Определение № 4776 от 31.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4776 гр. Варна, 31.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20243100501944 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба 69311/29.08.2024 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез ю.к. Н.А., срещу Разпореждане № 33925/16.08.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 5266/2024 г. по описа на ВРС, 52 състав, с което заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение срещу К. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул.

„Студентска” № 12, ет. 14, ап. 95, е отхвърлено в частта за горницата над 4368,16 лева до пълния претендиран размер от 4968,16 лева, представляваща договорна лихва по Договор за потребителски кредит № 7000394814 за периода от 25.01.2018 г. до 25.12.2021 г., както и за сумата от 540,92 лева, представляваща такса за оценка на риска, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното разпореждане с аргументи за неправилно изчисление на претендираната договорна лихва. Твърди, че заповедният съд няма правомощието да извършва преценка за съществуване на вземането, както и да преценява правилността на изчисленията на договорната лихва от взискателя, а това следва да стане в рамките на евентуално исково производство. Посочва съдебна практика в подкрепа на твърденията си. Обосновава извод, че таксата за оценка на риска не била свързана с усвояването и с управлението на кредита, а била предвидена с цел да компенсира извършен от банката разход, формиращ част от ГПР. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кретитоспособността на кредитополучателя било необходимо, доколкото 1 целяло да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Отправено е искане за отмяна на разпореждането в обжалваната му част и постановяване на ново, с което искането за издаване на заповед за изпълнение на горепосочените суми да бъде уважено.

Съдът, след като съобрази доводите, изложени в частната жалба, както и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Производството пред ВРС е образувано по подадено заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. С. С. за следните суми: 5000,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7000394814, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 540,92 лева – такса за оценка на риска, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 4968,16 лева – договорна лихва по Договор за потребителски кредит № 7000394814 за периода от 25.01.2018 г. до 29.04.2024 г. ; 777,59 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.01.2018 г. до 29.04.2024 г.

В заявлението е изложено, че с договор за прехвърляне на вземания от 30.11.2022 г. вземането по договор за потребителски кредит № 7000394814/19.12.2017 г. между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и К. С. С. било прехвърлено на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ“ ООД. Впоследствие, вземането било цедирано на настоящия жалбоподател с цесия от 30.10.2023 г. Съгласно уговореното в договора за потребителски кредит страните по него постигнали съгласие заемодателят да предостави на заемополучателя сума в размер на 5000,00 лева – главница и чиста стойност на кредита. Средствата били преведени по банкова сметка на кредитополучателя, като последният се задължил да върне сумата, ведно с уговорените лихви, с които общата стойност на задължението му била в размер на 9968,16 лева, в срок до 25.01.2018 г., на 48 месечни погасителни вноски, съобразно одобрен от страните погасителен план. Изложено е още, че договорът не бил обявен за предсрочно изискуем.

Въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Заповедният съд, след като съобразил задължителните постановки на ТР № 4/18.06.2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, присъдил начислената договорна лихва за периода от 25.01.2018 г. до 25.12.2021 г. до размер от 4368,16 лева, вместо пълния претендиран размер от 4968,16 лева по съображения, че в нейната стойност била включена в противоречие с процесния договор еднократна такса за оценка на риска в размер на 600 лева.

В допълнение, с обжалваното разпореждане заповедният съд е формирал изводи за наличие на забрана по чл. 10а, ал. 2 ЗПК по отношение на 2 начислената сума в размер на 540,92 лева, представляваща такса за оценка на риска, с доводи, че същата била такава, свързана с усвояване и управление на кредита.

Настоящият състав констатира, че от съдържанието на процесния договор става ясно, че кредиторът е формирал общата дължима сума по кредита в размер на 9968,16 лева не само от заемната сума, която е предоставил на кредитополучателя, но и включвайки суми, начислени на други основания – такса за оценка на риска. При това е определил размера на договорната лихва като от общата дължима сума по кредита е извадил предоставената в заем сума от 5000 лв. и по този начин е получил като размер на договорната лихва сумата от 4968,16 лв. При това изчисление обаче кредиторът не е съобразил обстоятелството, че в общият размер на кредита е включена и такса за оценка на риска в размер на 600 лв., която представлява различно вземане от лихвата. След приспадане на тази сума от посочения от кредитора размер на договорната лихва, същата е в размер на 4368,16 лв., както правилно е приел заповедния съд. Този съд следва да провери дължимостта на сумите, въз основа на изложените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение факти. При тази проверка той може да коригира допуснати от кредитора очевидни фактически грешки в пресмятането, както е в настоящия случай. Предвид на това, обжалваното разпореждане в тази му част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съдът споделя изложеното в обжалваното разпореждане относно недължимостта на сумата от 540,92 лева по съображения за наличие на забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото съгласно цитираната разпоредба и константната съдебна практика оценката на риска представлява действие по усвояване на кредита. По изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено и в тази му част.

От изложеното следва, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора, разноски не се следват на частния жалбоподател.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 33925/16.08.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 5266/2024 г. по описа на ВРС, 52 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4