Определение № 577 от 26.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 577 гр. София, 26.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Георги Иванов като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500417 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.3, във връзка с чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба вх.№ 272611/04.06.2024 г., подадена чрез ССЕВ, която е с идентично съдържание с подадената по куриер на 03.06.2024 г. частна жалба вх. № 272646/04.06.2024 г., уточнена с молба вх.

№ 261464/24.01.2025 г. на ищеца в първоинстанционното производство Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) чрез пълномощник инспектор с юридическо образование и правоспособност Е. С. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно, приложено на л.40, том І от първоинстанционното дело срещу Определение без номер от 23.05.2024 г., постановено по гр.д. № 1977/2020 г. по описа на СГС, І-22 състав, в частта, в която е постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК по молба на ответника В. В. П. за допълване на постановеното решение в частта за разноските, и с което съдът е допълнил същото осъждайки ищецът да заплати на ответника В. В. П. на основание чл.78, ал.4 от ГПК сумата от 5 620 лв. сторени деловодни разноски.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл.248, ал.3 във връзка с чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчен редовно на 23.05.2024 г., а частната въззивна жалба е подадена на 03.06.2024 г. по два начина-чрез ССЕВ и по куриер.) Дължимата държавна такса е внесена с 1 вносен документ от 05.02.2025 г., представен по делото с молба от същата дата.

С оглед на горното съдът е сезиран с редовна и процесуално допустима частна въззивна жалба.

Поддържа се, че съобразявайки решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 г., определените с Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение, не са задължителни и не обвързват съда, като съдът следва да съобрази предмета на делото и обема на реално извършените процесуални действия, като може да определи възнаграждение под минимума по своя преценка. Твърди се, че в този смисъл претендираният по делото адвокатски хонорар е силно завишен, включително и с оглед направени от ищеца отказ от иска, преди изготвяне на икономическата експертиза и преди събиране на всички доказателства по делото. Твърди се, че процесуалният представител на насрещната страна не е извършил в пълен обем процесуалния действия по делото, които да обуславят определянето на исканото възнаграждение.

Моли съда да отмени обжалваното определение в частта на присъдените разноски и да определи възнаграждение в по-нисък размер.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната по жалбата страна чрез процесуалния си представител Г. Г. е подала отговор, с който оспорва жалбата като изцяло неоснователна.

Моли съда да остави без уважение частната жалба. Развиват се подробни съображения по същество на производството.

Въззивният съд след като се запозна с твърденията на страните, както и с доказателствата, намиращи се в гр.д. № 1977/2020 г. по описа на СГС, І-22 състав, намира следното:

От фактическа страна:

Производството по гр.д. № 1977/2020 г. по описа на СГС, І-22 състав е приключило с влязло в сила Определение без номер, постановено на 02.05.2024 г., с което е прекратено на основание чл.233 от ГПК, поради отказ от иска, заявено с молба от ищеца КОНПИ.

В срока по чл.248, ал.3 от ГПК (препис от прекратителното определение е връчен редовно на процесуалния представител на ответниците на 07.05.2024 2 г., а молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е подадена на 10.05.2024 г.) е постъпила молба вх.№ 270870/10.05.2024 г. от адвокат Г. с искане за допълване на постановеното по делото определение, с което производството по делото е прекратено, като ищецът бъде осъден на основание чл.78, ал.4 от ГПК да заплати на ответниците сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 620 лв.

Към молбата е приложен списък на разноските по чл.80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие от 17.03.2020 г., удостоверяващ, че ответникът В. В. П. е заплатил на адвокат Г. Г. в брой адвокатско възнаграждение в размер на 5 620 лв. за осъществяваното от нея процесуално представителство по гр.д. № 1977/2020 г. по описа на СГС, І-22 състав.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответникът по молбата КОНПИ е подал отговор вх.№ 271638/21.05.2024 г. чрез ССЕВ и отговор вх.№ 271780/22.05.2024 г. по куриер, с който е оспорил молбата на ответниците и е заявил възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар с твърдението, че същият е прекомерно завишен.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението за прекомерност, считайки, че уговореното възнаграждение е под минимума определен в Наредба № 1/2004 г. и уважил молбата на ответника, като осъдил КОНПИ да заплати на основание чл.78, ал.4 от ГПК на В. В. П. сумата от 5 620 лв., сторени деловодни разноски.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е допустим, а като краен резултат правилен.

Съобразно нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая препис от прекратителното определение е връчен редовно на процесуалния представител на ответниците на 07.05.2024 г., от който момент е започнал да тече срока по чл.248, ал.1 от ГПК. Молбата по чл.248, ал.1 от 3

ГПК е подадена на 10.05.2024 г, поради което същата е процесуално допустима.

Страните не спорят, че при прекратеното производство и на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищецът дължи на ответника направените от него разноски.

Спорът е само досежно размера.

Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 и ал.4 от ГПК ответникът има право на заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част и при прекратяване на делото. За да бъде ангажирана отговорността на ищеца по реда на чл.78 ал.4 от ГПК следва да са налице няколко предпоставки: производството по делото да бъде прекратено, да са налице направени по делото разноските, чието заплащане е своевременно поискано от страната и посоченото адвокатско възнаграждение да бъде не само уговорено, но и действително заплатено. В случая всички тези предпоставки са налице.

Жалбоподателят в качеството си на ищец е инициирал правен спор, по който ответникът е следвало да ангажира адвокатска защита и заплати адвокатско възнаграждение. Не е вярно твърдението на жалбоподателя, че процесуалният представител на насрещната страна не е извършил в пълен обем процесуалния действия по делото. По делото е изготвен отговор на исковата молба, изготвени са и депозирани от процесуалния представител многобройни становища във връзка с доказателствени искания. Проведени са пет открити съдебни заседания: на 12.04.2022 г.-първо по делото заседание с доклад и становища на страните, 01.11.2022 г., 09.05.2023 г., когато е изслушан свидетел, 28.11.2023 г., изслушано е и прието заключение на САТЕ, изслушани са двама свидетели, 02.04.2024 г. Процесуалният представител на ответниците се е явил във всичките пет съдебни заседания и е защитавал интересите на доверителите си, на всичките пет заседания е даден ход на делото и са събирани доказателства.

На следващо място, присъждат се всички разноски, направени от ответника, независимо от това в кой момент се прекратява производството – още в първото съдебно заседание, или на по-късен етап, както е в настоящия случай. Изцяло в този смисъл и Определение № 587/28.11.2011 г., постановено по ч.гр.д.№ 408/2011 г., ВКС, Първо гражданско отделение.

В хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК отговорността на ищеца за разноски 4 може да бъде ограничена само при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК. Тя не се ограничава само до разноските за извършените от адвоката действия до момента на прекратяването на производството, респ. - съдът не може да присъди на ответника разноски за възнаграждение само за тези действияОпределение № 60094 от 13.09.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1652/2021 г., II г. о., ГК.

С оглед фактическата и правна сложност на делото и многобройните процесуални действия извършени от адвокат Г., то и заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно.

Предвид горното частната въззивна жалба се явява неоснователна, а определението на първоинстанционния съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно като краен резултат.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение без номер от 23.05.2024 г., постановено по гр.д. № 1977/2020 г. по описа на СГС, І-22 състав, в частта, в която е постановено по реда на чл.248, ал.1 от ГПК по молба на ответника В. В. П. за допълване на постановеното решение в частта за разноските, и с което съдът е допълнил същото осъждайки ищецът да заплати на ответника В. В. П. на основание чл.78, ал.4 от ГПК сумата от 5 620 лв. сторени деловодни разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5