Решение № 3 от 08.01.2025, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Девня, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20243120200284 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „МОТО ТРАНС 2004“ЕООД, ЕИК:201424491, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, кв. “Дивдядово“, ул.“Иван Кръстев Ивански“ №2А ап. 4, представлявано от управителя Б. С. Ч., чрез проц. представител – адв. Т. Я. от ШАК против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на въззивника за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Въззивникът намира атакувания ЕФ за незаконосъобразен и претендира неговата отмяна, като излага пространствени аргументи в тази насока. На първо място счита, че за вмененото му нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш, а следва да се прилага общата процедура на ЗАНН и да се издаде АУАН. Сочи на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалвания ЕФ, като липса на дата и място на извършване на нарушението, както и че същия е издаден след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН. Сочи на нарушено право на защита поради неяснота на вмененото му нарушение. Твърди още, че е налице техническа неизправност в ТОЛ системата , а не е извършено нарушение от въззивника. Счита, че издадения ЕФ е незаконосъобразен и противоречи както на закона, така и на международни правни норми на 1 общностното право. Излага пространствени аргументи в жалбата си, въз основа на които претендира отмяна на обжалвания ЕФ и разноски по делото.

В първото по делото с.з., чрез проц. си представител поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуален представител, който участва и в с.з., оспорват жалбата. Молят обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за участие в делото. Съдът, след

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 13.08.2021 г. в 08:59 часа, в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, било установено, че моторно превозно средство, собственост на въззивника - ППС Р********** с рег. № Н ******** ВТ, с технически допустима максимална маса 32 000, с брой оси 4, категория Евро 4, без ремарке се движи по път А - 2, км 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно подадена тол - декларация или валидна маршрутна карта. За така констатираното нарушение, на 17.02.2023 г. бил съставен атакувания ЕФ, връчен по надлежния ред на въззивника на 10.07.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към АНП и допълнително представените от страните, приети по делото и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението /ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. / регламентира, че при нарушение по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. ЕФ съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно 2 средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10 ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

В нормата не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното. Липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да се издаде НП, а не да се съставя електронен фиш. Следователно, към момента на извършване на нарушението не е налице изрична нормативна регламентация, предвиждаща възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП.

По отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С - 61 на СЕС, а именно: посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно - наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса", с фиксиран размер. Ето защо, санкционната норма на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б ал.

1 от Закона за пътищата, а именно - глоба или имуществена санкция в размер 2 500 лева, следва да остане неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б ал.

3 от ЗП, следователно не е налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.

Поради гореизложеното обжалвания електронен фиш подлежи на отмяна от съда като изцяло незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН в тежест на ответната страна следва да бъдат възложени направените от въззивника разноски. Въззивникът претендира и доказва реално извършени разноски в размер на 622, 35 лева, от които 600 лева за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие и 22, 35 лева за куриерска услуга и преписи от документи.

Възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение се преценява като неоснователно, доколкото договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер много близък 3 до минималния съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и напълно съобразено с фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от проц. представител работа.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1. от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на „МОТО ТРАНС 2004“ЕООД, ЕИК:201424491 з а нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" - София ДА ЗАПЛАТИ н а „МОТО ТРАНС 2004“ЕООД, ЕИК:201424491, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, кв. “Дивдядово“, ул.“Иван Кръстев Ивански“ №2А ап. 4, представлявано от управителя Б. С.Ч. сумата от 622, 35 лева /шестстотин двадесет и два лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред

Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4