Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 238 от 16.01.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 15437/2021
Вид
Решение № 238
Подписан
16.01.2023
В сила
19.06.2024
Състав
Маргарита Апостолова

Цитирани разпоредби

  • чл. 10, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 63, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.3, пр.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 213а · Наказателен кодекс
  • чл. 214 · Наказателен кодекс
  • чл. 321, ал. 3, пр. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. София, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20211100115437 по описа за 2021 година

Образувано е по предявени от Г. П. Г. срещу Прокуратурата на Република България искове с пр.кв.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, с които се претендира осъждане на ответника за сума в размер на 75000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, съставляващи душевни болки и страдания, стрес, накърняване на честта и достойнството, доброто име в обществото, сума в размер на 16400,00лв. - обезщетение за имуществени вреди / допуснато увеличение на иска с определение от 28,11,2022год./, ведно със законната лихва върху главниците от 04,06,2020год. до изплащане на вземането.

Релевират се съображения, че по отношение на ищеца неоснователно е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр.ал. 2 от НК. Образувано е наказателно производство по НОХД №550/2013год., СпНС, 12 състав, НОХД №1453/2013год. по описа на СпНС, 12 състав, НОХД №1115/2015год. СпНС, 12 състав, последователно прекратени и върнати на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Впоследствие отново е повдигнато обвинение и образувано НОХД №171/2016год., по писа на СпНС,12 състав, по което ищецът е оправдан по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр.ал.2 от НК. С присъда №12 на АСпНС от 10,04,2019год. по ВНОХД №99/2018год., 1 състав е потвърдена оправдателната присъда. По протест на прокуратурата е образувано КНД №125/2020год. по описа на ВКС, 01 отделение, по което с решение №50 от 04,06,2020год. въззивната присъда е оставена в сила. Поддържа в периода от започване на наказателното преследване до постановяване на оправдателна присъда да е търпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, довели до промяна в начина на живот на ищеца, влошаване на отношенията в семейството му, емоционална лабилност и унижение.

1

Поддържа да са настъпили и имуществени вреди, съставляващи разходи за адвокатска защита и транспортни такива за участие в наказателното производство.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна Прокуратурата Р.България, в който се излага становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи да не са ангажирани доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди, същите не са в пряка зависимост от действия на прокуратурата. Релевира възражения за завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и несъобразен с изискването на чл. 52 ЗЗД. Поддържа недължимост на обезщетение за имуществени вреди.

Съобразно изложеното е заявен становище за отхвърляне на исковата претенция.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени Протоколи за извършено претърсване и изземване на 24.04.2012г. /л. 20, л. 29 и л. 33/, в къща находяща се в гр. Генерал Тошево, ул. ******* обитавана от Г. Г.; в офис на „Г.“ АД, представлявано от ищеца, както и в лек автомобил марка „Мерцедес“ Е 320 CDI, с peг. № ТХ *******, установен в гараж на адрес: гр. Генерал Тошево, ул. ******* собственост и ползван от Г. Г..

Представен е и протокол за извършени обиск и изземване при задържането на Г. Г. на 24.04.2012г. /л. 37/. Със заповед за задържане на лице peг. № 33-128 от 26.04.2012г. /л. 39/ ищецът Г. Г. е бил задържан по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа.

С постановление за привличане на обвиняем от 27.04.2012г. по пр.пр. № 389/2012год. по описа на СП /л. 40/, ищецът е бил привлечен за обвиняем за извършване на две престъпления по 214, ал. 1 от НК, като е принудил лицето Янко Митев А., чрез заплашване да прехвърли собствеността върху собствените си търговски дружества и автомобили, а лицето Красимир Калчев Костадинов да поеме парично задължение в размер на 5000,00 лв.

С постановление изх. № 389 от 27.04.2012год. на СП /л. 42/, ищецът е бил задържан за срок до 72 часа.

С разпореждане на съдия-докладчик при СпНС, 12 състав от 30.04.2013г. по нохд № 550/2013 г. /л. 44/ е било прекратено образуваното по внесен обвинителен акт срещу ищеца съдебно производство, като делото е било върнато на СП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

С постановление за привличане на обвиняем от 17.07.2013г. по пр.пр. № 389/2012 г.

/л. 46/ е повдигнато обвинение на ищеца за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр.

2 и пр. 3, т. 2 вр. с ал. 2 от НК.

С постановление на СП от 15.08.2013г. по пр.пр. № 389/2012год. е било частично прекратено наказателното производство по отношение на ищеца за извършване на 2 престъпления по чл. 214, ал 1 от НК и чл. 321, ал. 3, пр. 3 от НК /л. 50/.

С разпореждане на съдия-докладчик при СпНС, 12 състав от 20.11.2013 г. по нохд № 1453/2013год. /л. 61/ делото отново е било върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

С постановление от 02.06.2014г. /л. 64/, Г. П. Г. отново е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК. С обвинителен акт изх. № 389/22.01.2016г. на СП /л. 109/ срещу ищеца е бил внесе обвинителен акт в съда за това, че е участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да извършва престъпления по чл. 213а и чл. 214 от НК, образувана на неустановена дата в началото на м. март 2010 г., образувана и ръководена от С. Василев С., като групата е създадена с користна цел.

В образуваното по внесения обвинителен акт нохд № 171/2016 г. по описа на СпНС, ищецът Г. Г. е взел участие в общо 22 открити съдебни заседания /л. 124 и сл./, проведени в периода от 05,02,2016 г. до 15,11,2017 г.

С присъда от 15,11,2017г. на СпНС, 12-ти състав, по н.о.х.д. № 171/2016год. /л. 170/ ищецът е бил признат за невинен и оправдан в извършването на престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК, за което му е било повдигнато обвинение. Срещу присъдата е бил подаден протест от страна на прокуратурата /л. 182/. По образуваното вход № 99/2018 г. по описа на АСпНС, ищецът е взел участие в общо 6 съдебни заседания в периода 23.05.2018 г. – 10.04.2019 г. Видно от протокола за съдебно заседание от 17.12.2018год. /л.

201/, поради неявяване в съдебно заседание от 10.12.2018 г., с протоколно определение от същата дата на ищеца е била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10000,00 лв., която е била намалена в заседанието от 17.12.2018 г. до сумата от 1000,00 лв.

С присъда от 10.04.2019г. на АСпНС, 1-ви въз. състав, по в.н.о.х.д. № 99/2018г., първоинстанционната присъда, в частта, с която ищецът е бил признат за невинен и оправдан за извършване на престъплението е била потвърдена. Срещу присъдата е бил подаден протест, като по образуваното к.н.д. № 125/2020 г. по описа на ВКС е било проведено едно съдебно заседание на 15.05.2020 г. с участието на ищеца /л. 214/.

С решение № 50 от 04.06.2020г. на ВКС , I-во н.о., по н.д. № 125/2020г. /л. 217/ присъдата по в.н.о.х.д. № 99/2018г. на АСпНС е била оставена в сила.

Видно от представените по делото удостоверения от Агенция по вписванията до 17.11.2011 г., ищецът Г. П. Г. е бил вписан като представител на „Г.“ АД, след което е бил заменен, като е останал част от съвета на директорите на дружеството.

Представен е договор за правна защита и съдействие от 27.04.2012 г. /л. 228/, сключен между ищеца и адв. Митрева, Цанков и Виденова за процесуално представителство по пр.пр. № 389 /ДП № Б-12/ по описа на ГД „БОП“ за 2012 г., по който е уговорено възнаграждение в размер на 3000,00 лв. Представено е и пълномощно, с което тези адвокати са упълномощени в досъдебното производство /л.91/. Представен е и договор за правна 3 защита и съдействие 31.07.2012 г., сключен между ищеца и адвокат Г. Б. за процесуално представителство по ДП № Б-12 по описа на ГД „БОП“ за 2012 г., като е направено отбелязване за заплатено възнаграждение в размер на 1000,00лв., както и пълномощно към адвокат Б. /л. 92/.

По делото са представени самолетни билети за пътувания на ищеца от гр. Варна до гр. София, с оглед вземането на участие в съдебни заседания в СпНС и АСпНС /л. 230 и сл./.

Представен са преписи от статия /л. 95/, публикувана на електронната страница tv7.bg на 13.05.2012 г., наименувана „Фирма заплашва длъжници“, статия, публикувана на електронната страница 24chasa.bg на 15.05.2012 г. наименована „Майка: събирач на дългове плаши 10-годишната ми дъщеря с „ще стане лошо“ /л. 97/, статия „Събирачи на дългове към 13-годишна: Марш на магистралата ще работиш за нас!“ /л. 102/, публикувана на 13.05.2012 г. на електронната страница news.data.bg, обявление в електронната станица на прокуратурата на РБ, наименовано „Петима обвинени за принуда и рекет“, в което е посочено, че са задържани петима участници в ОПГ, сред които обаче не фигурира името на ищеца.

С представена по делото видео-техническа експертиза е възпроизведено съдържанието на епизод на предаването „Жега“, излъчено по телевизия ТВ7.

От заключението на назначената по делото съдено-счетоводна експертиза се установява, че общата заплатена от ищеца сума за самолетни билети за пътувания до гр.

София, с оглед вземане на участие на ищеца в съдебни заседания в съдебната фаза на наказателното производство е 3761,58лв.

От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че общата стойност за гориво, за разстоянието между гр.Г.Тошево-гр.Варна и гр.Г.Тошево и гр.София е 2888,87лв. в двете посоки. Сумата за поддръжка на автомобила за изминатото разстояние е 991,48лв.-стр. 5 от заключението. Амортизацията на автомобила за изминатото разстояние е 4728,00лв. или общата е в размер на 8608,35 лв.

От заключението на назначената по делото съдебна психиатрична експертиза се установява, че вследствие на повдигнатото обвинение ищецът е получил остра стресова реакция, която е протрахирала в посттравматично стресово разстройство. Към момента на изготвяне на заключението все още се констатират прояви на ПТСР. Посочва се, че ходът на посттравматично стресово разстройство е флуктуиращ, но в болшинството от случаите завършва с оздравяване. В малка част от случаите заболяването може да приеме хроничен ход с продължителност много години и да премине в трайна промяна на личността. Това разстройство не е психично заболяване в тесния смисъл на понятието и не повлиява на базовите психични годности на индивида. Ищецът не е провеждал медикаментозно лечение във връзка с психичното си състояние.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на С.К. Г.а – съпруга на ищеца, които съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК и на св. Д. М.П., от които се установяват 4 неимуществените вреди за ищеца.

При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните правни изводи:

Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1 т.

3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ.бр. 7/2018 г. /, обуславящи основателността на исковата претенция за претендираното обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което лицето е оправдано с влязла в сила присъда, характера на претърпените неимуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.

Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.

Установи се по делото, че е налице влязла в сила на 04,06,2020год. присъда от 15.11.2017г. на СпНС, 12-ти състав, по н.о.х.д. № 171/2016г. , с която ищецът е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК.

От събраните по делото доказателства се установи и че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения, страх и нарушена обществена репутация. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение.