Решение № 183 от 23.05.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Враца, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Ангелова при участието на секретаря Ваня Люб. Василева като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно наказателно дело № 20221420200215 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка със Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е образувано по жалба на ЕМ. ИЛ. К. от гр.Б. ЕГН ********** против Наказателно постановление (НП) № 21-0967-001595 от 28.10.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание на чл.53 от ЗАНН, чл.174, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП, на жалбоподателя, са наложени две административни наказания „глоба” в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и на 10.00 /десет/ лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.

Въззивникът оспорва размера на наложените наказания, като твърди, че не оспорва фактите и обстоятелствата, изложени в АУАН и НП. Към жалбата прилага три броя удостоверение за раждане и заявява, че няма постоянна работа, поради което моли да му бъде намален размера на наказанието до предвидения в закона минимум.

Ответната страна – редовно призована, не се явява и не се представлява, в становището си по случая (л.2) предлага съда да потвърди НП.

Районен съд Враца, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано на 13.10.2021 г. със 1 съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA, бл.№ 484238 за това, че на същата дата - 13.10.2021 г., около 22:10 часа, на път III-1306, в района на км 33+100, с посока на движение към село Тишевица, управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.№**** след употреба на алкохол, преди да е преминало въздействието му и без СУМПС и контролен талон към него. Водачът е изпробван за употреба на алкохол в 22:18 часа, с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARDN 0015, който е отчел 1,00 промил алкохол в издишания от нарушителя въздух и пробата е показана на водача. Издаден е талон за медицинско изследване № 070676. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и на един свидетел – очевидец на нарушението, които са подписали акта. Жалбоподателят е подписал акта, като не са отбелязани възражения по констатираното от проверяващите органи.

Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение и след преценка на събраните доказателства по случая, при идентично словесно описание на извършеното нарушение, наказващият орган е издал атакуваното НП № 21-0967001595 от 28.10.2021 г., с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание на чл.53 от ЗАНН, чл.174, ал.2 вр.чл.1 от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, предл.1, 2 от ЗДвП, на жалбоподателя, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2 000.00 лева и на 10.00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В издаденото НП е записано, че нарушението е извършено повторно, тъй като НП № 20-0243-000257/20.02.2020 г., издадено от началника на РУ Берковица към ОДМВР Монтана, е влязло в сила на 14.07.2020 г., с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП жалбоподателят К. е бил наказан на основание чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП с глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от правоуправление за срок от шест месеца.

При обжалването на НП пред Врачанския районен съд са събрани гласни доказателства, като са допуснати до разпит актосъставителят Й. и св.Г., от чиито показания се установява, че на посочената в акта дата и място са спрели за проверка водач на л.а.Фолксваген Пасат – Е.К., когото изпробвали за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер, което отчело 1, 00 промил. Актосъставителят установява, че е издал талон за медицинско свидетелство и съставил процесния АУАН.

Св. Г. потвърждава, че водачът на л.а. не е носел СУМПС и контролен талон към него.

СУМПС.

Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, като обективни, последователни, достоверни и припокриващи се с останалите събрани от съда доказателства по случая.

По делото са приети следните релевантни писмени доказателства: АУАН, Серия GA, бл.№ 484238 от 13.10.2021 г.; НП № 21-0967-001595/28.10.2021 г., издадено от началник сектор ПП към ОДМВР Враца; Талон за медицинско изследване № 070676, 2 от който се установява, че водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 AR DN 0015, който е отчел 1,00 промил алкохол в издишания от нарушителя въздух; Докладна записка от 13.10.2021 г.; Сведение от Ем.К. от 17.02.2022 г.; НП № 20-0243-000257/20.02.2020 г., издадено от началника на РУ Берковица към ОДМВР Монтана, влязло в сила на 14.07.2020 г.; Заповед за прилагане на ПАМ 20-0243-000061 от 16.02.2020 г.; Заповед за прилагане на ПАМ 200243-000062 от 16.02.2020 г.; Справка за нарушител/водач ЕМ. ИЛ. К. и Заповед рег.номер 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.

При гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Процедурата по установяване на административно нарушение, издаване на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение разпоредбите на НПК.

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37, ал.1, б.„б” от ЗАНН и на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47, ал.1, б.„а” от ЗАНН от материално компетентни органи, видно от приетата и приложената по делото Заповед на МВР от 14.05.2018 г. Актосъставителят е надлежно оправомощено лице, тъй като отговаря на т.1.3. от заповедта, че след като заема длъжността „младши автоконтрольор” в ОД на МВР Враца, в правомощията му е да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Материалната компетентност да издава наказателни постановления на Началника на група в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Враца произтича от т.2.11. от представената заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН – в присъствието на нарушителя и на един свидетел-очевидец на нарушението; подписан е от актосъставителя и от свидетеля, посочен в него съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Настоящата инстанция намира, с оглед изложеното и данните по делото, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното на това основание. От описаната в АУАН и впоследствие в наказателното постановление фактическа обстановка е видно, че същите съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Констатираните от проверяващия орган административни нарушения са надлежно

3 индивидуализирани, като са посочени дата и място на извършването им, съдържа се изчерпателно описание на нарушенията от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с двете деяния и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Посочени са всички необходими елементи, които определят и индивидуализират двете административни нарушения, вменени във вина на нарушителя

Извършването на първото нарушение – това на разпоредбата по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, която предвижда, че на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, се доказа по категоричен и безспорен начин, както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства. От гласните и писмените доказателства се установи, че на 13.10.2021 г., около 22:10 часа, на път III-1306, км.33+100 посока към с.Тишвица, като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег.№****, жалбоподателят К. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, като техническото средство Алкотест Дрегер 7510 AR D N 0015 е отчело 1,00 промил алкохол в издишания от нарушителя въздух.

С оглед гореизложеното, се мотивира извод, че административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е установил, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, предвид което административнонаказателната му отговорност е ангажирана основателно. От събраните по делото писмени доказателства се установява безспорно, че това нарушение е извършено повторно, съгласно разпоредбата на чл.174, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, тъй като е извършено в двегодишен срок от влизането в сила на НП, с което му е наложено наказание за същото по вид нарушение. Наложените наказания глоба в размер на 2 000.00 (две хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, предвидени в разпоредбата на чл.174, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП не са фиксирани по размер и продължителност, поради което е необходимо да се обсъжда въпросът за индивидуализацията им. Възраженията на жалбоподателя за намаляване размера на предвидените санкции са основателни. АНО не е изложил съображения за налагането на административно наказание глоба в максимален размер и лишаване от правоуправление в размер около средния. Предвид доброто процесуално поведение на жалбоподателя, признаване на вина и затруднено материално положение, съдът прецени, че следва да намали размера на наложените наказания, тъй като същите дори и в по-малък размер - ще окажат своята възпираща и превантивна роля спрямо дееца и спрямо останалите граждани.

По отношение на второто нарушение – това по чл.100, ал.1, т.1, от ЗДвП, чиято 4 разпоредба предвижда, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, като в случай, че не носи така определените документи, водачът се наказва съгласно чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП с глоба от 10.00 лв. От кредитираните доказателствени материали по делото безспорно се установи, че жалбоподателят не е носил СУМПС и КТ към него, т.е. същият е извършил посоченото в АУАН и в НП нарушение на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Следователно наказващият орган - правилно и законосъобразно - е ангажирал отговорността на водача, като му е наложил съгласно чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП наказание „глоба” в размер на 10.00 (десет) лева. При това нарушение размерът на наказанието е фиксиран, поради което отпада необходимостта съдът да обсъжда въпроса за индивидуализирането му.

С оглед гореизложеното, съдът счита въззивната жалба за частично основателна: извършването от обективна и субективна страна на административното нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП от санкционираното лице се доказа безспорно и категорично, като в тази част НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В останалата част – по отношение на нарушението на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – НП, следва да се измени, като се намали размера на наказанията глоба и лишаване от правоуправление, определен съобразно разпоредбата на чл.174, ал.2 вр. чл.1 от ЗДвП.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Врачанският районен съд, VII наказателен състав

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №21-0967-001595/28.10.2021 г., издадено от началник група към ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца, В ЧАСТТА, с която за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание на чл.174, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП на ЕМ. ИЛ. К. от гр.Б. ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба”, КАТО НАМАЛЯВА размера на глобата до 1000.00 /хиляда/ лева и В ЧАСТТА, с която е наложено лишаване от право да управлява МПС, КАТО НАМАЛЯВА срока наложеното наказание на 18 (осемнадесет) месеца.