Решение № 375 от 06.03.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Велико Търново, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Г. при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело № 20224110102722 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на М. Д. О. срещу „П. и. б.“ АД, с която се иска осъждането на ответника за сумата от 1 000.00 лева – частичен иск от обща претенция в размер на 200 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 581/2021 г. по описа на ЧСИ ***.

Ищецът твърди, че в качеството му на солидарен длъжник по изп. дело № 581/2021 г. по описа на ЧСИ ***, като поръчител по договор за потребителски кредит № 096LDR003132/12.06.2015г., сключен между М. А. М. и „П. и. б.“ АД, на 13.12.2021 г. е наложен запор върху разплащателната му сметка, разкрита в „О. б. б.“ АД, по която получава трудовото си възнаграждение и добавките към него. Сочи, че подавайки молба за започване на изпълнението по чл. 426, ал. 1 от ГПК, взискателят е длъжен да укаже начина на изпълнението, т.е. да посочи изпълнителен способ, като по силата на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ същият може да възложи на съдебния изпълнител правото да определя начина на изпълнение и имуществените права на длъжника, върху които да се насочи принудителното изпълнение. Счита, че взискателят отговаря за материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, а съдебният изпълнител отговаря - за процесуалната. Заявява, че при образуване на изпълнителното дело ответникът е знаел размера и характера на доходите, които получава по разкритите негови банкови сметки, че работи като медицинско лице, част от персонала в ЦСМП и че получава допълнителни възнаграждения на персонала, пряко зает с дейностите по отношение на пациенти с COVID-19, както и че неправомерно са преведени и задържани парични 1 средства, с което е нарушен запретът на пълната несеквестируемост. Твърди, че ответникът го е лишил изцяло от възможността да издържа семейството си, да посрещне нормално Коледните, Новогодишните и Великденските празници, че му е причинил перманентен стрес при работа с пациенти в спешни случаи, морално дискредитиране пред колеги и приятели, от които заемал парични средства за покриване на текущите си нужди, медицински разноски във връзка с лечението му и пр.

Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че на 8.12.2021 г. по негово искане е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, без обаче да има индикация за характера, начина и мястото на получаване на възнаграждението или на суми с друг характер от работодателя. Счита, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от трето лице при оправомощаване на ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ. Заявява, че визираната от ищеца отговорност за материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение по чл. 440, ал. 3 от ГПК по отношение на лице, имащо качеството взискател в изпълнителното производство се отнася за вреди, причинени на трето лице, а не на лице, имащо качеството длъжник.

Твърди, че по изпълнителното дело няма незаконосъобразни действия от негова страна или от страна на ЧСИ и че се е позовал на изпълнителния способ „запор“ върху трудово възнаграждение на длъжниците съобразно данните, които е имал за наличие на сключени от същите договори, за които се дължи възнаграждение за труд. Сочи, че не е имал индикации за наличността, размера и характера на получаваните от ищеца доходи, а несеквестируемостта и разполагаемата част от доходите следва да се съобразят от третото задължено лице, което следва да изпълнява запора и да съблюдава разпоредбата на чл. 446 ГПК. Заявява, че действията му по изпълнителното дело не са противоправни, а действията по образуване и водене на изпълнителни дела и избор на изпълнителен способ са регламентирани в закона. Счита, че не е налице правоотношение по възлагане на работа, тъй като се касае за оправомощаване на ЧСИ с правата по чл.18 ЗЧСИ, както и че не са налице елементите на фактическия състав на чл.49 и чл. 45 ЗЗД.

С молба от 7.2.2023 г. ищецът прави изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 6 000.00 лева – частичен иск от обща претенция в размер на 200 000.00 лева, като с протоколно определение от същата дата съдът допусна така направеното изменение.

В открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за нейното уважаване, а процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства, 2 намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е безспорно и се установява от приетите писмени доказателства, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 552/2021 г. на Районен съд – Велико Търново, по молба на „П. и. б.“ ООД срещу ищеца и срещу още три лица е образувано изпълнително дело № 581/2021 г. на ЧСИ ***. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложен запор върху вземанията за трудово възнаграждение на М. Д. О. от „*** – Велико Търново“, като при определяне размера на запора да бъде съобразено получаваното възнаграждение по допълнителен трудов договор в „***“, гр. Златарица, както и доходът, получаван от „***“. С молбата е отправено искане да бъде извършена и справка за банковите сметки на длъжниците и върху същите да бъдат наложени запори.

В рамките на изпълнителното дело е извършена справка за притежаваните от ищеца банкови сметки, като със запорни съобщения от 8.12.2021 г. са наложени запори върху левовите и валутните сметки на М. Д. О. в „О. б. б.“ АД, „Б.“ АД и „Т.“ ЕАД до общия размер на сумите по изпълнителния лист и разноските по изпълнението. В запорните съобщения е посочено, че запорите не следва да се изпълняват по отношение на постъпления от помощи и обезщетения, както и по отношение на несеквестируемата част от трудово възнаграждение, пенсия и всякакъв друг вид доход, ако са постъпили по банковата сметка, но не по-рано от един месец преди налагането на запора.

На 8.12.2021 г. до ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение, като със същата е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение от „*** – Велико Търново“ и длъжникът е уведомен за наложените запори в „О. б. б.“ АД, „Б.“ АД и „Т.“ ЕАД. Поканата е получена от пълномощника на ищеца на 16.12.2022 г.

На същата дата – 8.12.2021 г. до „*** – Велико Търново“ е изпратено запорно съобщение, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като изрично е посочено, че при определяне размера на удръжките следва да се има предвид получаваните от длъжника възнаграждения по допълнителните трудови договори със „***“, гр. Златарица и с „***“, възлизащи на сумата от 647.25 лева.

С писмо вх. № 022641/16.12.2021 г. „О. б. б.“ АД е уведомила съдебния изпълнител, че признава за основателно вземането, върху което е наложен запорът, поради което сметките на М. Д. О. са блокирани; че няма претенции от други лица върху същото вземане; че няма наложени запори по други изпълнителни листи; и че дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на авоари.

С писмо вх. № 022904/21.12.2021 г. „Б.“ АД е уведомила съдебния изпълнител, че запорът е наложен и че няма претенции от други лица върху същото вземане.

С писмо вх. № 023088/23.12.2021 г. „*** – Велико Търново“ е уведомил съдебния изпълнител, че признава за основателно вземането по изпълнителното дело, че върху същото няма претенции от други лица и че се извършват преводи съгласно чл. 446 3

ГПК.

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че към месец декември 2021 г. ищецът е работил по трудово правоотношение с „***“, гр.

Велико Търново, както и че на 16.12.2021 г. по сметката му в „О. б. б.“ АД от страна на работодателя е преведена сумата от 779.00 с основание „ков 11.2021“ и сумата от 2 281.01 лева с основание „FRZ 12.2021“. Установява се също, че на 20.12.2021г. „О. б. б.“ АД е превела по сметка на ЧСИ *** сумата от 2 389.00 лева.

На 22.12.2021 г. по сметката на ищеца в „О. б. б.“ АД от страна на „Ц. к. б.“ е преведена сумата от 551.65 с основание „заплата м.12.202“, като на 29.12.2021 г. банката е превела по сметка на ЧСИ *** сумата от 550.00 лева.

С постановление от 10.2.2022 г., на основание чл. 432, ал. 1, т. 7, вр. чл. 420, ал. 2 ГПК и във връзка с определение от 31.1.2022 г. по ЧГД № 552/2021 г. на Районен съд – Велико Търново, изпълнителното производство е спряно.

На същата дата – 10.2.2022 г. до „*** – Велико Търново“ е изпратено съобщение, с което третото лице се уведомява за постановеното спиране на изпълнението, като в съобщението е посочено, че запорът върху трудовото възнаграждение на длъжника остава наложен, но не следва да се изпълнява, поради което трудовото възнаграждение следва да се превежда на длъжника в пълен размер. Съобщението е връчено на ищеца на 11.2.2022 г. и изпратено на електронния адрес на „*** – Велико Търново“ на 14.2.2022 г.

На 25.2.2022 г. по делото е постъпила молба от М. Д. О., с която ищецът иска „О. б. б.“ АД да бъде уведомена, че следва да заплаща трудовото възнаграждение, получавано от ищеца от „*** – Велико Търново“ и от ***, гр. Златарица, в пълен размер. В изпълнение на така отправената молба, на същата дата – 25.2.2022 г. съдебният изпълнител е уведомил „О. б. б.“ АД, че върху трудовото възнаграждение, получавано от М. Д. О. от „*** – Велико Търново“, е наложен запор, но същият не следва да се изпълнява върху постъпващите суми от трудово правоотношение и същите следва да бъдат предоставяне за разпореждане на длъжника.

На 4.3.2022 г. по делото е постъпила молба от М. Д. О., с която ищецът уведомява съдебния изпълнител, че по банковата му сметка в „О. б. б.“ АД постъпват суми за трудово възнаграждение от „*** – Велико Търново“ и от ***, гр. Златарица, поради което и доколкото делото е спряно удържаните суми за м. февруари следва да му бъдат възстановени. На молбата е налична резолюция от съдебния изпълнител, според която сумите следва да бъдат възстановени, като това е станало с платежни нареждания от 4.3.2022 г.

На 4.4.2022 г. по делото е постъпила нова молба от М. Д. О., с която същият уведомява съдебния изпълнител, че следва да му се възстанови сумата от 850.00 лева, 4 тъй като същата представлява възнаграждение за труд от „*** – Велико Търново“. Два дни по-късно – на 6.4.2022 г. посочената сума е възстановена на ищеца.

На 29.4.2022 г. по делото е постъпило писмо от „О. б. б.“ АД, с което от съдебния изпълнител се искат указания във връзка с постъпили на 28-ми и 29-ти април 2022 г. по сметката на ищеца преводи с основание „заплата“ и COV.03.2022 г.

На 21.7.2022 г. по делото е постъпило ново писмо от „О. б. б.“ АД, с което от съдебния изпълнител отново се искат указания във връзка с постъпили суми по сметката на ищеца и се напомня, че все още се очакват указанията по предходното писмо.

По повод писмата от „О. б. б.“ АД съдебният изпълнител е изпратил съобщение изх. № 8325/2.8.2022 г., с което указва на третото лице, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпилите суми за трудови възнаграждения, както и постъпления от помощи, обезщетения и друг вид несеквестируеми вземания.

С писмо вх. № 013154/12.9.2022 г. „О. б. б.“ АД е посочила на съдебния изпълнител, че по сметката на ищеца постъпват и суми с различно основание и наредител от посочените в съобщение изх. № 8325/2.8.2022 г. Посочено е, че банката не разполага с информация, различна от посочената в преводното нареждане и в частност с информация за характера на отношенията между получател и наредител, като се искат се изрични указания как да се изпълнява запора по отношение на сумите, които постъпват с основание „заплата“ и с наредител „Ц.“ АД, както и по отношение на сумите, които постъпват от „***“ с основание „cov.“.

В отговор на писмо вх. № 013154/12.9.2022 г. на 16.9.2022 г. съдебният изпълнител е посочил, че постъпващите суми с основание „заплата“ съставляват трудово възнаграждение и би следвало да се оставят на разпореждане на титуляра, както и че банката има съмнения, може да изиска допълнителни доказателства от длъжника.