Решение № 86 от 01.07.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Дулово, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20243410100631 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба от Ш. Ш. С. с ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Л. Б. от АК-София, против „****, със седалище и адрес на управление: **** (сграда А), ет.4, *** и *** ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** (сграда А), ет.4, ***.

Ищцата твърди, че на 28.09.2023 г. е сключила с „***“ ЕАД Договор за потребителски кредит № **** за сумата от 2 000,00 лв. при фиксиран ГЛП от 39.00% и ГПР от 46.78% със срок за погасяване от 16 месеца. Общата дължима сума за главница и лихва по погасителния план възлиза на 2 609,96 лв.

Поддържа се, че в деня на сключване на кредита ищцата е била задължена да сключи и допълнителен Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник *** ЕООД. По силата на този договор потребителят дължал възнаграждение за гаранта в размер на 2 117,72 лв., което оскъпявало кредита с близо 140%. Изложена е подробна разбивка по пера, изясняваща че общата цена на договора възлиза на 4 727,68 лв. (включваща 2 000,00 лв. главница, 609,96 лв. лихва по договора за кредит и 2 117,72 лв. възнаграждение по договора за поръчителство).

Ищцата поддържа още, че уговорените клаузи за лихва и поръчителство са неравноправни и целят заобикаляне на закона, като прикриват реалния размер на общия разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Поради неговото скриване, посоченият ГПР бил нереално нисък, което съставлявало заблуждаваща търговска практика и водело до обща недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

С оглед на изложеното, в условията на обективно съединяване, се отправят следните искания към съда:

Иск срещу първия ответник „***“ ЕАД: Да се обяви Договор за потребителски кредит № ****/28.09.2023г. за нищожен, тъй като същият 1 съдържа нищожни неравноправни клаузи, и да се признае за установено, че ищцата не дължи суми, надвишаващи главницата по договора от 2 000,00 лв. до цената на договора от 4 727,68 лв., съставляваща общо дължимото по него.

Иск срещу втория ответник *** ЕООД : Да се обяви за изцяло нищожен Договорът за предоставяне на поръчителство от 28.09.2023 г., сключен с *** ЕООД, като сключен при заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Представя доказателства.

По делото е постановено определение, с което ищцата е изцяло освободена от държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

В законоустановения срок първият ответник „***“ ЕАД оспорва исковете като изцяло неоснователни. Ответникът потвърждава сключването на договора за потребителски кредит и предоставянето на сумата от 2 000,00 лв.

Поддържа, че ГПР (46.78%) и общата дължима сума (2 609,96 лв.) сочат на пълно спазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Изрично признава, че сумата за предоставяне на поръчителство от 2 117,72 лв., дължима на *** ЕООД, не е включена при изчисляването на ГПР, но възразява, че това възнаграждение не отговаря на дефиницията за „общ разход по кредита“ по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като осигуряването на поръчител не е задължително условие за получаване на заема. Направено е евентуално възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК и се претендира юрисконсултско възнаграждение от 150,00 лв. Не представя доказателства.

В законоустановения срок вторият ответник *** ЕООД оспорва предявения срещу него иск като изцяло неоснователен. Ответникът поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство представлява валидна търговска гаранционна сделка. Размерът на възнаграждението от 2 117,72 лв. е съобразен с риска от неизпълнение, който дружеството поема като солидарен длъжник. Твърди се, че договорът е сключен изцяло доброволно по избор на потребителя в отделна електронна среда след финализиране на договора за кредит, поради което сумата не съставлява общ разход по кредита. Направено е възражение за липса на правно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, както и евентуално възражение за прекомерност. Претендира се юрисконсултско възнаграждение от 150,00 лв.

Не представя доказателства.

Страните са редовно призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители в съдебно заседание.

Депозирали са писмени становища, ищеца за уважаване на предявените от него искове като основателни, а ответниците за отхвърляне на предявените срещу тях искове като неоснователни. Претендира се присъждане на разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 28.09.2023г. между „***“ ЕАД като заемодател и Ш. Ш. С. като заемател е сключен Договор за потребителски кредит № **** при следните параметри на отпуснатия заем съгласно Приложение №1 към Договора: размер на отпуснатия заем 2 000 лв.; срок на кредита – 16/шестнадесет/ месеца; брой погасителни вноски – 16; с падеж на последно плащане – 31.01.2025г.; лихвен процент по кредита – 39.00%; ГПР – 46.78%; общ размер 2 на всички плащания – 2 609.96 лв./главница+договорна лихва/.

Съгласно чл.4 от Договора в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „***“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „***“ юридическо лице /“поръчител“/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

На 28.09.2023г. между Ш. Ш. С. като потребител и *** ЕООД като поръчител е сключен Договор за предоставяне на поръчителство/л.26 и сл. от делото/, по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „***“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя Ш. Ш. С. за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по договора за паричен кредит, както следва:

- задължение за връщане на заемната сума в размер на 2 000 лв.;

- задължение за плащане на възнаградителна лихва; - задължение за плащане на всички дължими от потребителя разноски във връзка със сключването и изпълнението на договора за потребителски кредит;

-задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава за плащането;

- разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари /чл.2/.

В договора за поръчителство е уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 2117.52 лв., платима на месечни вноски – 16 бр., съгласно погасителния план в договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По съединения иск за нищожност на Договора за предоставяне на поръчителство с *** ЕООД:

Правният спор по този иск е свързан с характера на договора за предоставяне на поръчителство и дължимото по него възнаграждение в размер на 2 117,72 лв.

Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, нищожни са договорите, които заобикалят закона. Заобикалянето на закона е налице тогава, когато страните използват разрешена от закона правна форма, за да постигнат резултат, който е забранен от императивни правни норми. Императивната разпоредба на чл.

19, ал. 4 от ЗПК въвежда ясен таван на Годишния процент на разходите (ГПР) по потребителските кредити, който не може да надвишава петкратния размер на законната лихва.

От анализа на доказателствата и кредитната документация представена и приета по делото, се установява, че на потребителя формално е предоставена възможност да избере необезпечен кредит или да представи банкова гаранция в рамките на кратък срок. Представянето на банкова гаранция за сума от 2 000,00 лв. от заемател в затруднено финансово положение обаче е практически неизпълнимо условие.

Единствената реална и достъпна възможност за получаване на заема е 3 била изборът на поръчителство от точно определеното юридическо лице – ответника *** ЕООД, който развива дейността си на същия адрес на управление като кредитора „***“ ЕАД. Плащането на таксата за поръчителство е разсрочено и се събира на същите падежни дати от самия кредитор.

Този механизъм сочи, че поръчителството е било въведено като задължително условие за одобряване на кредита. Договорът за поръчителство няма самостоятелен търговски характер, а служи единствено за изкуствено генериране на допълнителен разход за потребителя в полза на икономически свързани субекти, заобикаляйки законовата забрана на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Със сключването на този договор се цели единствено набавянето на допълнително възнаграждение за заемодателя по договора за кредит, в нарушение на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Като краен резултат, сключвайки договора за поръчителство, ищецът се е задължил да заплати още едно възнаграждение в полза на кредитора си „***“ ЕАД, който е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител *** ЕООД, а последният всъщност не е поел задължение по договора, тъй като реално обезпечава задължението сам пред себе си.

Доколкото в случая се цели постигане на запретен от закона правен резултат чрез използване на законни средства, то договорът за предоставяне на поръчителство от 28.09.2023г. е изцялонищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК.

С оглед на това, този иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

По иска за нищожност на Договора за потребителски кредит с „***“ ЕАД и установителния петитум:

Искът за обявяване на договора за кредит за нищожен поради наличието на неравноправни клаузи и за установяване недължимост на сумата от 2 000,00 лв. до 4 727,68 лв. е изцяло основателен.

Тъй като договорът за поръчителство е сключен при заобикаляне на закона, уговореното по него възнаграждение от 2 117,72 лв. по съществото си представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, въвеждаща скрито допълнително възнаграждение за кредитора. Тази сума съставлява „общ разход по кредита“ за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, всички общи разходи, пряко свързани с кредитното правоотношение, задължително се включват в изчисляването на реалния ГПР.

Ответникът „***“ ЕАД изрично признава, че това възнаграждение не е включено в обявения в договора ГПР от 46.78%. При реалното математическо включване на сумата от 2 117,72 лв. към разходите по заема от 2 000,00 лв., ГПР нараства многократно и надхвърля законовия таван по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Непосочването на реалния ГПР и нарушаването на императивния законен таван съставляват тежки нарушения на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно санкционната норма на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени тези изисквания, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен (нищожен).

Искът се явява основателен и следва да се прогласи нищожността на Договор № ****/28.09.2023г.,и да се признае за установено, че ищцата не 4 дължи на „***“ ЕАД суми, надвишаващи главницата по договора от 2 000,00 лв. до пълния размер на претендираната обща цена от 4 727,68 лв.

По дължимите държавни такси и разноските:

Ищцата е освободена от държавни такси и разноски по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Тъй като двата обективно съединени иска се уважават изцяло, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците дължат заплащане на държавната такса.

Срещу „***“ ЕАД е предявен иск с общ интерес 2417.74EUR(4 727,68 лв.), поради което дружеството дължи такса от 4% върху тази сума, равняваща се на 96.69EUR(189,11 лв.) Срещу *** ЕООД е предявен един неоценяем иск, за който се дължи държавна такса от 25.56EUR(50,00 лв.) по бюджета на съда.

Разноски се претендират както от ищцата, така и от ответниците.

Процесуалният представител на ищцата претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Ответниците „***“ ЕАД и *** ЕООД са направили изрични и своевременни възражения за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Те поддържат, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, правната помощ е оказана по типов потребителски спор, липсват събрани обемни доказателства или проведени множество съдебни заседания, поради което претендираното възнаграждение следва да бъде намалено до законовия минимум.