Решение № 13816 от 15.07.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13816 гр. С. 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110109990 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на М. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ..................., срещу „............“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. ............. с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 7 923,05 лева, представляваща левовата равностойност на шест броя неразрешени от нея платежни операции, осъществени от банковата й сметка с IBAN: ................. открита при ответната банка, както следва:

1 бр. картова транзакция на 26.04.2023 г. в полза на търговец ............”, на сума в размер на 282,41 евро;

2 бр. картови транзакции на 26.04.2023 г. в полза на търговец ............” на суми в размер на 1 117,94 евро и 1 187,88 евро;

3 бр. картови транзакции на 27.04.2023 г. в полза на търговец ............” на суми в размер на 460,37 евро, 434,96 евро и 567,43 евро. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.02.2024 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се излагат фактически твърдения, че ищцата М. В. Д. е клиент на „............“ АД и има открита банкова сметка при ответното дружество с IBAN: ................. на която е титуляр съгласно договор от 27.11.2006 г. Към посочения договор има издадена банкова карта с № ..............., която ползва рядко и с която никога не е извършвала плащания през интернет среда. Излага твърдения, че на 10.05.2023 г. е направила опит да използва услугата „......... банкиране“, при което й е било поискано посочване на QR-код, с какъвто тя не разполага. С оглед на последното посетила клон на ........... на адрес гр. ............., където поискала да й бъде коригирана услугата „......... банкиране“, но проблемът не бил отстранен.

Поради това, на 11.05.2023 г. посетила друг клон на ........... с адрес ул. .........., при което установила липсата на сумата от 4 050,99 евро от горепосочената банкова сметка. От предоставената й разпечатка ищцата установила, че с нейната карта е пазарувано от ......... магазини “........ чрез опцията мобилно банкиране на 27.04.2023 г., 28.04.2023 г., 01.05.2023 г. и 02.05.2023 г. Твърди, че е оспорила 1 бр. трансакция към ......... търговец ..........bg от 1

26.04.2023 г., на стойност 282,41 евро, и 5 бр. трансакции към ......... търговец aboutyou.bg, две от които извършени на 26.04.2023 г., на стойност съответно 1 117,94 eвро и 1 187,88 евро, както и три броя транзакции от 27.04.2023 г., на стойност 460,37 евро, 434,96 евро и 567,43 евро. Общият размер на оспорените трансакциите възлизал на 4 050,99 евро, с левова равностойност 7 923,05 лева. Излага доводи, че не е попълвала документ за откриване на мобилно банкиране, няма приложението „........... ..............“ и не е ползвала тази услуга, което обстоятелство е било известно на банката, защото помежду им не е бил подписван договор или анекс към съществуващ такъв, с който в обслужването й да е била включена и услугата мобилно банкиране чрез телефон. Твърди, че банковата й карта е била анулирана веднага.

Във връзка с нерегламентираното ползване на средства от банковата й сметка подала сигнал в полицията, по повод на който е била образувана преписка № .......... г. по описа на ...............

Изискана била информация от представителите на електронните магазини ................ откъдето били получени отговори, че с карта на ищцата от тях не е било пазарувано. В Софийска градска прокуратура е била образувана пр. пр. № 526/2024 г. Подадена е била жалба и в банката, откъдето бил получен отказ за възстановяване на сумите по оспорените транзакции, при мотиви, че плащанията са извършени след верификация освен с данните от самата карта, така и чрез биометрична характеристика /т. нар. QR check/ - код за сканиране.

Ищцата твърди, че такова потвърждаване е невъзможно да бъде направено, тъй като тя не е сключвала договор за мобилно банкиране и не е инсталирала приложението „...........

..............“ на телефона си. Излага твърдения, че е подала искане до Помирителната комисия, пред която банката представила становище по случая в смисъл, че чрез телефона, който ищцата е посочила в банката с номер ***, чрез мобилния оператор е получила есемеси с кодове, които е въвела за потвърждаване на плащанията. От Помирителната комисия било предложено споразумение на страните, което банката отхвърлила и производството било прекратено. Ищцата поддържа, че в случая банката е допуснала нарушения на чл. 100 ЗПУПС, като при използване на картата на ищцата не е извършено установяване на идентичността на клиента чрез променливи елементи, свързващи операцията с конкретна сума и получателя. Поддържа, че по силата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това, а когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Позовава се на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС, съгласно която норма платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие платежната операция е неразрешена. Поддържа, че каквато и да е причината с картата й да бъдат извършени плащания, това не може да се разглежда на плоскостта на умишленото или поради груба небрежност неизпълнение на едно или повече от задълженията й по чл. 75 ЗПУПС. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен, а в условията на евентуалност моли присъдената сума да бъде намалена поради съпричиняване от страна на ищцата. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е клиент на "............" АД и е титуляр на разплащателна сметка с IBAN: .................. Поддържа, че ищцата използва .........

(електронно) банкиране, въз основа на сключен договор за ......... банкиране от 06.03.2019 г., като последната е заявила и ползва дебитна карта с № .......******....... издадена от банката.

Твърди, че оспорените транзакции са извършени в интернет среда, с банковата карта на ищцата с номер .......******....... посредством дигиталния портфейл (приложение) ........, и представляват разрешени такива. Излага твърдения, че картата на ищцата е била регистрирана в приложението ........ на 25.04.2023 г. посредством достъпване на функционалността за регистрация на приложението посредством ........... ...............

Ответникът твърди, че шестте процесни трансакции, осчетоводени по сметката на ищцата на 27.04.2023 г., 28.04.2023 г. и 02.05.2023 г., са били разрешени на 26.04.2023 г. и 27.04.2023 г. посредством приложението ........ с идентификация на ползвателя на приложението посредством определените от доставчика на Приложението идентификационни данни, като картата на ищеца е добавена в приложението на външния доставчик чрез достъпване на функционалността за регистрация на приложението посредством приложението ...........

............... Входът в приложението ........... .............. и използването му за добавяне на платежна карта в приложение на външен доставчик става с идентификация на ползвателя посредством 2 зададен от лицето, активирало приложението, цифров код или биометрична характеристика и вграден софтуерен токън. Активирането на приложението ........... .............. е осъществено с въвеждане в приложението на потребителското име и паролата на ищцата за ......... банкиране, както и с еднократен код, изпратен на мобилния телефон на ищеца, посочен пред банката с номер ......... посредством SMS съобщение. Ответникът излага доводи, че за извършване на оспорените транзакции, техният автор следва да: знае потребителското име и паролата на ищеца за вход в ........... ........., необходими за активирането на мобилното приложение ........... ..............; да се намира във владение на мобилния апарат, на който е поставена СИМ картата с мобилния телефонен номер на ищцата – ......... и на който е изпратено SMS съобщение с еднократна парола, необходима за активирането на мобилното приложение ........... ..............; да отключи приложението ........... .............. със зададен пръстов отпечатък или посредством лицево разпознаване или друга биометрична характеристика, в зависимост от функционалностите на устройството, на което е инсталирано и активирано приложението ........... .............., за да достъпи функционалността за регистрация на Приложението ........ посредством приложението ........... ..............; да извърши идентификация посредством определените от доставчика на Приложението ........ идентификационни данни (като ПИН код, пръстов отпечатък, лицево разпознаване и др.). Ответникът поддържа, че в случая, при разрешаването на процесиите транзакции, банката е приложила изискваното, съгласно чл. 100 ЗПУПС, задълбочено установяване на идентичността на платеца, чрез използването на елемент „знание", манифестиран чрез потребителското име и парола за вход в ........... ........., и елемент „притежание", манифестиран чрез еднократният код за активация на приложението ........... .............., изпратен като SMS на мобилния телефон на картодържателя, обявен пред банката. Приложеното задълбочено установяване на идентичността на платеца при разрешаване на процесиите транзакции с карта в интернет, посредством приложението ........, в което картата на Ищеца е регистрирана чрез приложението ........... .............., активирано с горепосочените елементи от ЗУИ - „знание" и „притежание", от една страна и използването на определените от доставчика на приложението ........ идентификационни данни, от друга страна, дават основание на банката да приеме, че транзакциите са автентични и разрешени от ищцата по настоящото дело, в качеството й на картодържател на банковата карта, с която са извършени транзакциите и на лице, единствено разполагащо с елементите на задълбоченото установяване на идентичността, необходими за разрешаване на транзакциите. Излага доводи, че предвид механизма на разрешаване на оспорените транзакции, то са налице недвусмислени обстоятелства по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, даващи право на банката да счита, че платежните операции изхождат от ищцата, съответно да ги изпълни и съответно това плащане да има погасителен ефект спрямо задълженията й като доставчик на платежни услуги да извършва плащания. В условията на евентуалност твърди, че действайки при условията на груба небрежност, ищцата е позволила трето лице да получи достъп до нейните персонализирани защитни характеристики, включително потребителското име и паролата за вход в ......... банкиране; еднократният код за активация на мобилното приложение ........... .............. - и двата елементи на задълбоченото установяване на идентичността на клиента съгласно чл. 100 ЗПУПС, както и идентификационните данни, изисквани от доставчика на външното приложение, необходими за разрешаване на процесиите трансакции, с което е нарушил законовите и договорни разпоредби, поради което следва да понесе вредите от процесните трансакции. Излага доводи, че съгласно чл. 75, т. 1 и т. 3 ЗПУПС, ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, има задължението да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване, както и да предприеме всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент.