Решение № 22 от 23.01.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Плевен, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ в присъствието на прокурора К. Цв. Я. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600952 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е на основание постъпили въззивни жалби, депозирани от Ц.

Н. К., ЕГН:********** чрез защитника му адв. Д. Ц. и от К. Б. М., ЕГН:********** чрез защитника му адв. В. П. срещу Присъда №112/12.11.2025г., постановена по НОХД №1932/2025г. по описа на РСПлевен.

Във въззивната жалба, депозирана от Ц. Н. К., ЕГН:********** чрез защитника му адв. Д. Ц., се излагат доводи, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с тригодишен изпитателен срок е несъразмерно тежко. Излага се становище, че подсъдимият е съдействал на органите на досъдебното производство, признал е вината си и съжалява. Прави се искане съдът да измени постановената присъда, като намали наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ към предвидения в закона минимум.

Във въззивната жалба, депозирана от К. Б. М., ЕГН:********** чрез защитника му адв. В. П., се излагат доводи, че наложеното наказание на подсъдимия е завишено. Прави се искане съдът да отмени присъдата в обжалваната част, като наложи на подсъдимия К. М. само задължителните пробационни мерки по чл.42, ал.1, т.1 и т.2 от НК в минимален размер.

1

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитниците на въззивните жалбоподатели адв. Ц. и адв. П. поддържат изложеното от тях във въззивните жалби. Прави искане съдът да измени обжалвания съдебен акт в частта относно определените наказания, като същите бъдат определени към минимално предвидения в закона размер.

В съдебно заседание на въззивната инстанция въззивният жалбоподател Ц. Н. К., ЕГН:********** заявява, че поддържа депозираната въззивна жалба.

В съдебно заседание на въззивната инстанция въззивният жалбоподател К. Б. М., ЕГН:********** заявява, че поддържа депозираната въззивна жалба.

В правото си на последна дума Ц. Н. К., ЕГН:********** иска от съда да наложи по-нисък размер на наказанието „лишаване от свобода“.

В правото си на последна дума К. Б. М., ЕГН:********** иска от съда да наложи по-нисък размер на наказанието „Пробация“.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Плевенският окръжен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, атакувания съдебен акт, изложението по жалбата и доводите на страните, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са е допустими и редовни.

Разгледани по същество, въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е признал Ц. Н. К., ЕГН: ********** за виновен в това, че на 19.04.2025г. и на 20.04.2025г., в гр.П., ул.“С.“ №** /магазин „Т-М.“/, при условията повторност, в немаловажен случай и при продължавано престъпление, в съучастие с К. Б. М., като извършител и като помагач, отнел чужди движими вещи - 18бр. уиски марка „Bushmills 10 YO“ на обща стойност 863,82лв., от владението на Р. Р. И. - управител на търговския обект, собственост на „Максима България“ ООД, без съгласието на законен представител на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

- на 19.04.2025г. в гр.П., ул.“С.“ №** /магазин „Т- Маркет“/, при условията повторност, в немаловажен случай като извършител, в съучастие с К. Б. М. от гр.Плевен, като помагач, отнел чужди движими вещи - 8бр. бутилки уиски марка ,Bushmills 10 YO“ на стойност 383,92лв. от владението на Р. Р. И. - управител на търговския обект, собственост на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ООД, без съгласието на законен представител на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

- на 20.04.2025г. в гр.П., ул.“С.“ №** /магазин „Т- Маркет“/, при 2 условията повторност, в немаловажен случай като помагач, в съучастие с К. Б.

М. от гр.Плевен, като извършител, умишлено го улеснил в извършване на престъпление по друг начин – като наблюдавал дали идват хора, докато К. Б.

М., отнел чужди движими вещи – 10 бр. бутилки уиски марка „Bushmills 10 YO“ на стойност 479,90лв. от владението на Р. Р. И. - управител на търговския обект, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.20, ал.2 и ал.4, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр. с чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил така определеното наказание с три години изпитателен срок.

Съдът признал подсъдимия К. Б. М., ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 19.04.2025г. и на 20.04.2025г., в гр.П., ул.“С.“ №** /магазин „ТМ.“/, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Ц. Н. К., като извършител и като помагач, отнел чужди движими вещи - 18бр. уиски марка „Bushmills 10 YO“ на обща стойност 863,82лв., от владението на Р. Р. И.

- управител на търговския обект, собственост на „Максима България“ ООД, без съгласието на законен представител на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:

- на 19.04.2025г. в гр.П., ул.“С.“ №** /магазин „Т-М.“/, като помагач, в съучастие с Ц. Н. К. от гр.Плевен, като извършител, умишлено го улеснил в извършване на престъпление по друг начин - като наблюдавал дали идват хора, докато Ц. Н. К., отнел чужди движими вещи - 8бр. бутилки уиски марка „Bushmills 10 YO“ на стойност 383,92лв. от владението на Р. Р. И. - управител на търговския обект, собственост на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ООД, без съгласието на законен представител на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои.

- на 20.04.2025г. в гр.П., ул.“С.“ №** /магазин „Т- Маркет“/, като извършител, в съучастие с Ц. Н. К. от гр.Плевен, като помагач, отнел чужди движими вещи – 10 бр. бутилки уиски марка „Bushmills 10 YO“ на стойност 479,90лв. от владението на Р. Р. И. - управител на търговския обект, собственост на „Максима България“ ООД, без съгласието на законен представител на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 и ал.4, вр. с чл. вр. с чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1,т.2, б.“б“ от НК го осъдил на наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки:

- 42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес гр.Плевен, ул.“Генерал Тотлебен“ № 5 – за срок от 1 / една/ година с периодичност 2 /два/пъти седмично.

- чл.42а, ал.2 т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител – за срок от 1 / една/ година;

- чл.42а, ал.2, т.6 от НК – безвъзмезден труд полза на обществото – 200 часа за 1 /една/ година.

Съдът на основание чл. 189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимите Ц. К. и К.

М. да заплатят солидарно направените разноски по делото в размер на 455.40 3 лв., които да заплатят по сметка на ОДМВР-гр.Плевен.

Въззивната инстанция в хода на извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт и въз основа на анализираната самостоятелно от нея доказателствена съвкупност е установила следното:

След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което е изразил становище по съответствие на самопризнанието на подсъдимите с доказателствата и доказателствените средства от досъдебното производство, първоинстанционният съд правилно е решил въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства, като е приел за установени и залегналите в обвинителния акт констатации за фактите, като правилно ги е поставил в основата на своите изводи, без да ги обсъжда заедно и поотделно, както би сторил, в случай че делото се разглежда по общия ред.

Самопризнанията на двамата подсъдими изцяло кореспондират с останалия доказателствен материал с протоколите за разпит на свидетели, в това число разпита на свидетеля Я. З. /л.25 от ДП/, свидетелката Р. И. /л.27 от ДП/, назначените и извършени в хода на досъдебното производство съдебнооценителна, видео-техническа експертиза, от писмените доказателства – електронни справки за съдимост и характеристични справки на подсъдимите лица.

Съдът счита, че са налице основания за изключване на разпита на свидетеля Я. С. М. /л.28 от ДП/ от доказателствената съвкупност, тъй като същият е проведен в противоречие с разпоредбата на чл.118 ал.2 от НПК, регламентираща, че не може да бъде разпитван като свидетел по делото лице, което е извършило разузнавателна беседа по смисъла на ЗМВР. В разпита си свидетелят М. споделя, че след проведена беседа с подсъдимите лица К. и М. същите са признали пред него вината си. Съдът отчита измененията в разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК, практиката на ВКС и ЕСПЧ (в това число решения по дела Titarenko v. Ukraine по жалба № 31720/02 и Д. М. срещу България по жалба № 34779/09 г., както и Р 33/2023 г. по НД 776/2022 г.; Р 616/2024 г. по НД 576/2024 г. 1 НО) за това че полицейските служители, възприели обстоятелства от разпитите на подсъдими в хода на оперативни беседи, не могат свидетелстват в наказателния процес.

Едновременно с това настоящият съдебен състав приема, че обстоятелствата, за които свидетелства Я. М., намират подкрепа в други доказателствени източници, поради което счита, че не следва да коригира възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

От протокола за разпит на свидетелите безпротиворечиво се установява механизма, начина на извършване на деянието, а именно, че на дата 19.04.2025г. в магазин „Т-Маркет“, находящ се в гр.П., ул. „С.“ №** обвиняемият Ц. К. е отнел 8бр. бутилки уиски марка „Bushmills 10 YO“ на стойност 383,92лв. от владението на Р. Р. И. - управител на търговския обект, собственост на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ООД, без съгласието на законен представител на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, 4 както и че е бил подпомогнат от подсъдимия К. М., който наблюдавал дали идват хора, докато К. отнемал чуждите вещи. От показанията се установява и че на следващия ден – 20.04.2025г. отново в магазин „Т-Маркет“, находящ се в гр.П., ул. „С.“ №** обвиняемият К. М. в отнел 10 бр. бутилки уиски марка „Bushmills 10 YO“ на стойност 479,90лв. от владението на Р. Р. И. - управител на търговския обект, собственост на „Максима България“ ООД, без съгласието на законен представител на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, докато е бил подпомогнат от подсъдимия Ц. К., който умишлено го улеснил в извършване на престъпление по друг начин, като наблюдавал дали идват хора, докато К. Б. М. отнел чужди движими вещи.

Съдът възприема и заключението по назначената и изготвена в хода на досъдебното производство видео-техническа експертиза №278/19.08.2025г., ведно с фотоалбум, която изследва представения от местопроизшествието 1 бр. компакт диск със записи на видеокамерите, находящи се в магазин „ТМаркет“ към инкриминирания ден. От заключението се установява, че не се установяват следи от манипулация или друга намеса върху записаната информация. Съдът кредитира с доверието си видео-техническата експертиза като компетентно изготвена от вещо лице, в чиято компетентност няма основания да се съмнява. От заключението на вещото лице се установява, че на дата 19.04.2025г. едно лице прибира 8бр бутилки уиски, слага ги в тъмен съд и ги изнася от магазина, без да заплати за тях, както и че на другия ден – 20.04.2025г. друго лице взима 10бр. бутилки уиски и ги прибира в бял съд и ги изнася от магазина, без да заплати за тях.

Съдът приема изцяло и заключението на вещото лице, изготвило съдебно-оценителната експертиза, тъй като е обоснована, ясна и непораждаща съмнения относно правилността й. Не е оспорена от страните и е изготвена от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност и професионализъм съдът няма основания да се съмнява. Въз основа на същата се установява, че пазарната стойност на предмета на посегателство, а именно 8бр. бутилки уиски марка „Bushmills 10 YO“ е на стойност 383,92лв., а пазарната стойност на отнетите на 20.04.2025г. 10бр. бутилки уиски марка „Bushmills 10 YO“ възлиза на 479,90лв.