Решение № 95 от 29.04.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Габрово, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело № 20254200500079 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Обжалвано е решение № 359/25.11.2024г., постановено по гр. д. № 1368/2023г., по описа на Районен съд- Севлиево, с което е отхвърлен предявеният от Д. А. Ч., ЕГН**********, срещу „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК200644029, иск с правно основание чл. 439 ГПК, да се признае за установено, че Д. А. Ч. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, въз основа на изпълнителен лист № 511 от 26.08.2016г., издаден по ч.гр.д. № 755/2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, следните суми: сумата от 388,76 лева- главница, законна лихва в размер на 298,11 лева за периода 05.08.2016г.- 11.12.2023г., 330,14 лева- неолихвяеми вземания, 325 лева присъдени разноски.

Във въззивната жалба на Д. А. Ч. от гр. Севлиево, чрез адв. С. К., се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Съдът приел, че са извършвани валидни изпълнителни действия по изпълнително дело № 20178500401759/2017г. преди неговото прекратяване- на 16.08.2017г., 25.09.2017г., 10.09.2018г., 07.10.2019г., 03.08.2020г., 31.05.2023г., 14.07.2023г., като всяко едно е годно да прекъсне погасителната давност и от съответното действие започва да тече нова давност. Фактически обаче, за периода от влизане на заповедта в сила на 26.08.2016г. до сега не били извършвани абсолютно никакви ефективни изпълнителни действия, които да прекъсват давността. Последното ефективно изпълнително действие по изп.д.№ 1759/2017г. на ЧСИ Ал.Б. било налагане на запор върху трудовото възнаграждение на 18.09.2018г. По молбите от 17.10.2019г. и 03.08.2020г. не 1 били извършвани реални изпълнителни действия. След прекратяване на първото изпълнително дело поради перемция, било образувано ново изп.д.№ 995/2023г., по което първото изп. действие бил наложен запор на банкова сметка на 27.11.2023г.- т.е. след изтичане на давностния срок на 18.09.2023г.

Вземането за лихви и разноски също било погасено по давност, след като е погасено главното вземане.

Претендира се в този смисъл да се постанови решение.

Жалбата е неоснователна.

Задължението на длъжника произтича от изпълнител е н лист от 26.08.2016г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №755/2016г. на РС- Севлиево.

Образувано е изпълнително дело №20178500401759 по описа на ЧСИ Ал. Б. с район СГС, по което ищецът е длъжник, а ответникът- взискател.

Правилно първата инстанция е приела, че пр оцесните вземания се погасяват с предвидената в чл.117 ал.2 ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като те произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и последиците й следва да бъдат приравнени с тези на влязло в сила съдебно решение; по образуваното през 2017г. изпълнително дело давността не е изтекла, тъй като съобразно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК, давността се прекъсва с всяко действие за принудително изпълнение, като новата давност тече от момента на прекъсването, а не от изтичане на двугодишния срок на перемирането.

От образуването на изп. дело №20178500401759 по описа на ЧСИ Ал. Б. давността е прекъсната със запорно съобщение изх. № 162336/25.09.2017г., за налагане на запор върху сметките, всички видове депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени на доверително управление в „Юробанк България” АД. До банката е изпратено още едно запорно съобщение- изх. № 170844/03.11.2017г.

Със запорно съобщение изх. № 46490/10.09.2018г., изпратено до „ТРЪСТЪС” ЕООД, е наложен запор върху всяко възнаграждение за труд, което дружеството изплаща на Д. А. Ч.. Със запорно съобщение по делото изх. № 46493/10.09.2018г., е наложен запор върху сметките, всички видове депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени на доверително управление в „Юробанк България” АД. С молба от 07.10.2019г. „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, в качеството си на взискател по изпълнителното дело, е поискал ЧСИ да наложи запори, както и да се извърши опис на движими вещи в дома на длъжника. Такова искане за налагане на запори е направено и с молба от 03.08.2020г. и от 31.05.2023г. Със запорно съобщение по изпълнителното дело изх. № 19464/14.07.2023г., е наложен запор върху сметките, всички видове депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени на доверително управление в „УниКредит Булбанк” АД.

Всички тези искания и действия, съгласно т.1 ТР № 2/2013, ВКС, 2

ОСГТК прекъсват давността. Съгласно разпоредбата на чл. 116 б."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, дори след като перемпцията е настъпила. Новото искане на свой ред прекъсва давността.

Последното изпълнително действие е наложен на 14.07.2023г. запор на сметки, като петгодишният давностен срок не е изтекъл и към 30.10.2023г., когато е било образувано новото изпълнително дело № 20237340400995 по описа на ЧСИ З.В., peг. № 734 на КЧСИ. Същата е прекъсната с искането от страна на кредитора за извършването на конкретен изпълнителен способ и съответно с наложените запори на банкови сметки на длъжника, както и на трудовото му възнаграждение.

В случая вс и ч к и гореизброени действия и приложени способи прекъсват давността по смисъла на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и същата не е изтекла, както е приел и първоинстанционният съд. Не е налице изтичане на 5- годишният давностен срок и по време на висящия исков процес към момента- 2025г.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че давността била изтекла, тъй като не били извършвани ефективни изпълнителни действия от 18.09.2018г., когато бил наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника по изп.д.№ 1759/2017г. на ЧСИ Ал.Б., а по молбите от 17.10.2019г. и 03.08.2020г. не били извършвани реални изпълнителни действия.

В мотивната част и в диспозитива на т. 10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че нова погасителна давност тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Следва извод, че за прекъсването на давността е достатъчно взискателят да е поискал определено изпълнително действие, изграждащо конкретен изпълнителен способ. Без правно значение е дали това действие е довело до осребряване на имущество на длъжника, тъй като нито разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, нито съдебната практика по прилагането на тази норма, поставят подобно условие. Аргумент е правното естество на самия институт на погасителната давност, която съставлява санкция за бездействието на кредитора, респ. взискателя, поради което последващо бездействие на ЧСИ да предприеме поискано изпълнително действие и неговото неуспешно прилагане, нямат отношение към давността (неблагоприятна последица за взискателя е, че носи тежестта за дължимите за поисканите действия такси към ЧСИ).

Предвид гореизложеното, поради съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд следва да се потвърди.

Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателят не се дължат разноски. Същият следва да бъде осъден да заплати на другата страна разноски в размер на сумата 150 лева, представляваща юристконсултско възнаграждение.

3

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 359/25.11.2024г., постановено по гр. д. № 1368/2023г. на Районен съд- Севлиево.

О С Ъ Ж Д А Д. А. Ч., ЕГН**********, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК200644029, разноски за въззивната инстанция в размер на 150 лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4