Решение № 552 от 10.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. Пловдив, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330117215 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове по чл 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от Т. Б. С. ЕГН ********** с адрес с. *******, обл. *******, ул. ********* № ***, ет. *** чрез адв. М. против „ВИВА КРЕДИТ" ООД, E ИK 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ж.к.

„Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" №28, бл. АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73 Г, представлявано от С. П. за прогласяване нищожността на клаузите от договор за потребителстки кредит от 16.04.2022 г., предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане и неустойка като противоречащи на ЗПК и ЗЗП, както и осъждане ответиника да върне на ищеца сумата от сумата от 147,24 лв. платена за такса за експресно разглеждане на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -27.11.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 27,30 лв.- платена за неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -27.11.2023 г. до окончателното плащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 16.04.2022 г., по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 300 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,32 %, годишен процент на разходите– 49,39%. Дължи се заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка в размер от 147,24 лв. и 98,28 лв. за неустойка. заплатени са 312 лв., които са погасили –главница, лихва неустойка и такса. Клаузите за такса за експресно разглеждане и неустойка за нищожни.

Противоречат на изискванията на ЗПК. Накърняват добрите нрави.

1

Неустойката излиза извън присъщите и функции.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Липсват нарушения на законовите разпоредби. Признава сключването на договора и предоставяне на сумата.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намира от фактическа страна следното.

От представения договор за кредит № ******/16.04.2022 г., е видно, че между страните е постигнато съгласие за предоставяне на ищеца от ответника на заемна сума от 300 лв. за срок до 24.12.2022 г. при ГЛП-40,32 % и ГПР49,39 %. Предвидено е предоставяне на обезпечение и неустойка за неизпълнение на това задължение в размер от 98,28 лв., както и такса за експресно разглеждане на документи в размер от 147,24 лв.

От представената справка от ответника е видно, че в периода 30.04.202224.12.2022 г. е заплатена сума от 495,51 лв. Същата е погасила главница-300 лв.; 20,97 лв.-договорна лихва; 27,30 лв. –неустойка и 147,24 лв.-такса за експресно разглеждане на документи.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Уважаването на предявения главен иск налага установяване на възникнало правоотношение между страните на заявеното основани и включването в договора за заем на клауза предвиждаща задължение за кредитополучателя за такса за експресно разглеждане на документи, което е в противоречие със закона и добрите нрави.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между тях е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заета сума.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

2

Видно от приложения договор за кредит в същия се съдържа изискване за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявката в размер от 147,24 лв. Така установената клауза се преценя от съда като нищожна, поради противоречието и с разпоредбите на ЗПК. Посочената клауза въвежда задължение за заплащане на услуга с неясна насрещната престация, която получава длъжника. Постигнато е съгласие, че посочения разход подлежи на разсрочено плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по този начин е установено скрито – допълнително възнаграждение на кредитодателя, което не е посочено при определяне на годишния процент на разходите. Касае се да дейност свързана с отпускане на кредита и доколкото ЗПК въвежда забрана за заплащане на такси за подобен вид услуги съдът намира, че чрез нея се цели заобикаляне на това правило. По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане на такси за експресно разглеждане е нищожна, поради установеното и противоречие с ЗПК. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.

По отношение искането за прогласяване недействителност на съдържащата се в договора уговорка за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, съдът намира, възражението за противоречието й със ЗПК е основателно. Изхождайки от договорените критерии за вида на обезпечение и срока за представянето му съдът намира, че са налице значителни затруднения у длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло се възпрепятства. Тъй като непредоставянето му води до заплащане на парична сума в полза на кредитора, без за него да са настъпили на този етап вреди от евентуално бъдещо неизпълнение, следва да се приеме, че се касае за скрито оскъпяване на кредита, което навежда, че неустойката се явява добавка към възнаградителната лихва и съответно печалба, която увеличава стойността на договора. Предвидения в договора ГЛП-40,32 %, а ГПР-49,39 %. Същите са определени без включване на неустойката като печалба и разход. При отчитане на същата размерите им ще надхвърлят допустимите такива съобразно трайноустановената практика за този вид договори. Ето защо чрез същата се нарушава изискването на чл. 11. т. 9 от ЗПК. Тъй като противоречието възниква още при сключването на договора следва да се приеме, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и 3 съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка. Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка е основателен и следва да бъде уважен.

Тъй като не се оспорва от ответника, че е платена сума от 147,24 лв. за процесната такса, както и сума от 27,30 лв. за неустойка, то същите се явяват дадени без основание и подлежат на възстановяване на ищеца. Не се твърди и не се установява сумите да са е била възстановена от ответника на ищеца нито преди, нито в хода на настоящето производство, което сочи основателност на исковете по чл. 55 от ЗЗД.

Уважаването на главните осъдителни искове иск е основание за уважаване и на обективносъединените с тях акцесорни такива по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски в размер от 200 лв. за държавна такса.

Тъй като ищеца е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.

М. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, следва да се определи едно общо възнаграждение в размер от 400 лв. по предявените искове, тъй като същите произтичат от едно и също основание и не се отличават с фактическа и правна сложнос, с оглед изобилната и трайна съдебна практика по въпросите предмет на делото. По отношение притендирания ДДС съдът намира, че съдът не следва да присъжда отделна сума за дължим от адвоката ДДС тъй като не е задължено лице по ЗДДС лице за начисляване на този данък. Определянето на дължимия ДДС за извършената от адвоката в полза на доверителя му услуга следва да се осъществи от самия него при фактуриране на услугата.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 1, ал. 3 от сключения между Т. Б.

С. ЕГН ********** с адрес с. ******, обл. ******, ул. ******* № ***, ет. ***и 4

„ВИВА КРЕДИТ" ООД, EИK 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" №28, бл.АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г, представлявано от С. П. договор за потребителстки кредит от 16.04.2022 г. предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер от 147,24 лв., като противоречаща на ЗПК.

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 1, ал. 3 от сключения между Т. Б.

С. ЕГН ********** с адрес с. ******, обл. ******, ул. ******* № ***, ет. ***и „ВИВА КРЕДИТ" ООД, EИK 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" №28, бл.АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г, представлявано от С. П. договор за потребителстки кредит от 16.04.2022 г. предвиждаща заплащане на неустойка в размер от 98,28 лв., като противоречаща на ЗПК

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ" ООД, EИK 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул.

„Джавахарлал Неру" №28, бл.АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г, представлявано от С. П. да заплати на Т. Б. С. ЕГН ********** с адрес с.

******, обл. ******, ул. ******* № ***, ет. ***, сумата от 147,24 лв. ( сто четиридесет и седем лева и 24 ст.) недължимо платена по клауза за такса за експресно разглеждане на документи по договор потребителстки кредит от 16.04.2022 г. и сумата от 27,30 лв.(двадесет и седем лева и 30 ст.) недължимо платена по клауза за неустойка по договор за потребителстки кредит от 16.04.2022 г., както и сумата от 200(двеста) лева за разноски за производството.

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ" ООД, EИK 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул.

„Джавахарлал Неру" №28, бл.АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г, представлявано от С. П. да заплати на адвокат М. В. М., с адрес: гр. ********, бул. ********* № ****, ет. ***, ап. ***, сумата от сумата от 400 (четиристотин) лв. за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в 5 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 6