Решение № 428 от 16.03.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Бургас, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100500890 по описа за 2022 година

С Решение № 15 от 15.03.2022г., постановено по гр. дело № 161/2021г. по описа на Районен съд – Царево е отхвърлен предявения иск от „Банка ДСК” АД със седалище гр. София против „Мепс“ ЕООД със седалище гр. Бургас в качеството му на взискател по изпълнително дело № 408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, К. Г. Г. от *** в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров и против Н. Я. Г. от *** в качеството й на купувач по изпълнително дело № 408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, с който се претендира от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено между страните, на основание чл. 496, ал 3 от ГПК, че извършената по изпълнителното дело № 408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров продажба на следния недвижим имот: 1/12 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 4 603 кв.м., находящ се в местността „Пясъка“, гр. Приморско, обл. Бургас е недействителна поради допуснато нарушение на чл. 490 от ГПК и невнасяне на цената за имота.

1

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД със седалище гр. София, с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което предявеният иск да бъде уважен.

В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила. Посочва се, че неправилно в обжалваното решение е прието, че не е налице нарушение на чл. 490 от ГПК и обявената за купувач съпруга Н. Г. не е длъжник по изпълнително дело № 408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров.

Посочва, че е нарушена разпоредбата на чл. 490, ал. 1 от ГПК, тъй като в настоящия случай, купувачът Н. Г., на която е възложен имота по чл. 505 от ГПК е длъжник по изпълнително дело № 893/2017г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, което е присъединено на основание чл. 456 от ГПК към изпълнително дело № 408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров.

Посочва се, че неправилно в обжалваното решение е прието, че обявената за купувач на имота на основание чл. 505, ал. 1 от ГПК съпруга Н. Г. е внесла равностойността на дела на съпруга-длъжник, тъй като разпоредбата на чл.

505, ал. 1 от ГПК има предвид цената на имота, определена по реда на чл. 485 от ГПК, а не началната цена на наддаването по ал. 4 на същата разпоредба. В жалбата се посочва, че съпругата Н. Г., на която е възложен имота е заплатила 80% от дължимата цена по чл. 505, ал. 1 от ГПК, която всъщност е цената, от която е следвало да започне наддаването, посочена в обявлението на ЧСИ, което обаче е отменено и публичната продан не се е състояла, поради което са налице основанията на чл. 496, ал. 3 от ГПК за оспорване на действителността на продажбата.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание - въззивната страна – „Банка ДСК“ АД не изпраща представител.

Ответната страна по въззивната жалба – Н. Я. Г. депозира по 2 делото писмен отговор, в който претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден като правилен и обоснован. В отговора се посочва, че Н. Г. е реализирала своите права в качеството си на съпруг - недлъжник съобразно разпоредбата на чл. 505, ал. 2 от ГПК, а не съобразно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от ГПК като обикновен съсобственик. Посочва се, че и вторият изложен аргумент във въззивната жалба е неоснователен, тъй като изложените аргументи не намират опора в закона и в съдебната практика и подобно разширително тълкуване би поставило съпруга-недлъжник в по-неблагоприятно положение отколкото евентуални наддавачи в публичната продан.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Н. Г. не изпраща представител.

Ответната страна по въззивната жалба – К. Г. не изразява становище по основателността на въззивната жалба.

В съдебно заседание не изпраща представител.

Ответната страна по въззивната жалба – „Мепс“ ЕООД със седалище гр. Бургас депозира по делото писмен отговор (с идентично писмено съдържание с депозирания отговор на Н. Г.), в който посочва, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. В отговора се посочва, че Н. Г. е реализирала своите права в качеството си на съпруг недлъжник съобразно разпоредбата на чл. 505, ал. 2 от ГПК, а не съобразно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от ГПК като обикновен съсобственик. Посочва се, че и вторият изложен аргумент във възззивната жалба е неоснователен, тъй като изложените аргументи не намират опора в закона и в съдебната практика и подобно разширително тълкуване би поставило съпруганедлъжник в по-неблагоприятно положение отколкото евентуални наддавачи в публичната продан.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред 3 настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – „Мепс“ ЕООД чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че решението следва да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са три субективно съединени иска от „Банка ДСК“ АД със седалище гр. София против „Мепс“ ЕООД със седалище гр. Бургас в качеството му на взискател по изпълнително дело № 408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, К. Г. Г. от *** в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 408/2020г., по описа на ЧСИ Трифон Димитров и против Н. Я. Г. от *** в качеството й на купувач по изпълнително дело № 408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, с които се претендира да бъде прието за установено на основание чл. 496, ал. 3 от ГПК, че извършената по изпълнително дело № 408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров продажба на следния недвижим имот – 1/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** – целият с площ от 4 603 кв.м., находящ се в местността „Пясъка“ – гр. Приморско, обл. Бургас е недействителна поради допуснато нарушение и невнасяне на цената на имота. В исковата молба се посочва, че между „Банка ДСК“ АД – от една страна и К. Г. Г. и Н. Я. Г. – от друга страна е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот за сума в размер от 180 000 евро със срок за издължаване от 300 месеца, а кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** – целият имот с площ от 4 603 кв.м., находящ се в м. „Пясъка“, гр. Приморско, обл. Бургас, собственост на ипотекарните длъжници – К. Г. Г. и Н. Я. Г.. В исковата молба се посочва, че поради неизпълнение на задълженията за заплащане на дължимите вноски по кредита – „Банка ДСК“ АД е обявила кредита за предсрочно изискуем и е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 от ГПК против кредитополучателя, вследствие на което е издадена заповед за незабавно 4 изпълнение и изпълнителен лист по частно гр. дело № 4053/2014г. по описа на Районен съд – Бургас. Посочва се, че ипотекираният в полза на „Банка ДСК“ АД имот е реализиран на публична продан, проведена на 28.08.2020г. по изпълнително дело № 893/2017г. по описа на ЧСИ Станимира Николова.

Посочва се, че междувременно – за събиране на вземанията на взискателя – „Мепс“ ЕООД против длъжника К. Г. Г. е образувано изпълнително дело № 408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров (образувано след извършената по изпълнително дело 893/2017г. по описа на ЧСИ Станимира Николова публична продан на ипотекирания имот), принудителното изпълнение по което отново е насочено против вече продадения на публична продан недвижим имот, като е наложена възбрана, извършен е опис и е насрочена публична продан на същия имот. В исковата молба се посочва, че след получаване на обявлението за насрочената публична продан, от страна на „Банка ДСК“ АД е подадена молба по изпълнително дело № 408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, с която е направено искане да бъде отменена насрочената до 30.12.2020г. публична продан поради допуснати грешки и непълноти при изготвяне на обявлението и да бъде насочено изпълнението по отношение на този имот и спрямо останалите идеални части от описания имот – собственост на съпругата Н. Г. в качеството й на ипотекарен длъжник, но въпреки отправените искания, насрочената публична продан е отменена, тъй като съпругът – недлъжник Н. Г. е упражнила правото си по чл. 505 от ГПК, като е заплатила сумата от 17 342 лева и в нейна собственост е възложена 1/12 ид.ч. от имота.

Ответната страна по предявения иск – Н. Г. и „Мепс“ ЕООД оспорват предявения иск и сочат, че същият е неоснователен.

За да отхвърли предявените субективно съединени претенции, Районен съд – Царево е приел, че Банката действително има качеството на присъединен взискател в производството по изпълнително дело № 408/2020г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров, но само спрямо първоначалния длъжник и само за вземането си към него, обезпечено с договорна ипотека върху съответната притежавана от него идеална част от имота. Съдът е приел, че е неоснователно оплакването на ищеца, че като длъжник в производството е следвало да бъде конституирана и съпругата на длъжника за реализиране на принудително изпълнение и върху притежавана от нея идеална част от имота.

5

Съдът е приел, че не са налице пороците, сочени от ищеца като основания за недействителност на проведената публична продан.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях.

Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

По делото не се спори и от представените доказателства се установява, че на 21.03.2006г. ищцовата страна - „Банка ДСК“ АД в качеството й на кредитодател и К. Г. Г. в качеството му на кредитополучател и Н. Я. Г. (в качеството й на съдлъжник) са сключили Договор за кредит за покупка на недвижим имот за сумата от 180 000 евро, със срок на издължаване 300 месеца, като кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ 1/6 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 4 603 кв.м., находящ се в местността „Пясъка“, гр. Приморско, обл. Бургас, собственост на ипотекарните длъжници К. Г. Г. и Н. Я. Г..