Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3548 от 14.07.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 15095/2024
Вид
Решение № 3548
Подписан
14.07.2025
В сила
07.08.2025
Състав
Мария Димитрова Личева - Гургова

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 и 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 3548 гр. Пловдив, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330115095 по описа за 2024 година

Производството е по осъдителен иск по чл. 415, ал.3 във връзка с чл.415, ал.1, т.3 ГПК, предявен от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404р-н Триадица, бул. “България” № 81В, представлявано от ***Х. М. и П. В., чрез *** Б. Т., с която се иска от съда да осъди И. В. А. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №**, да заплати следната сума: 245,04 лв., от която

1) Главница, в размер на 100,00 лв.;

2) Договорна възнаградителна лихва върху главницата, в размер на 3,45 лв., за периода от 02.10.2019 г. до 02.11.2019 г.;

3) Законна лихва за забава върху главницата в размер на 28,32 лв. за период от 02.11.2019 г. до 27.06.2024 г.;

4) 74,72 лева - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „***“ ООД;

5) 38,55 лева – дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит кредит;

6) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира разноските направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК и разноските направени в хода на настоящото производство.

1

Ищецът твърди, че на ** г. длъжникът И. В. А. ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит № *** със „***“ ООД, по силата на който е получил сумата от 100 лева, срещу което се съгласил да върне 1 броя вноски – 142 лв. в срок до 02.11.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Твърди, че бил уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.24 %.

Твърди, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем били потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Твърди, че приложените Общи условия и Договор за паричен заем № *** на *** г., по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „***“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Твърди, че договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора, страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата 2 информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Твърди, че дори и съдът да не приеме, че договорът е сключен по електронен път, то следва да приеме, че договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума Твърди, че ответникът И. В. А., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г. „***“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано на ред № *** от Приложение № * към договора за цесия.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 21.03.2022 година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер.

Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено.

Моли съда, ако приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

ОТВЕТНИКЪТ И. В. А., чрез адв. В. Ж., с отговора на исковата молба заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен по следните съображения:

На първо място оспорва, че между страните в действителност е сключен описаният в исковата молба договор за потребителски кредит.

3

На второ място, ако имало сключен между страните договор за потребителски кредит, счита, че същия е недействителен, тъй като не е сключени по ясен и разбираем за ответната страна начин и не са спазени основни изисквания на Закона за потребителският кредит, а именно чл. 5, чл. 10, чл. 19, чл. 20 и чл. 21, защото самият текст на договора съдържа клаузи, предвиждащи неустойки, противоречащи на закона.

На трето място в исковата молба и приложенията към нея не били налице безспорни данни за предоставяне на ответника на описаната сума, предмет на настоящият иск. Оспорва същия да е получил сумата, предмет на договора за потребителски кредит.

На четвърто място счита, че ответникът не дължи и заплащане на претендираната от страна на ищеца лихва за забава, като я оспорва по основание и по размер. Оспорва, че ответника дължи сумата в размер на 74,72 лева, представляваща неплатени дължими такси по договора за потребителски кредит, като счита същата за недействителна. Оспорва, че ответникът дължи сумата в размер на 38,55 лева, представляваща неустойка, съгласно чл.

6.2 от Договор за потребителски кредит по основание и по размер.

На пето място счита, че договорът за цесия от 13.01 2022г. не е породил действие спрямо длъжника, тъй като същият не е уведомен по предвидения от закона ред. Заради това ищецът по настоящият иск не притежавал надлежна процесуална легитимация На шесто място, прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните задължения.

Моли съда, да отхвърли предявения срещу И. В. А. ЕГН **********, иск изцяло като неоснователен и напълно недоказан.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представена като доказателство за плащана Разписка за извършено плащане от 02.10.2024 г., от който се установява, че в полза на И. В. А. е било извършено плащане на сумата от 100,00 лева чрез системата за електронни плащания ePay.bg.

Същата не беше оспорена от ответната страна, което потвърждава сключването на договора за кредит.

Сключеният между заемодателя и заемателя Договор за паричен заем № *** *** г. Има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител.

С разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019г.) изрично бе предвидено задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В съдебната практика - Решение № 50056 от 29.05.2023г. по т. д. № 2024/2022 г., І Т. О. на ВКС, Решение № 59 от 20.05.2024г. по т. д. № 2695/2022 г., ІІ Т.О. на ВКС и др., е разяснено, че 4 съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, включително за приложението на нормите на чл. 22 и 23 ЗПК,във връзка с чл. 11, ал. 1 ЗПК, и чл. 33, ал. 2 ЗПК, имащи императивен характер.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесният договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47,24%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва такса за експресно разглеждане на кредита.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.