Решение № 260115 от 18.12.2020, Районен съд - Димитровград

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……

Димитровград, 18.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар:

Силвия Димова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№815 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД твърди, че на 02.12.2016г., между „***“АД и ответника А.Н.Н. е бил сключен Договор за паричен заем №2695588. Съгласно този Договор, заемодателят е отпуснал на заемополучателя паричен заем в размер на 700 лева, с който да се рефинансира текущ заем на последния в размер на 362,15 лева. Страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като процесния договор имал сила на разписка. След извършеното прихващане старото задължение на заемополучателя се погасявало изцяло, а заемодателя му изплащал остатъка от заемната сума по новия договор. Ответникът се задължила да ползва и върне парите съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 839,64 лева, ведно с договорна лихва, на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 122,32 лева. По договора за паричен заем А.Н. извършила плащания в размер на 833,34 лева, като към настоящия момент дължимата главница била в размер на 380,11 лева. Ответникът дължала и договорна лихва в размер на 37,64 лева за периода от 01.01.2017г.-датата на първата вноска, до 27.11.2017г. - датата на настъпване на падежа на договора. При сключване на договора, ответника се задължила в 3-дневен срок да представи обезпечение, като в противен случай дължала неустойка. След изтичане на този срок и поради непредставяне на обезпечение на задължението, на ответника била начислена неустойка в размер на 261,75 лева.

Наред с това, за събиране на вземането от страна на кредитора, се начислявали разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лева за всеки 30-дневен период, но не повече от 45 лева. В този смисъл А.Н. дължала разходи и такса за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45 лева. Същата дължала и обезщетение за забава върху неплатената главница за периода от 28.11.2017г. до 09.06.2020г. в размер на 98,31 лева. На 01.03.2019г. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г. между „***“АД и „АКПЗ“ЕООД, като в полза на последното дружество било прехвърлено и вземането което първото дружество имало към ответника. На 15.06.2020г. ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Във връзка с него било образувано ч.гр.д.№577/2020г. по което на 17.06.2020г. съдът издал Заповед №242 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата на длъжника било разпоредено да плати в полза на ищеца сумата от 380,11 лева главница, неизплатено задължение по Договор за паричен заем №2695588 от 02.12.2016г, договорна лихва за периода от 01.01.2017г. до 27.11.2017г. в размер на 37,64 лева, неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 261,75 лева, законна лихва за забава за периода от 28.11.2017г. до 09.06.2020г. в размер на 98,31 лева, законна лихва, считано от 16.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, ведно с деловодни разноски, от които 25 лева платена държавна такса и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения срок ответникът депозирала възражение по чл.414 от ГПК против издадената заповед за изпълнение, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че А.Н.Н. дължи на ищцовото дружество сумите посочени в Заповед №242/17.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№577/2020г. по описа на РС-Димитровград.

Претендира присъждане на направените в настоящото и заповедното производство разноски.

Ответникът А.Н.Н. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че оспорва твърдението на ищеца, че е теглила кредит и получавала процесната сума по кредита. Заявява, че никога не е била в кредитни отношения нито с посочения в исковата молба цесионер, нито със сочения в нея цедент. Оспорва по размер претендираните от ищеца суми. Счита подадената искова молба за нередовна а предявения иск за недопустим. Исковата молба била недопустима, тъй като ищецът не бил активно легитимиран да подаде иска. Това било така, тъй като той не бил встъпил валидно в правата на твърдения в исковата молба кредитор. Последният не бил уведомил ответника за извършената цесия, като към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда вземането не било изискуемо и ликвидно. На следващо място поддържа ,че исковата молба е неоснователна. Заявява, че в процесния договор се съдържат неравноправни клаузи, които са нищожни. Оспорва претенцията на ищеца за сумата от 37,46 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.01.2017г. до 27.11.2017г., тъй като такава в размер на 35% е неравноправна клауза и противоречи на добрите нрави, доколкото се превишава трикратния размер на законната лихва. На следващо място оспорва задължението за плащане на неустойка в размер на 261,75 лева за периода от 28.11.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, тъй като това обезщетение противоречи на добрите нрави и не е ясен механизмът на неговото изчисляване. По своя характер това обезщетение се явявало и неравноправно. Намира целия договор за кредит за недействителен. На следващо място, поддържа, че не били спазени законовите изисквания за уведомяване за извършената цесия. С исковата молба не били представени доказателства ответника да е бил уведомяван за прехвърляне на вземането. Поради това не било налице облигационно правоотношение между страните по делото. На последно място счита, че не била настъпила предсрочната изискуемост за вземането. Иска съдът да отхвърли предявения иск, като недопустим, евентуално, като неоснователен. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото препис от Договор за паричен заем №2695588 от 02.12.2016г., А.Н.Н. се е договорила с „***“АД да получи заем в размер на 700 лева. Ответникът се задължила да върне тази сума на заемодателя на 12 месечни вноски, всяка в размер на 69,97 лева или общо в размер на 839,64 лева. В Договора конкретно били посочени и датите, на които се дължали месечните погасителни вноски, първата от тях била с падеж на 01.01.2017г., а последната на 27.11.2017г.

Годишният процент на разходите бил определен в размер на 41,86%. Съгласно чл.3 ал.1 от Договора, страните се съгласили с предоставения заем да се рефинансира текущ заем на заемателя, който щял да бъде изцяло погасен в размер на 362,15 лева. Остатъкът от предоставения заем трябвало да се изплати на ответника, като Договора имал силата на разписка за получаването на сумата. В чл.4 от Договора било предвидено, че в срок от 3 дни заемателя се задължава да предостави на заемодателя обезпечения- банкова гаранция или двама поръчителя. В противен случай, ответникът дължал неустойка в размер на 628,20 лева, която също трябвало да бъде заплатена на 12 месечни вноски всяка от които в размер на 52,35 лева. Така представения по делото Договор бил подписан от страните по него, като освен подпис на заемателя, под него собственоръчно били изписани и трите имена на ответника.

Съгласно представения от ищеца Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., „***“АД продал на ищеца свои вземания по кредити, които бил отпуснал на свои клиенти, в т.ч. и вземането си по отношение на ответника А.Н.Н., видно от Приложение №1/01.03.2019г. От представеното извлечение от това приложение е видно, че въпросното вземане е по Договор за паричен заем №2695588 от 02.12.2016г., като остатъка на задължението към 01.03.2019г. е 380,11 лева-главница, 37,64 лева-договорна лихва, 261,75 лева-неустойка и 55, 05 лева- лихва за забава или общо сума в размер на 734,55 лева.

По делото е представено Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД, съгласно което „***“АД потвърждава извършената цесия на всички свои вземания в полза на ищцовото дружество, индивидуализирани в Приложение №1/01.03.2019г., неразделна част от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017г.

Съгласно представеното от ищеца

Пълномощно, с нотариална заверка на подписа от 14.02.2017г., „***“АД е упълномощило ищеца да уведоми от негово име длъжниците по всички вземания на дружеството, които са му били прехвърлени с горепосочения Рамков договор и са включени в което и да е Приложение №1, подписано от страните.

С исковата молба ищецът е представил и

Уведомление до А.Н.Н., с което тя се уведомява за сключените Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г. и Приложение №1/01.03.2019г. към него ,съгласно които вземането на нейния заемодател е било прехвърлено в полза на ищцовото дружество, което става неин нов кредитор.

На

15.06.2020г. ищецът подал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което поискал по отношение на ответника да се издаде заповед за изпълнение за сумата от 380,11 лева главница, неизплатено задължение по Договор за паричен заем №2695588 от 02.12.2016г., сключен между „***“АД и длъжника, договорна лихва за периода от 01.01.2017г. до 27.11.2017г. в размер на 37,64 лева, неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 261,75 лева, законна лихва за забава за периода от 28.11.2017г. до 09.06.2020г. в размер на 98,31 лева, законна лихва, считано от 16.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, ведно с деловодни разноски. Предвид така постъпилото заявление, в РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№577/2020г., по което на 17.06.2020г. съдът издал Заповед №242 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която на ответника-длъжник било разпоредено да заплати на ищеца-заявител сумите посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника на 23.06.2020г., който в указания му срок депозирал в съда възражение срещу нея с твърдения, че не дължи горепосочените суми. Поради това, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявеният установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №242 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС- Димитровград на 17.06.2020г. по ч.гр.д.№577/2020г.

Така предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения срок по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, както и от надлежна активно легитимирана за това страна. Представителната власт на юрисконсулт И.Т., който е изготвил исковата молба, произтича от приложеното към нея пълномощно, подписано от управителя на ищцовото дружество на 05.12.2019г. Същевременно ищецът е встъпил реално в правата на кредитора „***“ АД, съгласно приложения по делото Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г. и Приложение №1/01.03.2019г. към него. Ищецът е бил надлежно упълномощен от прехвърлителя на вземането с пълномощно с нотариална заверка на подписа, да уведоми длъжниците по прехвърлените му вземания за извършената цесия, като ответника е получила уведомлението за това лично с връчването на исковата молба.

На първо място, от събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно установено, че на 02.12.2016г. ответникът е сключила с „***“АД Договор за паричен заем №2695588, съгласно който й е бил предоставен заем в размер на 700 лева. С отговора на исковата молба А.Н. възразява, че никога не е била в кредитни отношения нито с посочения в исковата молба цесионер, нито със сочения в нея цедент, както и не е получавала в заем посочената в договора парична сума. В подкрепа на тези свои твърдения тя не ангажира никакви доказателства, нито оспорва положения в процесния договор подпис от нейно име. Наред с това, следва да се има предвид и обстоятелството, че ищецът в исковата молба изрично посочва, че ответника-длъжник по въпросния договор, е заплатила по него значителна част от задължението си, а именно сумата от 833,34 лева, като това изпълнение от нейна страна би било необяснимо, ако действително не беше влизала в договорни отношения с „***“АД и не беше сключвала процесния договор с него.