Разпореждане № 379 от 07.05.2021, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 379 гр. ....... , 07.05.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ......., XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Неделина Минчева като разгледа докладваното от Неделина Минчева Частно гражданско дело № 20215530102034 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Образувано е по заявление на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.София за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 4238,67лв. – непогасена предсрочно изискуема главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №3020188902/31.05.2017г., 1947,36лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода от 26.05.2018г. до 27.08.2019г., 3389,10лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 30,00лв. – непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 10.11.2017г. до 27.08.2019г., 546,20лв. – лихва за забава за периода от 27.07.2017г. до 27.08.2019г., 1295,28лв. – законна лихва за периода от 27.08.2019г. до 28.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски – държавна такса в размер на 228,94лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв., срещу солидарните длъжници А. М. М. от гр........ и Р. А. М. от гр........

След като разгледа заявлението, съдът намери за установено следното:

В производството за издаване на заповед за изпълнение заявителят може да поиска издаването на такава заповед за вземания за парични суми или заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд. В настоящия случай заявлението е за парична сума в размер под 25 000лв., което определя подсъдността на иска на районен съд, съгласно правилата на родовата подсъдност по чл.103 и чл.104 ГПК.

Съгласно чл.411, ал.1 ГПК Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се 1 намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Настоящият адрес на единия от длъжниците е в община ......., поради което компетентен да се произнесе по заявлението е именно Старозагорският районен съд.

Съгласно трайно установената практика на СЕС, националният съд следва да следи за неравноправния характер на потребителските договори служебно и в заповедното производство, каквато практика възприема и ВКС и в какъвто смисъл са последните изменения на ГПК – чл.7, ал.3 и чл.411, ал.2, т.3.

В изпълнение на задължението си за служебна проверка настоящият състав приема, че заявлението в частта му относно клаузата за закупуване на пакет от допълнителни услуги се явява недействителна. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. В противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 от ЗПК в споразумението за допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за няколко различни услуги. В чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.“ В случая, в договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. Наред с това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Така с уговарянето на допълнително възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3389,10лв., всъщност се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето - потребителят следва да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на такава.

Следователно клаузата в договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3389,10лв., се явява нищожна, като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл. 10а, ал.3 и ал. 4 от Закона за потребителския кредит.

Поради същата причина недействителна се явява и клаузата за начисляване на такса за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30,00лв. За събирането на задължението на кредитора се дължи възнаградителна лихва. Това е възнаграждението, в което следва да се включва и дейността на служителите му по събирането на кредита, както съдебно, така и извънсъдебно. С допълнително начислената такса за събиране на кредита на практика кредиторът увеличава от една страна и възнаградителната лихва и от друга страна санкцията при забава в плащането на погасителните вноски, която санкция следва да бъде в размер на мораторната лихва. В случая наред със задължението за мораторна лихва, 2 кредитополучателят дължи и заплащането на допълнителна такса. Следователно клаузата в договора за потребителски кредит, с които потребителят се е задължил да заплати такса разходи за извънсъдебно събиране на вземането се явява нищожна, като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл. 10а, ал.2 и ал.3 от ЗПК Предвид горното, заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта му относно претендираните суми за закупени допълнителни услуги, и претендираната такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, следва да бъде отхвърлено.

В останалата му част подаденото заявление от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.София отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и не са налице пречките по чл.411, ал.2 ГПК. То е подадено от надлежно упълномощено лице, видно от представеното пълномощно. Поради тази причина съдът следва да издаде заповед за изпълнение за претендираното парично вземане и след влизането й в сила, следва да издаде и изпълнителен лист в полза на заявителя.

По отношение на претенцията за разноски съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017г., във връзка с чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание чл.37 от ЗПП, и следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв., както и да присъди разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер, съобразно уважената част от заявлението, а именно общо 195,62лв.

Предвид гореизложеното и на основание чл.410 и 411 ГПК съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на парично задължение по чл.410 ГПК, с която се разпорежда на длъжниците А. М. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр........, ......., и Р. А. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр......., ......., да заплати на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България” № 49, бл.53Е, вх.В, тел.:

***, ел.поща: [email protected], представлявано от Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева, и Ярослав Кжищоф Чулак – управители, чрез пълномощника юрисконсулт Р. И. И., тел.:***, сумата от 4238,67лв. /четири хиляди двеста тридесет и осем лева и 67 стотинки/ – непогасена предсрочно изискуема главница, представляваща задължение по

Договор за потребителски кредит

№3020188902/31.05.2017г., 1947,36лв. /хиляда деветстотин четиридесет и седем лева и 36 стотинки/ – неплатено договорно възнаграждение за периода от 26.05.2018г. до 27.08.2019г., 546,20лв. /петстотин четиридесет и шест лева и 20 стотинки/ – лихва за забава за периода от 27.07.2017г. до 27.08.2019г., 1295,28лв. /хиляда двеста деветдесет и пет лева и 28 стотинки/ – законна лихва за периода от 27.08.2019г. до 28.04.2021г., ведно със законната лихва от 3 датата на подаване на заявлението в съда – 29.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от заявлението в общ размер на 195,62лв. /сто деветдесет и пет лева и 62 стотинки/.

ОТХВЪРЛЯ подаденото заявление в частта му за претендираните допълнително възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3389,10лв. /три хиляди триста осемдесет и девет лева и 10 стотинки/, както и 30,00лв. /тридесет лева/ – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 10.11.2017г. до 27.08.2019г.

Разпореждането в частта за отхвърляне на заявлението подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба пред ОС – ....... в едноседмичен срок от датата на връчването му.

След влизане в сила на разпореждането да се издаде изпълнителен лист.

Съдия при Районен съд – .......: _______________________

4