Решение № 912 от 28.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 912 гр. Бургас, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20252120202718 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба н а Ж. Г. С., ЕГН **********, с адрес: *****, действащ чрез пълномощника си адв. М. Н. от БАК, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К № 10360542, издаден от ОДМВР-гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ като незаконосъобразен, поради това, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил със специален режим „***“ в изпълнение на служебните си задължения.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Н. от БАК, като поддържа жалбата и моли за отмяна на атакувания ЕФ, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-Бургас, редовно призован, не изпраща представител.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (доколкото процесният ЕФ е бил надлежно връчен на жалбоподателя на 20.07.2025г., видно от приложената на л. 3 от делото разписка, а жалбата е подадена по пощата на 01.08.2025г.), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване

1 административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 06.09.2023г. в 00:21 часа в гр.Бургас, ПП-Е773, км. 491 до бензиностанция „Р.“ в посока от В към П, стационарно техническо средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения (RS) тип "MultaRadar SD580" с фабричен номер 00209D32D4F9, разположена на пътния участък, засякла и заснела движещ се със скорост от 102 км/ч. специален автомобил – *** „И“ с рег. № ****.

На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта до 80 км/ч. Участъкът от пътя бил сигнализиран и с пътен знак "Е-24". Въпросното нарушение било записано на файл с наименование "Снимка 132".

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Бургас, които от записания файл установили, че заснетият автомобил – *** е собственост на М. с ползвател Ц за **** гр. Бургас, както и че скоростта следва да се счита от 98 км/час (след приспаднатия автоматично толеранс от 3 % в полза на водача).

За констатираното нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП бил издаден на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП електронен фиш срещу директора на **** гр. Бургас, в качеството му на законен представител на ползвателя на автомобила. В предвидения в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП 14-девен срок, директорът на **** гр. Бургас е подал декларация, в която е посочил, че в деня и към часа на нарушението автомобилът е бил управляван от жалбоподателя Ж. Г. С., като през времето от 23:19 часа до 01:33 часа с автомобила е изпълнявано повикване № 53621, като със същия е транспортиран пациент до „У“ ЕООД.

По тази причина срещу жалбоподателя като водач на процесното МПС е бил издаден обжалваният ЕФ серия К № 10360542 на ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.

4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева.

Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения (RS) тип "MultaRadar SD580" с фабричен номер 00209D32D4F9, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения по делото Протокол от проверка № 005СГ-ИСИС/09.02.2023г., издаден от БИМ.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, 2 снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло приложената по преписката снимка.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ЕФ, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че той е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, чрез индивидуализирането му посредством точния километър от Републиканския път и посочване на ориентир и посока на движение. Отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 18 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

В ЕФ по достатъчно описателен начин са посочени обстоятелствата по извършване на нарушението, както и всички останали факти, относими към отговорността на нарушителя, даващи възможност същият да разбере какво точно нарушение му се вменява. Видно от приложената по преписката снимка, в зоната на заснемане на техническото средство няма други автомобили, които евентуално да са повлияли на уреда.

Дадената от АНО правна квалификация на нарушението напълно съответства на установените факти, т.е. не са допуснати пороци и в тази насока.

Въпреки това, настоящият съдебен състав намира, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДвП водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може да надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество.

3

Чл. 91, ал.4 от ЗДвП предвижда, че специален режим на движение може да ползват предназначените за предоставяне на медицинска помощ при спешни състояния моторни превозни средства на лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и на лечебните заведения за болнична помощ, които са получили разрешение за осъществяване на лечебна дейност, издадено по реда на чл. 48, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, като Моторните превозни средства се обозначават с опознавателни знаци и постоянно монтирани устройства върху превозното средство или на специална стойка, излъчващи синя или червена проблясваща светлина, добре забележима от всички страни. Министърът на здравеопазването със заповед определя моторните превозни средства със специален режим на движение, както и изискванията за тях.

От събраните по делото доказателства се установява, че по силата на сключен трудов договор от 30.05.2016г. (л. 5) жалбоподателят е служител в **** гр. Бургас, изпълняващ длъжността „шофьор на ***“ (автомобил със специален режим на движение) с работно място Ф - Ц. Видно от приобщените по делото пътен лист № 8055775 (л. 4) и справки от **** – Бургас (л.22 и л.

23) се установява, че към датата и в часа на нарушението – 06.09.2023г. в 00:21 часа жалбоподателят е управлявал процесния автомобил в изпълнение на служебните си задължения и по-конкретно в изпълнение на повикване № 53621 на спешен телефон „112“ за оказване на **** в Ц, като екипът е тръгнал към адреса в 23:19 часа на 05.09.2023г. и след оказване на необходимата помощ е ***** до „У“ ЕООД, като курсът е бил приключен в 01:33 часа на 06.09.2023г.

Поради обективна необходимост от бързо придвижване на спешен пациент от Ц до **** в гр. Бургас и връщане на единствения ****, с който разполага Ф – Ц (видно от приложеното на л.33 от делото писмо от **** – Бургас) за оказване на спешни медицински грижи на други лица на територията на Ц, жалбоподателят, в съответствие с предвиденото в чл. 92, ал.

1, т. 2 ЗДвП изключение за допустимо от закона нарушаване на правилата за управление на МПС с разрешена скорост, е управлявал автомобил със специален режим на движение - *** със скорост от 98 км/ч при разрешена такава до 80 км/ч за съответния пътен участък.

От материалите по делото не се установява това поведение на водача да е застрашило нечий живот или имущество. На жалбоподателя като водач не са вменени действия, които да са довели до възникване на опасност за настъпване на ПТП или друга заплаха за участници в движението. Също така, в случая не е налице прекомерно надвишаване на разрешената скорост, което неминуемо да води до възникване на реална опасност от причиняване на вредоносно събитие.

Изложеното обуславя извода, че в конкретния случая нарушаването на правилото за движение със съобразена скорост, предвидено в чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, от страна на жалбоподателя като водач на автомобил със 4 специален режим на движение – *** е било оправдано и правно регламентирано в разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Следователно не е налице и извършено от жалбоподателя нарушение на ЗДвП, което да бъде санкционирано.

В тази връзка следва да се посочи и че в разпоредбата на чл. 189, ал. 6, т.

2 от ЗДвП законодателят изрично е предвидил, че издаден електронен фиш се анулира, в случай че е бил издаден за нарушение, извършено с моторно превозно средство със специален режим на движение. В настоящата хипотеза обжалваният електронен фиш не е бил анулиран, поради което и предвид извода на съда за неговата незаконосъобразност, същият следва да бъде отменен.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, доказателства за реалното заплащане на който са представени (Договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя Ж. Г. С. и адв. М. Н. от БАК от 30.07.2025г., в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар в размер на 300 лева е заплатен изцяло в брой, като в тази си част договорът има характера на разписка за извършеното плащане).