство към исковата молба. Твърди се, че понастоящем ответното дружество „**“ ЕООД, ЕИК ** представлявало частен правоприемник на "**" АД, ЕИК: ** по повод договора за кредит между него и ищцата, и съгласно което всички претенции, съответно искове по процесния 4 договор следвало да бъдат насочени към правоприемника. На тези основания, искът с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК е бил насочен към ответника **“ ЕООД, ЕИК: **.

Твърди се още в исковата молба, че ищцата има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което и следователно било приложимият нормативен акт да е Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Твърди се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сочи се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Сочи се също така, че съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 718252 / 30 юли 2021 г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради това , че клаузата на чл. 17 от договора възлага в тежест на ищцата в тридневен срок от сключването на договора да предостави на ответника гаранция по кредита, изразяваща се в поръчителство или банкова гаранция. Твърди се, че прочитът на съдържанието на тази клауза и съпоставянето и с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя дали да предостави обезпечение. В допълнение към това, и двете възможности за обезпечение (поръчителството и банковата гаранция) поставят изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника и с които кредиторът цели да се обогати. Възнаграждението (неустойката за непредставянето на такъв) за 5 гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредита. Кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, изначално разсрочва вземането за "неустойка " в погасителният план. Сочи се, че в съответствие с чл. 19, ал.1 от ЗПК и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай, се твърди, че са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.. Твърди се, че това се явявало и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО, както и, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Счита се, че с оглед на неизпълнимостта на задълженията на ищцата по чл.17 от процесният договор, предвидената в чл.27 от Договора неустойка се явява скрито възнаграждение за ответното дружество, което трябва да бъде включено в ГПР, доколкото се явява общ разход по кредит. Това не било направено. Формулиран е извод, че с оглед приетите по-горе постановки се счита, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, поради което същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.