Разпореждане № 33588 от 15.03.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 33588 гр. София, 15.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА

Гражданско дело № 20221110134622 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П. К. Д. срещу „Т----------“ ЕАД, с която е предявен частичен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за недължимост на сумата от 222,51 лв., част от оспорено вземане в общ размер от 592,63 лв., представляващо претендирана от ответника стойност на потребена топлинна енергия за периода м. 09.2015 г. – м. 04.2020 г. в имот, находящ се в гр. С-----, с абонатен номер --------.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че на негово име е открита партида в ответното дружество с абонатен № -------- за описания имот, на която са начислени оспорените суми за посочените периоди. Счита, че не дължи заплащането им поради липса на облигационно отношение с ответника, доколкото не е собственик или ползвател на жилището и следователно нямал качеството потребител по силата на закона. Посочва, че липсата на облигационна връзка е установена със сила на пресъдено нещо между страните с влязло в сила решение по гр.д. № 7257/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, по което е бил предявен и уважен частичен отрицателен установителен иск за останалата част от оспорената сума (370,12 лв.). При условията на евентуалност, оспорва доставяните от ответното дружество услуги да са на претендираната стойност, като навежда и възражение за изтекла тригодишна давност за вземанията.

Ответникът счита, че искът е недопустим, а по същество намира, че претенциите са неоснователни.

С оглед на изложените в исковата молба твърдения и представени писмени доказателства съдът намира, че предявеният като частичен отрицателен установителен иск е недопустим поради следните съображения:

Несъмнено е, че институтът на частичния иск е допустим, като същият действително е предмет на цитираното от ищеца Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 1

3/2016 г. по описа на ВКС, ОСГТК, в което обаче е разгледана възможността единствено за предявяване на частичен осъдителен иск. В тази връзка, Върховният съд изяснява, че предмет на всяко гражданско дело е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба и което следва да бъде индивидуализирано от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т.е. правопораждащите го юридически факти, като в случаите на предявен частичен иск за парично вземане ищецът претендира само част от размера на вземането, но основанието на иска, включително при предявяването му като частичен, е единно и неделимо, поради което обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по частичния осъдителен иск ще обхванат основанието на вземането в пълен обем. В този смисъл, в тълкувателното решение е формулиран извод за недопустимост на последващ иск за непредявената разлика от вземането, в случай че първоначално предявеният частичен осъдителен иск е бил отхвърлен (тъй като с това решение е отречено със СПН съществуването на основанието на вземането в пълен обем); респ. при уважаване на частичния иск СПН на решението обхваща общите правопораждащи факти на вземането, така че е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

Уважаването на частичен отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърлянето на частичен положителен установителен или осъдителен иск, като силата на пресъдено нещо в тези случаи разпростира действието си и за непредявената част (доколкото несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем – съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВКС, ОСГТК). В тази хипотеза, последващ частичен отрицателен установителен иск за разликата е недопустим поради формираната вече СПН за целия размер на вземането, а настоящата хипотеза е именно такава – между страните вече е налице сила на пресъдено нещо по постановеното по гр.д. № 7257/2021 г. по описа на СРС, 36 състав съдебно решение за недължимост на част от оспореното вземане в размер на 370,12 лв. поради липса на облигационно правоотношение между страните, което на практика означава, че е отречено съществуването на основание за цялото вземане. Следователно, последваща частична претенция е недопустима поради формираната вече СПН между страните, като с уважаване на една частична отрицателна установителна претенция ищецът практически е получил защита в пълен обем.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че изложените изводи обуславят на отделно основание принципната недопустимост на предявяването на частичен отрицателен установителен иск, тъй като в този случай ищецът длъжник по същество търси защита не по част, а по целия размер на отричаното вземане (когато изначално оспорва дължимостта на 2 цялото вземане, както е и в настоящия случай), което от своя страна създава възможности за злоупотреба с право и заобикаляне на закона – на разпоредбите за родова подсъдност и размер на дължимата държавна такса за разглеждане на иска, тъй като с предявяване на частична претенция за много малка част от вземане с ниска цена на иска и нисък размер на дължимата държавна такса съдът ще е принуден да разглежда съществуването на цялото вземане в пълния му размер (който може и да надхвърля размера на допустимия за разглеждане от районен съд иск според правилата за родова подсъдност), за да може да извърши преценка дали по-малката част не се дължи. От друга страна, с подобна частична претенция ищецът ограничава не собствената си защита в рамките на образуваното производство, а защитата, която ответникът би могъл да получи при отхвърлянето на частичния иск, тъй като в този случай ще се формира СПН за съществуване в полза на ответника на вземане само до частичния размер на иска. Подобен резултат обаче не може да се приеме за съвместим с диспозитивното начало и чл. 6, ал. 2 ГПК, защото в рамките на този принцип се дава възможност на ищеца да ограничи пределите на защитата, която той търси в образуваното производство, а не да ограничава защитата, която ответникът би могъл да получи по това дело. В допълнение, предявяването на множество последователни частични отрицателни установителни претенции несъмнено нарушава и принципа на добросъвестност по чл. 3 ГПК, тъй като подобно процесуално поведение не цели добросъвестна защита на правата на ищеца, а единствено утежняване положението на ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно производство.

Ето защо, с оглед на всички изложени съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният частичен отрицателен установителен иск е недопустим поради наличие на СПН между страните за недължимост на вземането в пълен размер (както и поради принципната липса на правен интерес от предявяване на подобна претенция), поради което на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 134089/28.06.2022 г., по която е образувано гр. д. № 34622/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I гражданско отделение, 26 състав.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3